Р Е Ш Е Н И Е № 502 гр. София, 27.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1621 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Г. К. (чрез адв. И. А.) против присъда от 01.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 54/ 2012 год. на Софийски окръжен съд, Наказателна колегия, 1 състав, с искане за нейната отмяна и оправдаване на жалбоподателя, а при алтернативност – намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушение на процесуалните правила е забелязано в неизпълнените задължителни указания на предходната касационна инстанция и при извършения от новия въззивен съд доказателствен анализ. Материалният закон не бил приложен правилно, тъй като за нарушени правила за движение по пътищата били посочени взаимно изключващи се разпоредби от ЗДвП, като е пренебрегнат и принципът за reformatio in pejus – размерът на кумулативното наказание лишаване от правоуправление е по-голям от наложения на касатора с предходната отменена присъда. Наказанието е явно несправедливо, тъй като не съответствало на тежестта на извършеното престъпление. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник, частният обвинител и неговият повереник, не вземат становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за отхвърляне на исканията на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт, който приема за правилен, указанията на предходната касационна инстанция – за изпълнени, а авторството на деянието – за доказано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда от 01.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 54/ 2012 г., Софийският окръжен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав, отменил първоинстанционния съдебен акт от 10.06.2010 г. по н.о.х.д. № 566/2009 г. на Районен съд – Самоков и признал подсъдимия Е. Г. К. за виновен в това, че на 10.06.2009 год., около 09.00 ч., по пътя гр.София – гр.Самоков, в района на в.з. „М.”, при управление на лек автомобил марка „А.” с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. К. Г. (изразяваща се в шийна травма – травматична дискова херния на нивото на 4 – 6 шийни прешлени), довела до трайно затруднение движението на врата на пострадалия и деянието е извършено в пияно състояние (2,7 промила етилов алкохол в кръвта), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. ”а”, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и кумулативно наказание лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, на основание чл. 343г от НК. Съдът присъдил на гражданския ищец П. К. Г. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, заедно със законовата лихва от 10.06.2009 г. до окончателното им изплащане, а за разликата до 15 000 лева гражданският иск отхвърлил. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства. Касационната жалба на подсъдимия Е. Г. К. е неоснователна, с изключение на допуснатото нарушение на принципа за reformatio in pejus и нуждата от прецизиране на правната квалификация. В мотивите към новата осъдителна присъда въззивният съд е изложил подробен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници и убедително наложил изводите си за възприетите с доверие доказателства. Противоречивите им доказателства отхвърлил след тяхното прецизно изследване и внимателна съпоставка с останалия доказателствен материал. На сериозна критика подложил обясненията на подсъдимия К. и променените в съдебната фаза на процеса показания на неговия спътник в автомобила – свид. И. П., както и показанията на разпитания за първи път пред районния съд свид. В. К., отхвърляйки като несъстоятелна тезата им за неизвестния водач, който да е реализирал катастрофата. С вярна интерпретация на показанията на свид. И. П. на л. 31 от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, и след като намерил в тях потвърждение на даденото пред свидетелите П. Г. и И. И. веднага след инцидента признание от подсъдимия, съдът категорично обосновал извода си за действителния автор на престъплението. Искането за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение е неоснователно. Прецизният доказателствен анализ, основан на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включително и на събраните в хода на въззивното съдебно следствие, представя по ясен и несъмнен начин вътрешната убеденост на въззивната инстанция за реализираното престъпление и неговият автор. Окръжният съд не е бил длъжен отделно от развитите си съображения да посочи в какво се състоят неправилните и необосновани изводи на първата инстанция, довели до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия К., тъй като не към това са били насочени указанията в отменителното решение № 518 от 14.02.2012 г. на ВКС, І н.о. При повторното разглеждане на делото съдебният състав е обсъдил приетите за установени факти и обстоятелства по случая, техните доказателствени източници, обосновал е защо отхвърля противоречивите доказателства и доказателствени средства, изяснил е механизма на пътно-транспортното престъпление и авторството на деянието, изпълнявайки всички задължителни указания на предходната касационна инстанция. Не е налице и претендираното основание за отмяна на съдебния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че в обвинението са посочени за нарушени разпоредби, чието приложение е взаимно изключено: задължителното правило за движение по пътищата, регламентирано в чл. 20, ал. 1, изр. второ от ЗДвП, и забраните по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушена е тази норма, която е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни последици. Причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е навлизането на лекия автомобил „А.” в насрещната лента за движение (двете пътни ленти били отделени с единична непрекъсната осева линия – маркировка М1). Местопрестъплението е в района на остър завой на пътното платно, допълнително означен за виновния водач Е. К. с пътен знак А1 „опасен завой надясно”. Подсъдимият се движел със забранена извън населено място скорост от около 100 км/ч (разрешената е до 90 км/ч), не могъл да следва кривата на завоя (критичната скорост за преодоляването му била 87 км/ч) и навлязъл в обратната лента за движение, където реализирал катастрофата с насрещно движещия се микробус „Ф. Т.” на свид. А. Д.. Следствие на това пътникът в микробуса свид. П. Г. получил средна телесна повреда. Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се реализира от водач на пътно транспортно средство, когато изостави управлението на това средство, не контролира неговото движение или престане (дори и временно) да борави с органите и системите за управление. В настоящия случай тази норма не е пряко нарушена, поради което подсъдимият е подлежал на оправдаване от въззивния съд, чиято грешка по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК може да бъде коригирана и в настоящото касационно производство. Подсъдимият Е. К. е нарушил забраните по чл. 21, ал. 1 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство със скорост неразрешена за съответния пътен участък, което не му е позволило да следва контурите на завоя, в който е навлязъл и е продължил движението си в насрещната пътна лента, вече заета от друг правомерно движещ се участник в движението. Едновременното нарушение на двете правила за движение по пътищата е допуснато умишлено, следствие на което е последвал вредоносният резултат, към който водачът се отнесъл небрежно. Наложеното на подсъдимия Е. К. наказание от две години лишаване от свобода не разкрива основания за неговата явна несправедливост. Подбраният размер е съобразен с тежестта на извършеното престъпление, с отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и с личността на дееца и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което тази санкция се явява справедлива. Основателно е възражението на касатора за допуснатото от въззивната инстанция нарушение на забраната за reformatio in pejus с определяне на по-тежък размер на кумулативното наказание от наложения в отменения въззивен съдебен акт. С присъда от 18.04.2011 г. по в.н.о.х.д. № 731/ 2010 г. Софийският окръжен съд определил на подсъд. К. наказание от три години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Осъдителната присъда била отменена и делото – върнато за ново разглеждане, а жалба бил подал само подсъдимият. Незаконосъобразно новият въззивен съдебен състав е определил кумулативното наказание в размер по-голям от предишно установеният, а именно – четири години. Наказанието следва да бъде намалено в размер от три години, а атакуваната въззивна – присъда изменена, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т.1 от НПК. Присъденото обезщетение на гражданския ищец П. К. Г. е доказано по основание и справедливо по размер. То е съобразено с вида на причиненото телесно увреждане, с възстановителния двумесечен период на лечение и с продължаващите и към момента болки за пострадалия, изтръпване на лявата му ръка и често провеждана физиотерапия. Неоснователно е искането на касатора за цялостно отхвърляне на приетия граждански иск или за намаляване на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда от 01.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 54/ 2012 г. на Софийски окръжен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав, като ОПРАВДАВА подсъдимия Е. Г. К. да е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство на три години. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.