5 Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 31.10.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 970 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА по предявен на 12.03.2018г. от С. С. Н. иск за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.4 ЗМТА на Арбитражно решение от 01.12.2015г., допълнено с решение от 01.02.2016г. по в.а.д.№ 161/2015г. по описа на АС при БТПП. Въведени са и доводи за нищожност на арбитражната клауза на основание чл.3,ал.4 ЗЗП, но самостоятелен иск с петитум по чл.47,ал.2 ЗМТА - за прогласяване нищожността на арбитражното решение не е заявен. С арбитражното решение Н. е осъден да заплати на „Агенция за дипломатическите имоти в страната“ ЕООД общо 1 498.97лв. - неплатен наем по договор от 07.05.2012г. за ползване на гаражно място № 44 в [населено място], [улица] за периода м.септември 2012г. до 19.04.2013г., ведно със законната лихва от 04.06.2015г.; 268.77лв.-неустойка за забавено плащане; 16.43лв.-неустойка по чл.1.2 от договора за наем и арбитражни разноски. Искането за отмяна на арбитражното решение се основава на твърдения, че на ответника в арбитражното производство не е връчено уведомление за образуването му, не е известен за назначаването на арбитър, не са му връчени постановените по делото решения. Поддържа, че е бил е лишен от процесуалната възможност да участва в производството и да се защити. Твърди, че по арбитражното дело отсъстват надлежни доказателства за връчването му на книжата. Посочва се, че те са връчвани чрез куриерска служба „Булпост“ и са върнати със забележка, че пратката не е потърсена от получателя. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл.12 от Правилника на АС при БТПП, на която решаващият състав се е позовал, за да приеме връчването за редовно, не е съобразена с разпоредбите на Закона за пощенските услуги, които не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5,ал.3, пратката ще се счита доставена на получателя. Позовава се на практика на ВКС /решения по т.д.№ 946/2010г. на 2 т.о., по т.д.№ 60106/2016г. на 2 г.о., по т.д.№ 2400/2015г. на 2 т.о. и № 2972/15 на 2 т.о./. Поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на презумпцията за положени усилия за старателно издирване при връчване по смисъла на чл.32,ал.1 ЗМТА. Изложени са и доводи, че независимо от клаузата на чл.12 от договора за наем, спорът не подлежи на арбитраж на основание чл.3,ал.4 ЗЗП, тъй като в процесния случай предмет на арбитражното производство е бил спор по договор между търговец - „АДИС“ЕООД и физическото лице С. Н., който в качеството си на наемател е потребител по смисъла на пар.13,т.1 ДР на ЗЗП и ВКС дължи служебна преценка за действителността на арбитражното споразумение. Ответникът в настоящото производство „АДИС“ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на искането за отмяна. Излага и съображения за неоснователност на довода за нищожност на арбитражното споразумение. В откритото съдебно заседание ищецът поддържа молбата си. Ответникът не е изпратил свой представител. За да се произнесе, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. намира следното: Следва да се приеме, че молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок, считано от датата, на която ищецът, който твърди, че не е уведомен за постановените в арбитражното производство решения, е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело по издадения въз основа на тези решения изпълнителен лист. I. Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. В настоящия случай страната навежда доводи за нищожно арбитражно споразумение, но иск с ясен и изричен петитум за прогласяване на нищожността му не е заявен. Съставът на ВКС приема, че отсъства основание за преценка арбитражното решение да страда от такъв порок. Ищецът в настоящото производство в качеството си на физическо лице - наемател по договор за наем, съдържащ арбитражната клауза, въз основа на която арбитражният съд се е произнесъл по предявените искове, няма качеството на потребител, придобиващ стока или услуга по смисъла на пар.13,т.1 ЗЗП, поради което разпоредбите на ЗЗП и изключението по чл.19,ал.1, предл.последно ГПК, са неприложими. Наемният договор е наименован договор по ЗЗД, а не договор за услуга. По смисъла на пар.13,т.14 ДР на ЗЗП, услуга е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. Държането на вещта, което изпълва правомощието на наемателя и предоставянето на което е основен предмет на договора за наем, е с по-ограничен обем на упражняваната фактическата власт върху вещта като разликата между него и владението е само в субективния елемент. Поради отсъствието на заявен петитум по чл.47,ал.2 ЗМТА, настоящата инстанция не дължи произнасяне в диспозитива за констатациите си по валидността на арбитражното решение. II. Искането за отмяна на арбитражното решение на въведеното основание чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА е неоснователно: Недоказано е твърдението за отсъствие на надлежни доказателства за уведомяването на Н. за образуваното арбитражно дело и за връчване на препис от арбитражните решения: В договора за наем наемателят е съобщил за свой адрес [населено място], и този адрес е посочен в исковата молба пред арбитражния съд. В хода на арбитражното производство, образувано на 04.06.2015г. е било изискано и представено удостоверение от ГД“ Гражданска регистрация и административно обслужване“ изх.№ от 24.08.2015г., съгласно което постоянният и настоящ адрес на Н. е [населено място],. На този адрес е изпратена: 1/ препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, съдържаща препис от искова молба, указания за предоставена възможност за депозирана на отговор, посочване на доказателства и арбитър, върната на 14.09.2015г. като непотърсена; 2/ препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, съдържаща призовка за насроченото за 26.10.2015г. арбитражно заседание, върната със същото отбелязване на 20.10.2015г.; 3/ препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, съдържаща протокола от заседанието, състояло се на 26.10.2015г., върната на 23.11.2015г. с отбелязване на връчителя, че не е потърсена; 4/ пощенска пратка за връчване на препис от писмените бележки на ищеца, върната на 24.11.2015г. също като непотърсена; 5/ препоръчана пратка с обратна разписка, съдържаща постановеното по делото арбитражно решение, върната на 08.01.2016г. като непотърсена; 6/ пощенска пратка за изпращане на постъпила от ищеца молба за допълване на арбитражното решение за становище, върната на 27.01.2017г. като непотърсена, както и 7/ пощенска пратка, съдържаща допълнителното арбитражно решение, върната на 05.02.2016г. като непотърсена. От тези обективно установими от приложеното арбитражно дело факти следва извод, че са налице надлежни доказателства за положени усилия за старателно издирване на адреса на получателя, независимо от некоректното посочване от самия него на местоживеенето му в наемния договор. Арбитражният орган е имал всички законови основания да приеме, че за проведеното арбитражно заседание ответникът е надлежно призован по реда на чл.12,ал.2 от Правилника на АС при БТПП с препоръчаното писмо с обратна разписка, изпратено по адреса на регистрация, върнато с отбелязване, че пратката на не потърсена от получателя. От значение за извода за редовността на уведомяването на Н. за арбитражното производство са обстоятелствата: 1/ че съобщенията са изпратени на адреса /постоянен и настоящ/, който страната е обявила пред държавната администрация - Национална база данни население, издирен щателно и установен в арбитражното производство; 2/ че в настоящото производство не се твърди, че Н. е имал друг адрес /същият е посочен и в исковата молба по чл.48 ЗМТА/; 3/ че в настоящия процес не са изложени доводи и твърдения, че известията с покана за явяване на получаване на пратката не са достигнали до адресата, т.е. че „непотърстването“ е резултат на отсъствие на писмено служебно известие от пощенската служба; 4/ че на ответника в хода на арбитражното производство /през периода м.септември-м.ноември 2015г./ са изпратени множество писмени известия за получаване на пратки в пощенската служба, поради което, позоваването на несъответствие на действията по уведомяването му за образуваното арбитражно производство и неговия ход с разпоредбите на ЗПС, е неоснователно. Пощенската служба е удостоверила неявяването на страната да получи пощенската пратка, с което е изпълнен фактическият състав на чл.12,ал.2 Правилника на АС при БТПП. Неоснователно е позоваването на решението по т.д.№ 946/2010г. на 2 т.о., тъй като изводите в него са основани на ненадлежно уведомяване на страната за откритото арбитражно заседание в хипотеза на известяване с препоръчано писмо, изпратено в активния летен сезон, каквато не е настоящата хипотеза. Другите цитирани решения не съдържат произнасяне по приложението на чл.32,ал.2 ЗМТА и призоваването в арбитражния процес. Даденото в тях разрешение е относимо към способите и начина на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит. Основанието по чл.47,ал.1,т.4 ЗМТА има за цел да обезпечи ефективното упражняване на правото на защита на страните в производството пред арбитражния съд и е налице в случаите, когато при разглеждане на делото от арбитражния орган са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването на страните, уведомяването им за извършваните процесуални действия и участието им в арбитражното производство. То не е средство за защита на страната, проявила бездействие да получи уведомленията за образувано срещу нея арбитражно производство и неупражнила по тази причина правото си на участие в арбитражния процес. От приложените към арбитражното дело доказателства не се установява да са допуснати нарушения довели до накърняване правото на защита на Н. като ответник в арбитражния процес, поради което искът му за отмяна на арбитражното решение на въведеното основание следва да бъде отхвърлен. На ответната страна следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на исковата молба в размер на 100лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отхвърля иска, предявен от С. С. Н. за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.4 ЗМТА на Арбитражно решение от 01.12.2015г., допълнено с решение от 01.02.2016г. по в.а.д.№ 161/2015г., постановено от АС при БТПП. Осъжда С. С. Н. да заплати на „Агенция Дипломатически имоти в страната“ ЕООД сумата 100 лв. разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: