О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 619        София, 15,07,2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                                      Председател: Никола Хитров                                                             Членове: Дария Проданова                                                                               Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 404  по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.414 ал.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на М. И. Д. срещу Определение № 69 от 11.03.2010 год. по ч.гр.д. № 86/2010 год. на Ямболския окръжен съд. С това определение, сезиран по реда на чл.274 ал.2 ГПК съставът на ЯОС се е произнесъл по частната жалба на М. Д. срещу разпореждането от 09.02.2010 год. по ч.гр.д. № 2787/2009 год. на Ямболския районен съд с което е върнато подаденото от нея възражение по чл.414 ал.1 ГПК, поради просрочие. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Касаторът счита, че определението е неправилно, поради неправилна преценка на причините за просрочие, а именно, нередовно връчване на заповедта за изпълнение, издадена по заявление на „А”ООД. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Аргументите са свързани с възможността за възстановяване по реда на чл.64 ГПК на пропуснатия срок за депозиране на възражение. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице приложимостта на чл.64 ГПК по отношение на срока по чл.414 ал.2 вр.ал.1 ГПК. В Глава ХХХVІІ – „З” на ГПК не се съдържа изрично препращане към Общите правила на ГПК – чл.1-101 ГПК. Но дори да би се приело, че те се прилагат, то и в този случай това не би се простирало по отношение на производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срока по чл.414 ал.2 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че с чл.423 ГПК законодателят изрично е предвидил възможност за страната, която е пропуснала възможността да оспори вземането, да стори това пред въззивния съд. В конкретния случай, твърденията на Д. покриват хипотезите на чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и поради съществуване на специално предвиден от закона ред за защита на правата и, общата процедурата по чл.64 ГПК по отношение на срока по чл.414 ал.2 ГПК би била недопустима. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на М. И. Д. срещу Определение № 69 от 11.03.2010 год. по ч.гр.д. № 86/2010 год. на Ямболския окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.