Р Е Ш Е Н И Е № 395 София, 15 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 16 семтември, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1142 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Х. К. Р. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила решение от 14. 05. 2013 год., постановено по ВЧНД № 82 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с което е било потвърдено протоколно определение № 137 от 07. 03. 2013 год. постановено по ЧНД № 189 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради и което се претендира за неговата отмяна и имплицитно, за връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на апелативния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Р. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 137 от 07. 03. 2013 год. постановено по ЧНД № 189 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, било постановено, осъдения Р. да изтърпи остатъка от наказание „лишаване от свобода” от който е бил условно предсрочно освободен с определение № 778 / 202 постановено по ЧНД № 1447 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна в размер на 11 месеца и 8 дни, от наложено му наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 години по присъда № 17Т 10 / 12. 01. 2005 год. на Областен съд – Чешке Б., РЧехия, приета за изпълнение с определение № 1416 / 2012 год. постановено по ЧНД № 876 / 2012 год. по описа на Софийският градски съд, при първоначален „строг” режим, в затвор. Недоволен от постановеното определение останал осъдения Р. който обжалвал същото. С атакуваното решение от 14. 05. 2013 год., постановено по ВЧНД № 82 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, постановеният първоинстанционен акт бил потвърден. Върховният касационен съд намира релевираните в искането на осъдения оплаквания за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: С определение №778 от 26. 11. 2012 год. по ЧНД № 1447 / 2012 год., по описа на Окръжен съд – гр. Варна, осъдения Р. бил условно предсрочно освободен от изтърпяване, на единадесет месеца и осем дни – остатък от наложено му наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 години, по присъда № 17 Т 10 / 12. 01. 2005 год. на Областен съд – Чешке Б., РЧехия, приета за изпълнение с определение № 1416 от 08. 05. 2012 год. по ЧНД № 876 / 2012 год., по описа на Софийският градски съд, като бил установен изпитателен срок от 11 месеца и 8 дни и в неговите рамки била постановена „пробация”, изразяваща се в пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. По делото няма спор, че осъдения Р. не е изпълнявал постановената му „пробация”, тъй като въпреки положените усилия, не е бил открит на постоянния си /а и настоящ/ адрес. При това положение, правилно и законосъобразно съдилищата са достигнали до извода, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 70, ал. 7, изр. 1-во, пр. 2- ро от НК /неизпълнението на постановената „пробация” не се дължи на обективни пречки, а на причини от субективен характер/ като материалния закон е бил приложен правилно и не е било допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не е било допуснато и твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като макар и лаконични, мотивите на въззивната инстанция изпълват по същество, предписанието заложено от законодателя, в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за законосъобразно, а искането на осъдения Р. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. К. Р. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила решение от 14. 05. 2013 год., постановено по ВЧНД № 82 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.