Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 07 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2933/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл.346, т.4 НПК, по КАСАЦИОННА ЖАЛБА подадена от адвокат Г. И. Н. - повереник на частната обвинителка и гражданска ищца Т. Б. Н. срещу въззивно решение №126 от 06.10.2011г. по ВНОХД №143/2011г. на Окръжен съд гр.Габрово, в частта му, в която е отменена присъда №380/01.06.2011 год. по нохд№363/11 год. на Районен съд гр.Габрово, в частта й, в която подсъдимият А. Н. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, и вр. с чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2 000 лева , и наказателното производство по това обвинение е прекратено. Решението се атакува и в частта му, в която е обезсилена гражданско-осъдителната част на присъдата като е оставен без разглеждане гражданския иск за обезщетение от 2 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, предявен от гражданската ищца Т. Б. Н. срещу подсъдимия Н. и производството е прекратено в тази част. Наведени са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК - за нарушение на закона и за съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че с решението са ограничени процесуалните права на частната обвинителка и гражданска ищца Н.. В жалбата се твърди , че за да постанови решението си, ГОС неправилно е приел, че пред първостепенния съд не е било направено валидно искане чл. 287, ал.5 от НПК от частния обвинител или от прокурора за произнасяне с присъдата и за престъпление по чл.130, ал.2 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. В мотивите си неправилно въззивният съд е приел, че протокола от съдебно заседание е липсвало отразяване на искане съдът да се произнесе и относно престъплението, преследвано по частна тъжба. Според защитата, искането за изменение на обвинението е направено своевременно и устно в съдебно заседание, макар то да не е формално отразено в съдебния протокол. Не случайно първостепенният съд се е произнесъл по обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК срещу подсъдимия Н. , наред с обвинението за престъплението по чл.131 НК, за което го е оправдал, защото такова искане е било устно направено пред съда. Тези обстоятелства не са налагали искането от защитата за допълване на съдебния протокол. Защитата счита, че въззивната инстанция е трябвало да върне делото за ново разглеждане в първата инстанция, за да се отрази искането на пострадалата за произнасяне от съда за престъплението, преследвано по реда на частното обвинение и прекратяването на наказателното производство по това обвинение е неправилно. В съдебно заседание частната обвинителка и гражданска ищца Н. редовно призована, не се явява. За нея адв. Г. И. Н. поддържа касационната жалба. Иска отмяна на атакуваната част на решението и присъждане на разноските за тази инстанция. Подсъдимият А. Н. не се явява , редовно призован. За него се явява защитата му , адвокат Н. М., който оспорва касационната жалба и доводите в нея.Иска оставяне в сила въззивното решение в обжалваната част. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Няма направено искане по чл.287, ал.5 НПК и решението е законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ДОВОДИТЕ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПРИЕ СЛЕДНОТО : Жалбата е неоснователна. С присъда № 380/2011г. по НОХД № 363/2011г. по описа на РС гр.Габрово подсъдимата И. З. НАЧЕВА е призната за невиновна и оправдана за престъпрение по чл. 129, ал.1 от НК, за това, че на 22.07.2010 г. в гр.Габрово е причинила на И. И. Н. средна телесна повреда - травма на главата, изразяваща се в счупване на люспата на дясната слепоочна кост с кръвоизлив в лявата мозъчна половина, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Признал е подсъдимия А. Н. Н. за виновен, в това, че на 22.07.2010 г. в гр.Габрово, чрез нанасяне на удари с ръце е причинил на Т. Б. Н. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в травма на меките тъкани на главата ,с умерен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, лявата скула и лявото слепоочие, и кръвонсядане в областта на дясната скула, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 2000 лева. Със същата присъда подсъдимият А. Н. Н. е признат за невиновен в това, на инкриминираните дата и място, да е причинил на Т. Б. Н. горепосочената телесна повреда по хулигански подбуди, както и същата да се е изразявала и в кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница, поради което е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от гражданския ищец и частен обвинител И. И. Н. граждански иск в размер на 15 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал.1 от НК . Подсъдимия А. Н. Н. е осъден да заплати на Т. Б. Н. сумата от 2 000 лева - обезщетение за причинените й вследствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 22.07.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявеният размер, искът е отхвърлен, както и да заплати направените разноски от гр.ищца и частна обвинителка в размер на 500.00 лева, сумата 80.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 255.00 лева разноски по делото. По протест на Районна прокуратура гр.Габрово и по жалби от подсъдимия и от частните обвинители и граждански ищци е образувано НОХД № 143/11 год. на Габровския ОС, по което с решение 06.10.2011 год. присъдата е отменена в частта, в която подс.Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и производството в тази част е прекратено. Обезсилена е присъдата в гражданско-осъдителната част на присъдата като искът е оставен без разглеждане, а производството в гражданската част срещу подс.Н. е прекратено. В осъдителната част за разноските по делото и държавната такса, присъдата е отменена. В останалата й част – присъдата е потвърдена. ВКС при проверката на данните по делото установи, че срещу подсъдимия А. Н. е повдигнато обвинение, внесено в съда с обвинителния акт за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, извършено срещу Т. Н. по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. След всестранно , обективно и пълно изследване на доказателствата по делото правилно въззивната инстанция е приела за установено, че деянието, в което се изразява инкриминираното с обвинителния акт поведение на подсъдимия представлява лека телесна повреда с причиняване на болка и страдание у пострадалата. Това престъплението се преследва не по общия ред - с обвинителен акт от прокурора , а по реда на частна тъжба от пострадалия. Такава е следвало да бъде подадена от пострадалата в срока по чл. 81 , ал. 3 НПК. При положение че делото се е развило по общия ред и обстоятелствата, очертаващи характера на деянието като лека телесна повреда са били известни на страните и прокурора още в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд, предпоставките за изменение на обвинението по чл.287, ал.5 НПК са били обективни и налице. Въпреки тяхното проявление нито прокурорът, евентуално по реда на чл.48 от НПК , нито пострадалата Н., конституирана като частна обвинителка в процеса, която е имала и повереник във всички стадии на съдебната фаза на процеса, не са упражнили правата си да направят искане пред съда производството по делото да продължи и по обвинение по чл. 130 , ал. 2 НК. Видно от съдържанието на протоколите от съдебните заседания пред РС-Габрово от 02.05.2011 г. и 01.06.2011 г., липсват данни за каквито и да било явно и устно предприети действия от страна на частното обвинение или на прокурора за иницииране изменение на обвинението. За всяко съдебно следствено действие се съставя протокол, в който се посочват освен вида на съдебните следствени действия, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали в тях, но и направените искания, бележки и възражения, извършени в тяхната последователност и събраните доказателства. Съгласно чл. 130 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. От проверката на материалите по делото ВКС намери, че изменение на обвинението чрез писменото му обективиране в съдебните протоколи, отразили първоинстанционното съдебно следствие, не е направено от оправомощената страна на държавното или частно обвинение. Вярно е приетото от ОС гр.Габрово, че напълно произволно първостепенният съд приел, че такова искане е било направено устно, „макар и невписано в съдебния протокол”. При тези данни напълно произволен и неподкрепен от данните по делото е изводът, че изменението на обвинението е направено от пострадалата и нейния повереник. В тази връзка основателно въззивният съд е приел, че процесуалните действия на страните се установяват само посредством писменото им отразяване в протоколите, удостоверяващи тяхното извършване. При пропуск или грешка в съдържанието им е следвало по инициатива на заинтересованата страна, въз основа на писмени искания за поправки и допълнения да се извърши процедура по чл. 312 НПК, каквато не е поискана от прокурора или от частната обвинителка. Наказателното преследване за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно особената разпоредба на чл. 161 НК. Искането съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с престъплението по чл. 131, ал. 1,т. 12 НК, съгласно обвинителния акт и по същите факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за трансформирането на производството от общ, в частен характер. Когато липсва такова искане - липсва и тъжба. По настоящото дело липсва искане, което означава , че липсва тъжба и единственият законосъобразен изход е бил отмяната на присъдата в тази част и прекратяване на наказателното производство по неповдигнатото от частната обвинителка обвинение по чл. 130, ал. 2 НК . ВКС споделя изцяло, като законосъобразен, изводът на ОС гр.Габрово, че по делото не е направено искане за изменение на обвинението, съгласно чл. 287, ал.5 от НПК и в тази връзка за първоинстанционният съд е било недопустимо да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер. Въззивният съд правилно е приел , че в тази част присъдата е недопустима и правилно е отменил съдебния акт. Произнасянето от първостепенният съд по предявения граждански иск от пострадалата за вреди от деянието, преследвано само по реда на частното обвинение, в конкретния случай също е било недопустимо. Макар, че неправилно въззивният съд е използвал термина “обезсилва” присъдата в гражданската й част, вместо само да я отмени ,с последвалото оставяне без разглеждане на гражданския иск и прекратяване на производството в гражданската му част, крайните изводи на съда са правилни. Несъмнено правилни са изводите и за последиците от заплащането на деловодните разноски и разноските за адвокатско възнаграждение. Поемането на тежестта за разноските по делото е съгласно правилата на чл.189 НПК. Поради изхода на делото, разноските на страните за тази инстанция следва да се понесат от тях така, както са ги направили . Предвид тези изводи, искането на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца за присъждане на разноските й, направени в тази инстанция, е неоснователно. При тези данни не са налице касационни основания по чл.348, ал.1,т. 1 и .2 НПК. Воден от изложените мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС в този състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение №126 от 06.10.2011г. по ВНОХД №143/2011г. на Окръжен съд гр.Габрово в отменителната наказателна част относно подсъдимия А. Н. Н., в която производството по делото е прекратено, както и в частта му, в която присъда №380/01.06.2011 год. по нохд№363/11 год. на Районен съд гр.Габрово е обезсилена в гражданско-осъдителната й част и гражданският иск , предявен от гражданската ищца Т. Б. Н. срещу подсъдимия А. Н. Н., е оставен без разглеждане и производството по този иск е прекратено. В останалата част, в която с решение №126 от 06.10.2011г. по ВНОХД №143/2011г. на Окръжен съд гр.Габрово е потвърдена присъда №380/01.06.2011 год. по нохд№363/11 год. на Районен съд гр.Габрово то е влязло в сила, като неподлежащо на обжалване по касационен ред. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :