Ключови фрази
Унищожаване и повреждане * задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. София, 28.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и шестнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Красимира Медарова


при секретаря Виденова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 261 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения А. Р. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 1023/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Искането на осъдения М. се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Посочва, че присъдата е била постановена по време на престоя му в Република Франция и това го е лишило от възможност да се защитава в процеса лично. Когато е узнал за нея, веднага се е завърнал в пределите на страната. Настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в негово присъствие.
В открито съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането за възобновяване и изтъква, че задочното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е извършил щателно издирване на подсъдимия М..
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване следва да бъде уважено, защото съдът е потърсил, но не е изчакал да получи информация дали подсъдимият не е бил задържан в чужбина.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С присъда № 218 от 29.05.2015 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 1023/2015 г., постановена задочно, подсъдимият А. Р. М. е признат за виновен в това, на 14.04.2014 г. в [населено място] противозаконно да е унищожил чужди движими вещи – шест стъклопакета на обща стойност 234, 60 лева, собственост на фирма [фирма], [населено място], поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Съдът е определил затворническо общежитие от закрит тип, в което подсъдимият да бъде първоначално настанен и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на законния срок е влязла в сила.
На 21.08.2015 г. осъденият А. Р. М. е бил задържан и приведен в затвора, а на 16.02.2016 г. той е изпратил молба до Върховния касационен съд за възобновяване на н. о. х. д. № 1023/2015 г. поради неучастието си в наказателното производство.
Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение - осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
От материалите се установява, че с постановление от 16.04.2014 г. и от 16.06.2014 г. на подсъдимия М. е било предявено обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК лично и в присъствието на защитници. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане от 26.02.2015 г. на съдията-докладчик от Пловдивския районен съд, делото било насрочено за разглеждане. Изпратената призовка на подсъдимия с информация за мястото и датата на съдебното заседание и уведомление по чл. 254, ал. 4 НПК, ведно с препис от обвинителния акт били получени на 27.02.2015 г. от майка му със задължение да ги предаде. В призовката връчителят отбелязал също, че по нейни сведения синът й се намира в Република Франция. В съдебното заседание защитникът изтъкнал, че подсъдимият действително е в тази държава, за да се грижи за свой близък, който е болен, но желае да участва лично. Съдът отложил делото за разглеждане на 30.04.2015 г., за когато призовката се върнала в цялост с отказ на майката да я получи. В съдебното заседание защитникът предал разговор с нея, по време на който му било съобщено за телефонно обаждане на подсъдимия М. от арест в Република Франция. Пловдивският районен съд отправил запитване до дирекция „Международно оперативно сътрудничество” дали разполага с данни за задържане на лицето на територията на Европейския съюз. До датата на съдебното заседание - 29.05.2015 г., не получил отговор, а призовката отново се върнала в цялост и с потвърждаване на вече съобщеното за местопребиваване на подсъдимия извън Република България. При това положение съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК (подсъдимият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно), затова пристъпил към разглеждане на делото с участието на защитника и се произнесъл с осъдителната присъда, постановена задочно.
Върховният касационен съд намира, че доводите в искането на осъдения не могат да бъдат възприети.
В конкретният случай осъденият М. е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Същият е напуснал заявения адрес, заминал е извън пределите на страната и конкретното му местоживеене продължително време е било неизвестно, което изключва временно да е отсъствал от дома си.
Отразеното в съдебния протокол от 30.04.2015 г. изявление на защитника за проведен разговор с майката на осъдения не обуславя констатация за задържане в чужбина, респ. за съществуването на обективна пречка задочно осъденият да участва в производството лично. Такива данни по делото няма, а и твърдение за посоченото обстоятелство не се съдържа в искането на осъдения М.. Липсата на искане от съда за щателно издирване поначало не може да послужи като аргумент за възобноваване на наказателното производство, когато лицето се е намирало извън територията на страната (обявен за ОДИ с тел. № 45994/13.11.2014 г.).
Съвкупната преценка на всички данни позволява заключение, че осъденият се е укрил и така по недвусмислен начин сам се е отказал да упражни правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителна присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от назначения защитник.
Следователно липсват предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК, поради което искането на задочно осъдения А. Р. М. следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. Р. М. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1023/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: