5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 442 [населено място], 04.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1738 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника Сдружение „Туристическо дружество „Карлък““, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Н. К. срещу определение № 226 от 19.06.2020 г. по ч. в. гр. дело № 182/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, 3 граждански състав, с което е отменено определение № 101 ат 26.01.2020 г. по гр. дело № 87/2014 г. на Окръжен съд Смолян и е оставено без уважение искането на Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък““, [населено място], заявено с жалба с вх. № 1699/26.04.2018 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определението от 18.04.2018 г. по гр. дело № 87/2014 г. на Окръжен съд Смолян, с което е отхвърлено искането на ответника /настоящ частен жалбоподател/ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 450 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 78, ал. 4 ГПК. Поддържа становище, че съдебният състав не е съобразил, че с молба вх. № 680/15.02.2018 г. Туристическо дружество „Карлък“ е поискало възобновяване на спряното производство по гр. дело № 87/2014 г. на Окръжен съд Смолян и към нея като приложение е представен договор за правна защита и съдействие № 2014119 от 05.12.2014 г. за процесуално представителство пред Окръжен съд Смолян, установяващ и плащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер 1 450 лв. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 672/02.10.2012 г. по ч. гр. д. № 557/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 696 от 20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г. на ВКС, ГК І г. о., определение № 451/03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3735/2018 г. на ВКС, определение № 34/24.02.2020 г. по гр. д. № 4460/2019 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о./, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Наличието на договор за правна помощ и съдействие по делото доказва ли имуществените вреди, които страната е претърпяла от водено срещу нея гражданско производство и паричният им размер? 2. Упражняване правото по чл. 78, ал. 4 за присъждане на разноски на ответника при прекратяване на делото, обвързано ли е с поведението на ищеца по делото? Частният жалбоподател поддържа също, че определението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът „Съни Транс“ ЕООД, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите за допускане на касационно обжалване и провери данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат и е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. За да остави без уважение искането на Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък““, [населено място], заявено с жалба с вх. № 1699/26.04.2018 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определението от 18.04.2018 г. по гр. дело № 87/2014 г. на Окръжен съд Смолян, с което е отхвърлено искането на ответника /настоящ частен жалбоподател/ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 450 лв., въззивният съд е приел, че ответното сдружение не е представило договор за правна помощ и съдействие и доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение нито с отговора на исковата молба, нито със становището от 17.04.2018 г., нито в съдебното заседание на 18.04.2018 г., когато производството по делото е прекратено. Съдебният състав е изложил и съображения, че не е налице основание за присъждане на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поради това, че ищецът е предявил допустим иск, бил е налице повод за завеждане на делото с оглед поведението на ответното сдружение, ответникът като длъжник на дружеството – длъжник на ищеца не е заплатил претендираната от ищеца по реда на чл. 134 ЗЗД за присъждане сума на дълга, не е признал иска, а изрично го е оспорил по редица съображения, заявил е евентуално възражение за прихващане с твърдяна дължима сума от „База – СС“ ЕООД, [населено място]. Въззивният съд е констатирал също, че след предявяване на иска са настъпили факти, имащи значение за неговата допустимост, а именно откриване на производство по несъстоятелност на съищеца „База – СС“ ЕООД и обявяването му в несъстоятелност, поради което и съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ исковото производство е прекратено от Окръжен съд Смолян като недопустимо. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдебният състав е направил извод, че липсва поведение на ищеца, което да обосновава основание той да дължи заплащане на ответното сдружение на разноски за производството по делото. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Първият, посочен от частния жалбоподател въпрос, е фактически и зависи от представените по делото доказателства за направените разноски. Вторият, формулиран процесуалноправен въпрос, може да бъде конкретизиран по следния начин: Има ли право ответникът на разноски при прекратяване на производството по иск, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, в хипотезата на прекратяване поради откриване на производство по несъстоятелност на съищеца /длъжник на кредитора–ищец и кредитор на ответника по смисъла на чл. 134 ЗЗД/ и обявяването му в несъстоятелност след предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД? По така конкретизирания правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него няма формирана константна практика на ВКС, а цитираните от частния жалбоподател съдебни актове са неотносими, защото в тях се дава отговор на други правни въпроси при различна фактическа обстановка. Предвид липсата на константна практика на ВКС и възможността за създаване на противоречива съдебна практика, е осъществена предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Основанията за присъждане на разноски на ответника са уредени в разпоредбите на чл. 78, ал. 2 – 4 ГПК. На ответника се дължат разноски в следните случаи: 1/ ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска; 2/ ако искът е отхвърлен изцяло или частично; 3/ ако производството по делото е прекратено. Съгласно константната практика на ВКС във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. Оспорването на основателността на иска и релевирането на правоизключващи и правопогасяващи възражения представлява защита на ответника по същество и преценката дали възраженията са основателни или неоснователни се извършва с решението по делото. При прекратяване на производството по иска по чл. 134 ЗЗД поради откриване на производство по несъстоятелност на съищеца /длъжник на кредитора–ищец и кредитор на ответника по смисъла на чл. 134 ЗЗД/ и обявяването му в несъстоятелност след предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД тази преценка не може да бъде извършена. В посочената хипотеза прекратяването на производството не е поради действия и поведение на ответника. Откриването на производство по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на съищеца по иска, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, е обективен факт, настъпването на който не зависи от процесуалните действия и поведение на ответника. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по иск, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, в хипотезата на прекратяване поради откриване на производство по несъстоятелност на съищеца /длъжник на кредитора–ищец и кредитор на ответника/ и обявяването му в несъстоятелност след предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД. При така дадения отговор на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение е неправилно. Въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е направил извод, че разноски на ответника /настоящия частен жалбоподател/ не се дължат, тъй като ответникът като длъжник на дружеството – длъжник на ищеца не е заплатил претендираната от ищеца по реда на чл. 134 ЗЗД за присъждане сума, не е признал иска, а изрично го е оспорил по редица съображения, заявил е евентуално възражение за прихващане с твърдяна дължима от „База – СС“ ЕООД сума, и липсва поведение на ищеца, което да обосновава основание той да дължи заплащане на ответното сдружение на разноски за производството по делото. Неправилни и в противоречие с представения с молба вх. № 680/15.02.2018г. договор за правна защита и съдействие № 2014119 от 05.12.2014г. /стр. 157 и 158 от гр. дело № 87/2014г./ са констатациите, че ответното сдружение не е представило договор за правна помощ и съдействие и доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение нито с отговора на исковата молба, нито със становището от 17.04.2018г., нито в съдебното заседание на 18.04.2018г., когато производството по делото е прекратено. Съдебният състав не е съобразил, че необходимите доказателства, установяващи направените по делото разноски, са представени в първоинстанционното производство своевременно с молба вх. № 680/15.02.2018г. Видно от договор за правна защита и съдействие № 2014119 от 05.12.2014г., договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1 450 лв. и същото е заплатено в брой в пълен размер при подписване на посочения договор. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо това ищецът „Съни Транс“ ЕООД бъде осъден да заплати на ответника Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък““, [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 450 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционното производство – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 226 от 19.06.2020 г. по ч. в. гр. дело № 182/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, 3 граждански състав и вместо това постановява: ИЗМЕНЯ определение № 413 от 18.04.2018 г. по гр. дело № 87/2014 г. на Окръжен съд Смолян като ОСЪЖДА „Съни Транс“ ЕООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък““, [населено място], ЕИК[ЕИК] сума в размер 1 450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.