Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр.София, 22 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1053/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 466/17.12.10 г.,постановено по В.Н.Д.742/10 г., АС-София /САС/, НО, 3 състав е потвърдил присъда № 83/26.02.10 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 21 състав по Н.Д.5336/09 г. С последната подсъдимият Г. К. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Решението на САС е атакувано с касационна жалба пред ВКС,като са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се решението на въззивния съд да бъде изменено,като бъде намален размерът на наложеното на Н. наказание. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изтъкнатите в тях аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Настоящото е второ поред разглеждане на делото пред ВКС на РБ. С решение № 377/16.11.10 г.,постановено от ВКС, Първо наказателно отделение по К.Н.Д.357/10 г., е отменено решение № 150/03.05.10 г.,постановено от САС, НО, 8 състав по В.Н.Д.184/10 г. /първото въззивно решение/ и делото е върнато за ново разглеждане на тази инстанция от стадия на съдебното заседание. Указанията по решението касаят необсъждане от страна на въззивния съд на влезлия в сила нов материален закон-чл.58 А НК. Това е станало след постановяване на първостепенния съдебен акт-26.02.10 г. до оповестяване на второстепенния такъв-03.05.10 г. Счетено е, че се налага преценка за приложение на по-благоприятен закон, предвид приложената процедура пред първостепенен съд по чл.371,т.2 и сл.НПК. Касационното решение е подписано с особено мнение, основният смисъл на което се корени във възможността самата върховна съдебна инстанция по наказателни дела да даде отговор на поставените в касационната жалба проблеми, без да е необходимо да връща делото за ново разглеждане от долустепенен съд. При повторното гледане на делото въззивната инстанция е съобразила указанията по отменителното решение на ВКС и налагайки по правилата на новия материален закон наказание от осем години лишаване от свобода с намаляване на същото с една трета, според изискванията на чл.58 А НК в актуалния му вариант, е намерила, че по-благоприятна за Н. се явява старата норма на чл.58 А НК, важаща към момента на извършване на деянието и на постановяване на присъдата спрямо него. Казаното било така, тъй като наложеното от СГС наказание от четири години и половина лишаване от свобода се явява по-ниско по размер от отмереното от САС такова- пет години и четири месеца /след приспадане на едната трета/. В принципен план ВКС се съгласява с всички аргументи, изложени от състава на въззивния съд по отношение на отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, формулиращи съдебното становище при оценъчната дейност по индивидуализиране на наказанието. В този смисъл не е нарушен материалният закон /касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК/ с неправилна интерпретация на нормите по определяне на наказанието, каквото твърдение е въздигнато в жалбата до ВКС. При отмерване размера на дължимото за налагане спрямо Н. наказание са обмислени всички важими субективни несъставомерни фактори и аргументирано са съпоставени. Затова няма допуснато нарушение и на нормата на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК по отношение на явна несправедливост на наложеното наказание. За този съд динамичният престъпен стереотип, безспорно констатиран при подсъдимия, доминира съществено над засегнатите в касационната жалба тежка икономическа среда и социален статус, наблюдавани при Н.. Тъй като в центъра на настоящото производство стои въпросът как следва да се преценява нормата на чл.2,ал.2 НК при престъпление, извършено преди влизане в сила на коментирания актуален материален законов текст на чл.58 А НК, публикуван в бр.26/10 г.на Д.в-к, по което е постановена и присъда, но не е влязла в сила, а той /въпросът/ е основополагащ и принципен, становището на този състав на ВКС е следното: В конкретния случай престъплението по чл.199,ал.1 НК е от такова естество, че за него никога не е важала отменената с бр.32/10 г.на Д.в-к забрана по чл.369 А НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие. Процесуалната уредба следователно за него не търпи промяна. Материалната обаче след 10.04.10 г.търпи, и то съществена, като новият закон предвижда принципно по-тежка наказуемост. И това е така,тъй като при новата редакция на чл.58 А НК разпоредбата на чл.55 НК се реализира само при наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Казаното е видно както от цялостната редакция на текста,така и конкретно от чл.58 А,ал.4 НК. При старата уредба мотивиране на такива фактори не се изисква, а директно се преминава към определяне на наказанието по чл.55 НК и в рамките на дължимото за преценка наказание се прави съпоставката на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Казано просто и пренесено буквално на приложното поле на настоящия казус- при старата уредба съдът е длъжен да разсъждава на плоскостта на налагане на наказание от три месеца до четири години, единадесет месеца и тридесет дни лишаване от свобода, а при новата, дори и да отмери минимума от пет години /при липса на основанията на чл.55 НК сами по себе си/, и с приспадане на една трета не може да се постигне минимумът по предишния ред. Още повече, че ако по силата на новата уредба съдът отмери наказанието от пет години лишаване от свобода при липса на каквото и да е отегчаващо вината обстоятелство, по силата на старата дължимото наказание при същите условия би било три месеца лишаване от свобода. Следователно, по отношение на казусите, при които деянието е извършено по време на действие на стария закон, но съдебното производство с прилагане правилата на чл.371,т.2 и сл. НПК се осъществява или продължава след оповестен първостепенен акт, но вече при новия ред, действително старият материален закон е по-благоприятен. Казаното е още по-видимо при липса на минимум в санкционната част на нормата,касателно лишаването от свобода, и дължимата замяна на това наказание въобще по силата на чл.55, ал.1, т.2 НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 466/17.12.10 г.,постановено по В.Н.Д. 742/10 г.от АС-София, НО, 3 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/