3 Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 22 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 537 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, образувано по искане на осъдения Р. А. М.. С последното е заявено наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 - 3 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 224/14 г. Районният съд-гр.Омуртаг осъдил подсъдимия на основание чл.152, ал.1, т.2, във връзка с чл.18, ал.1 и чл.54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 25 от 27.02.2015 г. по внохд № 283/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Търговище потвърдил присъдата на ОРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Искането е подадено от легитимирано лице, насочено е срещу акт от кръга по чл.419 НПК, който не е проверяван по касационен ред, и е постъпило в срока по чл.421, ал.3 НПК. При извършената проверка не се установиха претендираните от осъдения основания за възобновяване на делото. 1. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК се поддържа, че на досъдебното производство водещия разследването не е предложил участието на защитник за обвиняемия тогава М., а в хода на съдебното дирене не е назначена съдебномедицинска експертиза за установяване механизма и времето на уврежданията на пострадалата. Възраженията са неоснователни. Първо направеното възражение не намира подкрепа в данните по делото. На 22.07.2014 г. (л.30), в хода на досъдебното производство е повдигнато и предявено обвинение срещу М., който саморъчно, на мястото за подпис на защитник е отбелязъл „не”, а при проведения му разпит в качеството на обвиняем, на същата дата, непосредствено след предявяване на обвинението (л.31), е заявил, че няма да ползва адвокатска защита на този етап на делото. Идентично становище е изразено от обвиняемия и при последвалия разпит пред съдия, по реда на чл.222 НПК (л.35). Констатираното указва, че водещият разследването, при липсата на условия за задължително участие на защитник за обвиняемия, се е съобразил с неговата воля, което няма как да предопредели положителен извод за ограничаване на процесуалните права на осъдения, в частност - правото на защита. Изводите на съда относно уврежданията на пострадалата 69-годишната С. И. (отоци и кръвонасядания по лицето и двете подколенници, както и по дясно стъпало, причинили й болка и страдание), се основават на съдебно медицинско удостоверение № 181 от 18.07.2014 г., издадено от Многопрофилна болница за активно лечение - [населено място] (л.23 от досъдебното производство), и на показанията на свидетелите С. И. и Д. Р.. При оценката на посочената група доказателства съдът не е установил основания за съмнение в достоверността на източниците им и правилно е кредитирал същите. Съдът по същество, посредством посочените доказателствени средства е изяснил механизма и времето на причиняване на всички увреждания на пострадалата, поради което не е бил длъжен да ползва реда по чл.144, ал.2, т.2 НПК, приложим само при наличието на съмнение относно коментираните обстоятелства. ВКС не установи такова съмнение да е било налице и да е игнорирано от решаващия съд. 2. Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК се претендира при съображения, че са налице условията на чл.18, ал.3, б.”а” НК, респ., че е налице доброволен отказ да се довърши изпълнението на инкриминираното престъпление. Предвид на казаното в т.1, при липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката относно правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки се съдържат фактически положения относно поведението на пострадалата, което е препятствало възможността на подсъдимия да довърши изпълнението на започнатото от него посегателство върху половата й неприкосновеност. Иначе казано, престъплението е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, а не защото той е преосмислил поведението си и е взел ново решение – да не го довърши. 3. Наложеното наказание се преценява като явно несправедливо поради неприложението на чл.58, б.”а” НК, в който смисъл се иска намесата на третата инстанция и намаляването му. Възражението е неоснователно. Времето, мястото, начина на осъществяване на посегателството срещу пострадалата, интензитета и упоритостта, проявени от дееца, както и обема на оказаната му от пострадалата съпротива, са обстоятелства, които не дават основание да се приеме, че степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено очертават ниска степен на обществена опасност на дееца и конкретното деяние, а оттук и приложимост на института на смекчената наказателна отговорност, този по чл.55 НК. Поради това и правилно наказанието на осъдения е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – по чл.54 НК. По вид и размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Водим от горното, като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, по реда на чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. М. за възобновяване на внохд № 283/14 г. на Окръжния съд-гр.Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: