2 Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София, 02.12. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2667 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място] срещу решение № 6386/03.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8007/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение от 24.03.2010 г. по гр. дело № 42306/2009 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявени от В. А. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата и заповед № 1195-292/09.07.2009 г. на директора на училището-касатор, с която е прекратено трудовото правоотношение, ищцата е възстановена на длъжността „педагогически съветник” при училището-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 766.16 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в периода 09.07.2009 г. – 08.01.2010 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. С определение № 907/15.07.2013 г. касационното обжалване по делото е допуснато само в частта по иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 от КТ, и конкретно – времето, през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис (фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че са нарушени разпоредбите на чл. 153 и чл. 154 от ГПК, като излага съображения, че изводът на въззивния съд, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание с представения от ищцата препис (фотокопие) от трудовата й книжка, е в противоречие с определението, с което първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е възложил установяването на предпоставките по чл. 225, ал. 1 от КТ в тежест на ищцата. Поддържа се също, че този извод на въззивния съд е необоснован, като се излагат съображения, че дори преписът от трудовата книжка на ищцата да има доказателствена стойност, то тя се отнася за периода от датата на прекратяването на трудовото правоотношение до предявяването на исковата молба, но не и за останалата част от процесния шестмесечен период. Касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание, като се излагат доводи в нейна подкрепа. Ответницата по касационната жалба – ищцата В. А.Н. не е подала отговор на жалбата в срока за това, но я оспорва в откритото съдебно заседание, като изтъква, че в съдебно заседание от 07.12.2009 г. на първоинстанционния съд е представила трудовата си книжка за констатация. За да уважи предявения по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, въззивният съд е приел, че видно от трудовата книжка на ищцата, която е представена с исковата молба по делото в заверен от ищцата препис (фотокопие), след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, поради което искът се явява доказан по своето основание. СГС е приел и че искът е доказан по размер с приетото по делото и неоспорено от страните, заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което на база брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец от 794.36 лв., обезщетението за шест месеца възлиза на 4 766.16 лв. В тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС (до постановяването на което производството по настоящото дело е било спряно) е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа; изтъкнато е, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Н. (ДВ бр. 102/1993 г.). В решение № 707/22.12.2009 г. по гр. дело № 3164/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че работникът/служителят е длъжен да представи пред съда трудовата си книжка за констатация, за да установи осъществяването на факта, от който претендира да са настъпили благоприятни за него последици, а именно, че през посочения в чл. 225, ал. 1 от КТ период не е полагал труд по трудово правоотношение, което пък му дава правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение. В решение № 132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен; че работникът (служителят), който твърди този факт за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл. 225 ал.1 от КТ, може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие (препис) от документа; както и че ако при това положение работодателят твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, то работодателят носи тежестта да докаже този факт, и в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен. В решение № 324/06.11.2012 г. по гр. дело № 1728/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че след като претендира обезщетение за определен период от време, обикновено – за целия шестмесечен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след уволнението, а и до края на периода. В обобщение на тази задължителна практика на ВКС, както и с оглед конкретиката на поставения по настоящото дело процесуалноправен въпрос, следва да се допълни следното: Предвид разпоредбата на чл. 183 от ГПК, завереният от страна на ищеца-работник/служител, препис от трудовата му книжка, в който липсва вписване на последващо уволнението му трудово правоотношение, е годно доказателствено средство, което поначало е достатъчно, за да се установи по делото отрицателния факт на оставането на ищеца без работа по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно същата процесуална разпоредба на чл. 183 от ГПК, само при изрично искане от страна на ответника-работодател, ищецът е длъжен да представи оригинала или официално (нотариално) заверен препис от трудовата си книжка – за извършване на констатация от съда (с оглед проверка на вече събрания като писмено доказателство препис) или за приемане и прилагане по делото; като ако не направи това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Когато завереният от страна на ищеца препис от трудовата му книжка, в който липсва вписване на последващо трудово правоотношение, е представен по делото след изтичането на целия процесен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, той очевидно удостоверява оставането на ищеца без работа през целия този период. Когато обаче преписът е представен по делото, преди да е изтекъл процесният период по чл. 225, ал. 1 от КТ, за да докаже оставането си без работа и за останалата част от периода, ищецът, за когото е тежестта на доказване на този отрицателен факт, и без да е направено изрично искане за това от страна на ответника, следва да представи оригинала на трудовата си книжка – за извършване на констатация от съда, след като е изтекъл целият процесен период по чл. 225, ал. 1 от КТ, или да представи официално (нотариално) заверен препис от трудовата си книжка с дата на заверката, следваща края на този процесен период. Ако ищецът не направи това и ако не е представил по делото други доказателства в тази насока (например – за липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП или за регистрирането му в бюрото по труда като безработен), оставането му без работа е доказано само до датата на представянето по делото на заверения от него препис от трудовата му книжка, а за останалата част от процесния период, тази материалноправна предпоставка по чл. 225, ал. 1 от КТ остава недоказана, поради което искът за обезщетение следва да се отхвърли за тази част от периода. При горното разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, следва извод за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на процесуалната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК и необосновано въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание за целия процесен по делото шестмесечен период 09.07.2009 г. – 08.01.2010 г. По делото е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 04.08.2009 г., когато на ищцата е връчена заповедта за дисциплинарното й уволнение (което е отменено като незаконно с недопуснатата до касационно обжалване и влязла в сила част от въззивното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ). Следователно, напълно необосновано въззивният съд е приел, че искът за обезщетение е доказан по основание за първата част от процесния период 09.07.2009 г. – 03.08.2009 г., когато страните по делото все още са били в трудово правоотношение. Заедно с исковата си молба по делото, която е подадена в съда на 02.09.2009 г. (преди края на процесния период – 08.01.2010 г.), ищцата е представила заверен от нея препис-извлечение (фотокопие) от трудовата си книжка, от който е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение между страните, липсва вписване на последващо трудово правоотношение. Ответникът-работодател (сега – касатор) не е поискал по реда на чл. 183 от ГПК по делото да бъде представен оригиналът на трудовата книжка или официално заверен препис от нея, нито е оспорил истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 07.12.2009 г. (също преди края на процесния период – 08.01.2010 г.), ищцата (чрез процесуалния си пълномощник по делото) е заявила, че представя трудовата си книжка за констатация, но такава констатация не е извършена от съда, който изрично е указал на ищцата да представи трудовата си книжка за констатация в следващото съдебно заседание. То е проведено на 15.02.2010 г. (вече след края на процесния период – 08.01.2010 г.), но ищцата не е изпълнила указанията на съда и не е представила трудовата си книжка за констатация, нито в това съдебно заседание на първоинстанцинния съд, нито пред въззивната инстация, като не е ангажирала и никакви други доказателства в тази насока. При тези обстоятелства по делото и предвид възприетия по-горе отговор на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, в нарушение на чл. 154, ал. 1 от ГПК и необосновано въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание и за частта от процесния период 03.09.2009 г. – 08.01.2010 г., следваща датата на представянето по делото на преписа от трудовата книжка на ищцата заедно с исковата й молба. От изложеното следва, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по основание само за периода 04.08.2009 г. – 02.09.2009 г. (30 календарни дни, т.е. – за един месец от процесния по делото период), респ. – следва да се приеме за доказан по размер, съгласно чл. 162 от ГПК – само за сумата 794.36 лв. (приетият за установен, предвид неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, размер на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец от ищцата, предхождащ месеца на уволнението й). Следователно, в тази негова, допусната до касационно обжалване част, въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила в тази част. Въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно, в останалата допусната до касационно обжалване част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, – с която той е уважен за разликата над сумата 794.36 лв. до сумата 4 766.16 лв. и за времето 09.07.2009 г. – 03.08.2009 г. и 03.09.2009 г. – 08.01.2010 г., като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска за посочените разлика и периоди от време. Предвид промяната в крайния резултат по делото, на основание чл. 81 от ГПК настоящата касационна инстанция следва да се произнесе и относно претенциите за разноските при разглеждането на делото пред всички съдебни инстанции – с оглед крайния му изход – уважаването на двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, частичното уважаване, респ. – частичното отхвърляне на оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и отхвърлянето изцяло на оценяемия иск по чл. 59 от КТ. Ищцата е претендирала своевременно (до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция) и е доказала, че е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция по делото, при второто му разглеждане от въззивната инстанция и при двете му разглеждания от касационната инстанция – в общ размер 1 580 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, съразмерно с уважената част от предявените по делото искове, разноски в размер 898.84 лв. Ответникът е претендирал своевременно (до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция) и е доказал, че е направил разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за производството при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция и при двете му разглеждания от касационната инстанция – в общ размер 1 200.64 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, съразмерно с отхвърлената част от предявените по делото искове, разноски в размер 517.62 лв. С оглед горното, въззивното решение следва да се отмени и в допуснатата до касационно обжалване част относно разноските по делото (включително потвърждаването на първоинстанционното решение в тази негова част), като вместо това се постанови осъждането на страните за дължимите разноски, както е посочено по-горе. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6386/03.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8007/2012 г. на Софийския градски съд, – в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявеният от В. А. Н. срещу 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен за разликата над сумата 794.36 лв. до сумата 4 766.16 лв. и за периодите от време 09.07.2009 г. – 03.08.2009 г. и 03.09.2009 г. – 08.01.2010 г., както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. Н. срещу 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата 794.36 лв. до сумата 4 766.16 лв. и за периодите от време 09.07.2009 г. – 03.08.2009 г. и 03.09.2009 г. – 08.01.2010 г.; като ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6386/03.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8007/2012 г. на Софийския градски съд – в останалата допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявеният от В. А. Н. срещу 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен за сумата 794.36 лв. (седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки) и за периода от време 04.08.2009 г. – 02.09.2009 г.; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място] да заплати на В. А. Н. сумата 898.84 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) – разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. А. Н. да заплати на 137-мо СОУ „А. К.” – [населено място] сумата 517.62 лв. (петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и две стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.