Ключови фрази
Подкупи * липса на мотиви * оценка на доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

София, 13 юли 2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА


при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 384/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба на адв. Н., защитник на подсъдимата Д. А. К., срещу въззивна присъда № 10 от 08.12.2014г. на Апелативен съд – В., постановена по внохд № 385/13г.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност – за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция или за отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. От адв. Н. и от адв. Т., защитници на подс. К., са представени допълнения към касационната жалба, в които се развиват доводи във връзка с релевираните касационни основания. В допълнението, депозирано от адв. Н., се акцентира на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, изразили се преимуществено в неправилно и изолирано ценене на единственото пряко доказателство, съдържащо се в показанията на св. В.. Както при оценката и приемането на тези свидетелски показания относно факта за поискани пари от страна от подсъдимата, така и при приемането на тройната графическа и техническа експертиза въззивният съд не е изяснил непълнотите в експертните заключения, свързани с разликата в изследвания сравнителен материал при първата и тройната експертизи. Доказателствените източници не са били подложени на задълбочена и изчерпателна оценка, което е довело до постановяване на неправилен и процесуално опорочен въззивен съдебен акт.
В допълнението към касационната жалба от адв. Т. е посочено, че допуснатите от въззивната съдебна инстанция процесуални нарушения са съществени, тъй като съдът, в нарушение на чл.13, ал.1 и чл.105, ал.2 от НПК, е подложил на изследване ръкописен текст върху лист, който обаче няма характер на веществено доказателство, тъй като не е приобщен към доказателствените материали по делото. Това, от своя страна, е довело до нарушаване правото на защита на подс. Д. К.. Присъдата на АС – Варна страда и от липса на мотиви, тъй като в нея не е изложено по какви причини съдът приема да изследва листче, което не присъства в описа на иззетите с протокол за изземване от 03.05.2012г. документи и последващ оглед, отразен в протокол от същата дата. Като е приел, че подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.301, ал.1 от НК съдът е нарушил материалният закон.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Намира, че въззивният съд правилно е отменил оправдателната присъда, като е стигнал до извода, че подсъдимата, в качеството си на длъжностно лице, е поискала от св. В. сумата от 700 лв., която не й се следва, за да извърши действия по служба. Деянието се установява от събраните гласни и писмени доказателства, показанията на св. В., в които тя описва начина, по който е поискан подкупът и за какво е поискан. Налице са заключение на назначената графическа и техническа експертиза и протокол за оглед на местопроизшествие, установяващи участието на подсъдимата в извършеното деяние, което е доказано от субективна и обективна страна. Въззивният съд правилно е анализирал доказателствения материал. Поради това прокурорът от ВКП счита, че постановената въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Подсъдимата К., редовно призована, се явява лично. Представлява се от упълномощените й защитници – адв. Н. и адв. Т., които пледират за уважаване на касационната жалба по развитите в нея съображения. В пледоарията на адв. Н. е поставен акцент върху твърденията за допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Счита, че подзащитната му не може да бъде субект на престъпление по чл.301, ал.1 НК с оглед на длъжностната й характеристика, според която няма пълномощия на практика да взема еднолично решение за прием на деца в детската ясла. От въззивната инстанция не са взети предвид записите, които са събрани със СРС. Има съществено противоречие в показанията на свидетелката В. относно начина, по който са били поставени документите и как те са били намерени. От заключението на софтуерната експертиза се установява, че директорът на детската ясла самостоятелно не може да извърши класиране и прием на дете.
Адв. Т. посочва, че са налице предпоставките както за оправдаване на подсъдимата, така и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В подкрепа на касационното основание по чл.348, т.2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, релевира като довод, че въззивната присъда не е мотивирана, както и че е изградена въз основа на доказателствени материали, събрани в нарушение на процесуалните изисквания. Това е довело до нарушаване правото на защита на подс. К.. Въззивният съд е приобщил към доказателствата по делото заключението на графическа и техническа експертиза за изследване на лист с написани в него ръкописно цифри и текст, но този лист няма характер на веществено доказателство, тъй като не е приобщен към доказателствените материали по делото. Освен това веществените доказателства, които са били предмет на огледа, извършен от МВР – В., не са иззети по предвидения в закона ред, тъй като не присъстват в протокола за изземване. Съдът, в нарушение на чл.13, ал.1 и чл.105 ,ал.2 НПК, е подложил на изследване ръкописен текст върху лист, който няма характер на веществено доказателство. Не са налице безспорни и несъмнени доказателства относно наличието на престъпно деяние извършено от подзащитната й К..
Подсъдимата Д. К. моли за уважаване на касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 114 от 22.11.2013г., постановена по нохд № 365/13г., Окръжен съд – Варна е признал подс. Д. А. К. за невиновна в извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК и на основание чл.304 от НПК я е оправдал.
С въззивна присъда № 10 от 08.12.2014г., постановена по внохд № 385/13г., АС – Варна е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимата Д. А. К. е била призната за виновна в това, че на 02.05.2012г. в [населено място], в качеството й на длъжностно лице – директор на детска ясла № /номер/ „име”, е поискала от Е. П. В. дар – парична сума в размер на 700 лв., която не й се следва, за да извърши действия по служба – приемане на детето Б. Б. Х. в ръководената от нея детска ясла, поради което и на основание чл.301, ал.1, пр.1 вр. чл.54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да заема длъжността „директор на детска ясла” за срока на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С въззивната присъда съдът се е произнесъл по разноските.
Касационната жалба е допустима и основателна.
В жалбата и допълненията към нея се сочат всички касационни основания, като се акцентира на доводите, касателно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, свързани с оценъчната дейност на въззивната инстанция, и по-точно – липсата на такава.
Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
В настоящия случай, АС – Варна, в изключително оскъдния си откъм доказателствен анализ съдебен акт, е изложил факти, които приема за доказани /от л. 93 – посл. абзац до началото на л. 96/, но без да обсъди установяващите ги доказателства и доказателствени средства, както и да изложи мотиви защо ги приема за безспорно установени. Освен, че не е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълни и задължението си да направи самостоятелен анализ както на доказателствената съвкупност, събрана от ОС – Варна, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото, така и на събраните и проверени от него доказателства. По отношение на назначената на 18.09.2014г. в хода на въззивното съдебно следствие и приета в съдебно заседание от 08.12.2014г. допълнителна графическа и техническа експертиза, във въззивния съдебен акт липсва каквато и да е оценка. Още повече, че обект на изследване е едно и също веществено доказателство, а са налице различни експертни заключения. Посоченото във въззивната присъда, че съгласно даденото заключение по графическата и техническа експертиза не би могло да се установи по категоричен начин дали цифрата „700” е изписана от подс. К., а съгласно заключението на допълнителната графическа и техническа експертиза „въпросното число 700 и в първия иззет документ посочен по-горе и в посоченото иззето листче са изписани с почерка на подс. К.”, не може да замести дейността по оценка на доказателствения материал, тъй като сочи само на цитиране на експертите мнения. В мотивите на въззивната присъда липсват съображения кое от двете заключения съдът кредитира и защо, като необсъждането им е довело и до липсата на надлежно произнасяне по веществените доказателства, които са били обект на проверка с този доказателствен способ. Видно е, че въззивният съд не е извършил анализ не само на доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното производство/дори не е посочил дали изцяло възприема анализа на първия съд/, но и на тази, която самият той е събрал. Също така, събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства сочат на противоречивост, което е изисквало тяхното обсъждане, и то с необходимата задълбоченост.
Безспорно право на въззивната инстанция е да приеме нова фактическа обстановка/както е сторено/, като същата следва да съдържа в хронологическа последователност приетите за установени факти, в обем, който да позволява на съда да бъдат направени правилни правни изводи. Но е необходимо също така да бъдат интерпретирани доказателствата, установяващи отделните релеванти факти, за да може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.Така както беше посочено по-горе, освен че не е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълнил и задължението си да направи самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото.
Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Безспорно е и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които са свързани с правилното приложение на закона. В случая, липсата на доказателствен анализ и наличното формално посочване на някои от доказателствата преклудира възможността на настоящата инстанция за произнасяне по възраженията, касателно останалите оплаквания за процесуални нарушения при събиране на някои от доказателствата, относно допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Изложеното по-горе сочи на извод за липса на мотиви на въззивната присъда, тъй като такава е налице не само когато напълно липсват такива, но и когато те са формални и незадълбочени в степен, че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда.
Всичко това обуславя наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивната присъда на АС – Варна следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят посочените по-горе нарушения на съдопроизводствените правила.
Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 10 от 08.12.2014г., постановена по внохд № 385/2013г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.