8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 [населено място] ,28.02.2019г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 116/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Община Мирково против определение № 2892/27.09.2018 г. по гр.д.№ 3484/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.05.2018 г. по гр.д.№ 428/2018 г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството, образувано по искова молба на жалбоподателя против Държавен фонд „ Земеделие „ , имащо за предмет „ законосъобразност на наложена финансова корекция”, съгласно диспозитива на определението , като делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – София град. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че новата уредба – ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015 г., вкл. пар.10 от ПЗР на закона, не урежда изрично настоящата хипотеза – не променя със задна дата характера на направените до влизането му в сила изявления на бенефициента, засягащи размера на безвъзмездната финансова помощ, предоставяйки право на получателите й да ги обжалват по реда на чл.27 от ЗУСЕСИФ, в качеството на индивидуален административен акт, след влизането на закона в сила, н и т о трансформират правото на иск на бенефициентите в давностния срок в право на оспорване по реда на АПК, нито изрично сочи,че правото на иск относно изявления за финансови корекции, направени до влизането на ЗУСЕСИФ в сила, се погасява. Релевантни за жалбоподателя в конкретния случай са обстоятелствата, че: 1/ договорът за предоставяне на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони, за периода 2007–2013 г.„ , подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и на основание чл.32 от Наредба № 25/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „основни услуги на населението и икономиката в селските райони от „Програма за развитие на селските райони„ за преждепосочения период, е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ ; 2/ липсва издадена, на основание чл.38 ал.1 от горепосочената Наредба, заповед на изпълнителния директор на Фонда, за изплащането на финансовата помощ, след извършен анализ за установяване фактическото и по документи съответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция; 3/ с писмо, предхождащо влизане в сила на ЗУСЕСИФ, е отказано да се извърши плащане в полза на бенефициента; 4/ исковата молба е подадена след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. В съответствие с тези обстоятелства, жалбоподателят акцентира на факта, че до влизане в сила на ЗУСЕСИФ няма издаден индивидуален административен акт за отказ, който да би подлежал на обжалване / заповедта по чл.38 ал.1 от Наредбата /, като изпратеното писмо не съставлява такъв. С влизането на ЗУСЕСИФ в сила, респ. кореспондиращите му изменения в АПК / ДВ бр.74 от 20.09.2016 г./ , не се трансформира характера на възникналите до този момент правоотношения, във връзка с предоставяне помощи от ЕСИФ, от гражданскоправни / в резултат на смесен фактически състав, състоящ се от гражданскоправни и административноправен елементи, каквато е квалификацията им и в съдебната практика / в административноправни, за да би била допустима предвидената в АПК защита на бенефициента , като страна по сключен административен договор. Независимо от предходното си становище, че конкретната хипотеза не е уредена от ЗУСЕСИФ , страната поддържа , че същата попада в пар.10 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и спорът следва да се довърши по досегашния ред – пред граждански съд и по реда на ГПК. Анализът на пар. 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ в цялост, според страната, дава основание да се приеме, че първата алинея е относима към ония производства по предоставяне на помощи от ЕСИФ, които не са достигнали съдебна фаза, за разлика от ал.3 – за достигналите съдебна фаза и ал.2 – касаеща инициирани преди влизане в сила на закона производства по жалби срещу финансови корекции или срещу самите индивидуални административни актове , въз основа на които се предоставя помощта, без да се сключва договор. Ответната страна – ДФ „Земеделие„ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа тезата, че сключеният, макар преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ,договор с ищеца, съгласно определението за „ административен договор„, дадено с пар.1 т.1 от ДР на закона, удовлетворява напълно характеристиката на такъв и следователно защитата на правата на бенефициента по същия следва да се осъществява по реда на АПК. Намира неоснователен довода за приложимост на пар.10 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и поддържа относимост на нормата само към висящи към момента на влизане на закона в сила съдебни производства. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Няма спор,че спрямо възникналото между страните правоотношение е съобразим ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015 г., тъй като се касае за предоставяне на помощ , с източник предвиден по чл.1 от закона – средства от ЕСИФ. Договорът е сключен преди влизане в сила на закона - на 23.10.2009 г.. Предявеният иск е осъдителен – за осъждане ДФ „Земеделие„ да заплати на ищеца неиздължен остатък от договорената помощ, предвид незаконосъобразност на наложена редукция, съгласно уведомително писмо изх.№ 01-0800/73 от 11.01.2013 г.. Така предприетата от ответника корекция в размера на дължимата субсидия предхожда влизане в сила на ЗУСЕСИФ, а предявяването на иска следва същото. Първоинстанционният съд е прекратил производството, предвид подведомственост на спора на административен съд, а мнозинството от въззивния състав – потвърдило първоинстанционното определение / при мотивирано особено мнение на съдията – докладчик /, цитирайки формирана до момента практика на състави на ВКС и анализирайки същата, като даваща еднозначен отговор в следния смисъл: защитата срещу изявление за финансова корекция, независимо кога е направено същото, е по общия исков ред, с а м о когато допустимо е била потърсена чрез надлежно сезиране на гражданския съд с искова молба, подадена преди влизане в сила на закона / 25.12.2015 г. /.Образуваните след тази дата производства пред граждански съд, съставът е приел че подлежат на прекратяване и препращане, за разглеждане по административен ред. Изразилият особено мнение съдия – докладчик не приема формирания извод да следва еднозначно и безпротиворечиво от цитираната съдебна практика. Счита, че ЗУСЕСИФ не придава на изявленията на бенефициера, направени до влизането му в сила, характеристиката на изявления за финансова корекция , с качеството на индивидуални административни актове, по смисъла на чл.73 ал.1 и ал.4 от закона, нито предвижда подновяване срокове за обжалването им, по реда на чл. 27 от закона. Изявленията за финансови корекции , направени до влизането му в сила, не са индивидуални административни актове и изобщо не са подлежали на обжалване по реда на АПК. Новата правна уредба не трансформира правото на иск в рамките на давностния срок в право на оспорване по реда на АПК, нито изрично постановява, че правото на иск срещу финансова корекция, наложена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ , е погасено. Следователно, процесният спор не подлежи на разрешаване, съгласно ЗУСЕСИФ, нито спрямо същия са приложими хипотезите на пар.10 от същия. Липсата на изрична уредба, а очевидно и времевъзникването на спорното правоотношение, с присъщи му единствено гражданскоправна характеристика и последици, е мотивирало съдията –докладчик да обоснове общия исков ред като допустим. В изложението по чл.280 ГПК, жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ С влизане в сила на ЗУСЕСИФ променя ли се характера на сключените преди това договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал1. т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с реш.№ 28 по т.д.№ 2667/2016 г. и реш.№ 66 по гр.д.№ 60146/2016 г. на ВКС, както и с определения № 52 по гр.д.№ 49/2018 г., № 21 по адм. дело № 43 / 2017 г. и № 84 по адм.дело № 64 / 2017 г. на петчленни състави на ВКС и ВАС ; 2 / Какъв е вида на защитата срещу наложени финансови корекции преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на определението по съображенията, изложени в обосноваване релевантността на първите два въпроса и възпроизведени в частната касационна жалба. Не е налице хипотезата на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, тъй като неправилността на акта не се извежда директно от мотивите на същия, поради постановяването му в противоречие с императивна правна норма / до какъвто порок се свеждат доводите на жалбоподателя /, а предпоставя отговор относно действително приложимия процесуален ред. Всеки от въпросите,обаче,удовлетворява общия селективен критерий, тъй като кореспондира с решаващ извод на въззивното определение, в което мнозинството на състава, макар да не поддържа изрично тезата за промяна в гражданскоправната характеристика на сключения преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ договор, поддържайки приложим общия исков ред само и единствено за предприета искова защита срещу финансови корекции преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, по арг. за противното от уреденото в пар.10 ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, по същество приема за допустима единствено защита на бенефициера по административен ред, която, като основана на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и относима към изпълнението му, е предвидена в чл.19ж АПК / нова обн.ДВ бр. 74 от 20.09.2016 г./ , но за административния договор.Вторият от въпросите практически допълва първия, в който се съдържа спорната мотивация за предвидената от въззивния съд защита на бенефициера. Поради това, така формулираните два въпроса, с общото си съдържание, удовлетворяват изискването за правен въпрос – отговор на който е предпоставил решаващите мотиви на въззивното определение. Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като определението се явява в противоречие с възприетото в определение № 52 по гр.д.№ 49/2018 г. и цитираните в същото опр.№ 21 по адм.д.№ 43/2017 г. и опр.№ 84 по адм. дело № 64/2017 г. на петчленни състави на ВКС и ВАС. В същите е прието, че когато изявленията за финансови корекции са направени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но към момента на приемането му още не са били оспорени по тогава приложимия гражданскоправен ред, следва да се приеме, че единственото ефективно средство за правна защита на правата на получателите на безвъзмездна финансова помощ, е предявяването на иск по общия исков ред. Хипотезите на налагане на финансови корекции до влизане в сила на ЗУСЕСИФ са отказ за верифициране на разходи или редукция, респ. отказ да се изплати частично или пълно договорената помощ или последващо пълното изплащане на помощта изявление, за наличие на предпоставки за пълно или частично връщане на помощта. Съобразно двете хипотези производствата се инициират от бенефициера или от разплащателната агенция. Формираната до момента практика на състави на ВКС, изхождайки от принципа за гарантиране равна и ефективна защита на всички правни субекти, в реализиране на предоставени им от правото на ЕС права, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове, приема, че разпоредбата на пар.10 ал.3 ЗУСЕСИФ намира приложение независимо от това кой е ищеца , т.е. непридържайки се към буквалното им съдържание / визиращо производства „ срещу изявления за финансови корекции„ и формално предпоставящо бенефициерите на помощта, като ищци / , к а к т о и независимо от вида на търсената защита - осъдителен иск за реално изплащане на помощта или установителен иск за дължимо към разплащателната агенция плащане по възстановяването й, като не се отдава значение и на вида на волеизявлението на разплащателната агенция - отказ за верифициране, налагане на редукция, покана за плащане, а на съдържанието на правните последици от същото - във всички случаи засягащи изпълнението на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Формираната практика изхожда от принципа, че неуредени изрично в ЗУСЕСИФ хипотези не могат да останат без правно разрешение и същото следва да гарантира на страните по правоотношението права, каквито са имали до момента и биха имали като страни по уредени от ЗУСЕСИФ хипотези, в който смисъл е и приложено разширителното тълкуване на пар.10 ал.3 от ПЗР на закона, н о все за образувани до влизането в сила на закона съдебни производства. Поради това, неправилно е позоваването на въззивния състав на формирана до момента съдебна практика, като приложима и за настоящата хипотеза. Неприложим и по аргумент за противното е пар.10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Приемането за приложим в настоящата хипотеза административноправен ред за защита предполага да съществува правна възможност за бенефициера да атакува, след влизане в сила на ЗУСЕСИФ и без заплаха от преклудиране правото му на жалба , отправения / в случая като писмо / преди влизането му в сила отказ за пълно изплащане на помощта и във всички случаи – със или без такава възможност за атакуване по административен ред – да съществува и правен ред, за ефективно събиране на вземането, дори бенефициентът да би „ отменил” отказа си, в случай, че не пристъпи към реално изпълнение на задължението си / в хипотезите на неиздължена финансова помощ, каквато е настоящата /, без страх, че междувременно възникналото за бенефициера, но неупражнено до влизане в сила на ЗУСЕСИФ право на иск би било погасено.Уредбата в АПК, с измененията му обн.