Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    № 285   гр. София, 15 юни 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и девета година,  в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА          ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                       ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при  секретар  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ  ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 272/2009г.   Производството е образувано по искане на осъдения О. Я. Р. за възобновяване на НОХД №859/2007г., по описа на Районен съд-Пловдив, на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Депозираното саморъчно написано искане обективира фрагменти от санкционната част на диспозитивите на първоинстанционна присъда №157/12.09.2007г. на Районен съд-Пловдив и решение №484/19.12.2008г. на Пловдивски окръжен съд, и съдържа неверни, неясни твърдения за финализирала със споразумение диференцирана съдебна процедура, съпроводени с декларативни изявления за ограничена процесуална възможност за касационно обжалване на постановения въззивен акт. Словесно изразената воля на осъденото лице индицира на допуснати нарушения на процесуалния закон и недоволство от срока на наложеното наказание–ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и начина на изтърпяването му. В съдебно заседание на 09.06.2009година О. Р. участвува лично и с упълномощени адвокати. В хода на съдебните прения защитата на осъденото лице аргументира явна несправедливост на определената наказателна санкция, с поставен акцент на процесуалната необходимост от правоприлагане на чл.66НК и предлага упражняване на очертаните в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.5, т.2 НПК касационни правомощия. Частният обвинител и граждански ищец И. К. редовно уведомен не се явява, като неговите законни интереси се охраняват от процесуален представител, който пледира за законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт. Прокурор от ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на осъдения Р. за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №157/12.09.2007г., постановена по НОХД №859/2007г. , след проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 НПК, Пловдивски РС е признал О. В. Р. и О. Я. Р. за виновни в това, че на 09.06.2006 година в гр. П., в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди са причинили на И. В. К. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота, поради което и на основание чл.131 ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.128, ал.2, вр.чл.20 ал.2 НК ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. Със съдебния акт на подсъдимите лица е наложено наказание –ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което за О. Р. отложено в съответствие с изискванията на чл.66 НК за ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Същите са осъдени да заплатят солидарно и сумата от 10 000 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева за репариране на претърпените от пострадалия К. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, както държавните такси и направените по делото разноски в полза на държавата, и на гражданския ищец и частен обвинител И. К. , индивидуализирани по размер. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила след постановяване на решение №484/19.12.2008 г. на Пловдивски ОС, ревизиращо същата в санкционната и гражданско-осъдителна част, чрез увеличаване на определените наказателни санкции на О. Р. и О. Р. на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отмяна на приложения институт на условното осъждане за последния и увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществения вредоносен резултат на 20 000 /ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева. Произтичащи от реализираната процесуална дейност последици са необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на релевираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, ВКС намира за НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдения О. Р. за възобновяване на НОХД№859/2007г. на Пловдивски РС. Първостепенната и въззивна инстанции не са допуснали процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. Волеизявленията на подсъдимите Р. и Р. в насроченото от първоинстанционния съд открито заседание на 12.09.2007 година е създало процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК, и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебната процедура, разглеждайки делото при установения нормативен регламент в Глава двадесет и седма на НПК. Районен съд-Пловдив е съобразил, че признатите от О. Р. и О. Р. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са подкрепени от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно изискване на чл.31, ал.2 от Конституцията на РБългария, възпроизведено и в чл.116, ал.1 НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Диференцираното производство, последвало категоричните и безусловни декларации на подсъдимите лица и обоснованото от тях определение по чл.372, ал.4 НПК, е реализирано при стриктно съблюдаване специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК алтернатива, и същото е финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните изисквания компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност, произтичащите от неправомерното поведение санкционни последици - наложени при условията на чл.55 НК наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, поради избрания процесуален ред за решаване на делото, и ангажирана гражданска отговорност, обективирана в присъдено обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. При съблюдаване на правните предписания на чл.313-чл.340 НПК и на предвидената в чл.370-374НПК особена процедура, въззивният съдебен състав е проверил правилността на първоинстанционната присъда и упражнил предоставената му компетентност да измени същата в наказателноправната и гражданскоправна санкционна част, поради констатирано дерогиране на установените от закона и съдебната практика критерии за справедливост. Твърдяното от осъдения Р. процедурно нарушение, изразяващо се в ограничаване на процесуалната възможност за атакуване на постановеното от ОС-Пловдив въззивно решение пред касационната инстанция, сочи на некоректност и не кореспондира на словно материализираната в актуалната нормативна уредба законодателна воля. В процесуалната норма на чл.346НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.334- чл.338 НПК обосновават извода че решенията, постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция с изключение на тези, посочени в чл.334, т.4 НПК, с които за пръв път се прекратява наказателното производство при разглеждане на делото от въззивния съдебен състав, не са включени в обхвата на касационната проверка. Същите в съответствие с действуващото законодателство влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с присъщите му характеристики-неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412 ал.2, т.1, вр.чл.346 НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1НПК/ . Атакуваното съдебно решение, с което е финализирало производството по ВНОХД№1333/2008г. и осъществена ревизия на първоинстанционната присъда от 12.09.2007 година по НОХД№859/2007г., по описа на Районен съд-Пловдив, не е от категорията на обжалваемите пред касационната инстанция въззивни съдебни актове, на каквито претенции сочи съдържанието на подаденото от осъденото лице, искане. Правната природа и юридически стабилитет на въззивното решение на Пловдивски ОС са обосновани от разпоредбите на чл.412 ал.2, т.1, вр.чл.346 НПК и са логическа последица от императивността и задължителната сила на процесуалния кодекс, поради което постановеният съдебен акт не може да бъде предмет на касационен контрол. В пределите на възложената от закона и лимитирана от направеното искане за възобновяване извънредна съдебна проверка, ВКС разгледа и предявените фрагментарни възражения за прекомерна завишеност на наказателната санкция и за неоснователен отказ да бъде приложен институтът на условното осъждане, като формира вътрешно убеждение за тяхната необоснованост. Правилно въззивният съдебен състав, базирайки се на приетите и доказателствено обезпечени фактически положения за инкриминираното деяние по делото, и при съблюдаване тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на извършителя е диференцирал наказателната отговорност на О. Р. Наложеното на осъдения, при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК наказание за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.128 НК – ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим, настоящият съд намира за справедливо и съответно на изискванията на чл.36НК. При определяне параметрите на наказателноправните санкционни последици въззивният съд е анализирал задълбочено неправомерното поведение в контекста на индивидуализиращите го обективни и субективни престъпносъставомерни характеристики и в аспекта на неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на човека. Професионално са обсъдени обстоятелствата досежно времето, мястото, механизма на извършване на противоправните действия и причинените множество увреждания на пострадалия, с изискуемия се коментар на липсата на провокиращи агресията прояви и на демонстрираната от съпричастните към престъплението упоритост и жестокост, обосноваващи заключение за измеренията на пряк умисъл като форма на вина. Внимателно е отчетена конкретиката на данните, сочещи на квалифициращия признак-хулигански подбуди и на осъществяването на общественоопасното посегателство при усложнена престъпна дейност съобразно участвуващите в нея лица, с каузален принос на всеки един от тях. Мотивиращи налагането на наказателната санкция са и фактите за личността на О. Р. Проектирани в очертанията на престъплението - съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали за социалния му статус, семейно положение, съдебно минало и процесуално поведение в хода на наказателния процес, те са преценени с оглед целите на специалната превенция, обуславящи адекватно на репресивната и поправително-възпитателна функции наказание. На плоскостта на изложеното Пловдивски ОС е отдал нужното значение на предходното осъждане на Р. с влязъл в сила на 21.06.2005 година съдебен акт /санкциониран с глоба в размер на 100 лева за престъпление против собствеността/, на лошите му характеристични данни и на направеното от него самопризнание, последното от които предпоставящо провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма-съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по предвидената в чл.371, т.2НПК алтернатива и прилагане на разпоредбата на чл.55НК/сега чл.58а НК/, но непредопределящо прекомерна снизходителност при лимитиране на санкционните последици. В този смисъл е ТР1/2008г. на ОСНК на ВКС. Обективна е интерпретацията на фактологията по делото и убедителни, основани на материалния наказателен закон и съдебната практика, са и правните изводи на въззивния съд досежно наличието на предпоставки за ефективно изтърпяване на наложената на осъдения Р. наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Характеристиките на осъщественото от О. Р. инкриминирано деяние, субсумиращо престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.128НК, сочещи на завишена степен на обществена опасност и данните за личността на дееца, индициращи на игнориране на установения правопорядък като проявление на последователна линия на поведение и на формирани престъпни навици, не обосновават приложимост на института на условното осъждане, поради предвидените в материалноправната разпоредба на чл.66 НК изисквания за съответно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на определеното наказание. Подобни фактически констатации и юридически съображения обуславят заключение за несъстоятелност на заявената претенция за отлагане изпълнението на наложената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с подходящ изпитателен срок, в подкрепа на която се акцентира на съдебното минало на О. Р. и на процесуалното му поведение. Визираният факт, че същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер е изискуемо от закона, необходимо формално условие, но недостатъчно за правоприлагане материалната норма на чл.66 НК, а депозираното от него признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, интерпретирано при преценка на индивидуализираната по размер наказателна отговорност, не очертава императивно задължение за условно осъждане. Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 НК предписания относно срока на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане на целите на чл.36 НК спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл.66 НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не обосновава дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. Приложението на очертания институт за осъщественото престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.128НК /причиняване на тежка телесна повреда по хулигански подбуди/, с оглед облика на инкриминираното деяние като вид неправомерно посегателство против човешкото здраве, индициращ на сериозна обществена нетърпимост и предвид интензитета, обективиран в честотата на престъпните прояви, оповестена от обявената статистика, сочи на реална опасност да бъде възприет като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпления и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция налагат заключение, че за постигане целите на наказанието е наложително осъденото лице да бъде поставено в изолация. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения Р. за възобновяване на НОХД№859/2007г. на РС-Пловдив, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Р. за възобновяване на НОХД №859/2007г. на Пловдивски РС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.