ДВ бр.74/20.09.2016 г. , са относими към изпълнението на административните договори, каквато характеристика не би могла да се придаде автоматично на сключените преди ЗУСЕСИФ договори за безвъзмездна финансова помощ / както се приема и в решение № 28 по т.д.№ 2667/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС , цитирано от жалбоподателя /, а и да би се приело - не гарантира търсената равна и ефикасна защита, защото създава опасност от междувременно погасяване на права. За ползувателите на помощта не е съществувало задължение да инициират защита срещу изявлението за финансова корекция, атакувайки го до влизане в сила на ЗУСЕСИФ, нито задължение да предявят иск за защитата му, освен правото за това, в рамките на общата погасителна давност. Прилагането на административен ред за тази защита предпоставя хипотези, в които страните по правоотношението биха били лишени от защита, но приложимият ред не следва да изхожда от конкретиката на отделния случай – погасено или не е правото на иск на конкретния бенефициер - поради което възниква необходимост от тълкуване, за възприемане на унифициран подход , съобразно сходството във фактическите състави. Затова настоящият състав споделя даденото в опр. № 52 по гр.д.№ 49/2018 г. и цитираните в същото определения на петчленни състави на ВКС и ВАС разрешение, прието и в определение № 5/22.01.2019 г. по адм. дело № 74/2018 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, обосновано с неуреденост на хипотезата изрично в, но и с неприложимост, по аргумент за противното , на пар.10 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Както се сочи в мотивите на последното от цитираните определения, законът не урежда преходни и заключителни разпоредби във връзка с откази за верификация, произтичащи от правоотношения, възникнали преди влизането му в сила, когато бенефициерът не е упражнил правото си на съдебна защита до влизането му в сила, нито приравнява отказите за верификация, издадени преди влизането му в сила, на административни актове.В преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ липсват правила, които да позволят неприлагане на общите правила на АПК, определящи срокове за упражняване право на жалба за оспорване на административни актове. В ПЗР на ЗИДАПК / бр.74 от 20.09.2016 г./ липсва уредба, която да позволява прилагането на новосъздадената норма на чл.128 ал.1 т.3 АПК и по отношение изпълнението на договори, които имат всички белези на административни, но са сключени преди нормативното им дефиниране като правен институт. Новата материалноправна уредба не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок, досежно изявление за финансова корекция, направено преди влизане на закона в сила, е преклудирано. След като образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства, по искови молби срещу изявления за финансови корекции, в които спорове релевантните факти по възникване и изменение на правоотношението / сключване на договора и изявление за финансова корекция / са се осъществили до влизането на закона в сила, се довършват от общите съдилища, при съществуващата законодателна празнота и невъзможност за приложение по аналогия разрешенията на ЗУСЕСИФ / извън тези в преходните му разпоредби / , препращащ към административен ред за защита, тъй като същият не осигурява равна и ефикасна такава във всички хипотези и се създават предпоставки за накърняване на права, следва да се приложи по аналогия пар.10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ – гражданскоправен ред за защита по искови молби срещу откази за верификация / респ. и срещу изявления за редукция на помощта, аналогични по правни последици /, подадени след влизането му в сила, след като всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението са се осъществили преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Сходството във фактическите състави, доколкото различието – момента на предприета правна защита – не намира уредба / ограничаваща или запретяваща / в ЗУСЕСИФ, предполага това приложение на преходната разпоредба на закона по аналогия. С оглед преждеизложеното, атакуваното определение, като неправилно следва да се отмени, а производството - да се върне на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2892/27.09.2018 г. по гр.д.№ 3484/2018 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2892/27.09.2018 г. по гр.д.№ 3484/2018 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото разпореждане от 15.05.2018 г. по гр.д.№ 428/2018 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: