Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 02.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 68 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. и Е. Т. К. против Решение № 408 от 09.10.2015 г. по в.гр.д.№ 568/15 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 91 от 28.05.2015 г. по гр.д.№ 445/14 г. на Харманлийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. К. срещу Д. М. И. и Е. Т. К. иск за делба на 5 бр. недвижими имоти в землището на [населено място], [община]- нива от 20,298 дка в м.”К.”, съставляваща имот № 255007, масив 255, имот 7; имот № 515009 от 4,4 дка в м.”И.”, представляващ залесена горска територия; имот № 516006 от 12,4 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; имот № 516017 от 5 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; имот № 524009 от 24,3 дка в м.”Ч. п.”, представляващ залесена горска територия, вместо което е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по отношение на посочените недвижими имоти, при следните квоти: ½ ид.ч. за А. Д. К. и по ¼ ид.ч. за Д. М. И. и Е. Т. К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба на А. Д. К. да бъде отхвърлен, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба- А. Д. К. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва същата, като моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. С Определение № 46/ 29.01.2016 г. касационното обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК по процесуалноправния въпрос относно преклузивния срок, в който ответникът по иск за делба следва да релевира възражение за придобиване по давност по отношение на делбения имот. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема, че в делбеното производство не намира приложение общата разпоредба на чл.131, ал.2, т.6 във връзка с чл.133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба на възраженията, посочени в чл.342 ГПК, които имат обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената общност и дяловете на последните. Възражението на ответника-съделител, че е придобил някой от делбените обекти по давност, по същество е възражение против включването му в делбата по смисъла на чл.342 ГПК, което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на задължителните указания на т.4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК относно преклудиране на възраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в общия исков процес. Отговорът на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили и нарушаване на приложимия материален закон. В конкретния случай Хасковският окръжен съд неправилно е приел за преклудирано подаденото след срока за отговор на исковата молба, но в първото редовно съдебно заседание пред първоинстанционния съд /на 27.10.2014 г./ възражение на ответниците Е. К. и Д. И., че са придобили по давност процесните недвижими имоти, както следва: в периода 1999 г.- 2014 г.- земеделския имот в м.”К.” и в периода 2000 г.- 2014 г.- четирите имота, представляващи залесени горски територии в местностите „И.”, „К.” и „Ч. п.”. Разгледано по същество, същото е основателно, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи обоснования извод, че след възстановяване на собствеността върху делбените имоти в полза на наследниците на Д. К. Г. /нивата от 20,298 дка в м.”К.” е възстановена по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ с Решение № 05 02/ 01.10.1999 г. на ПК- [населено място], а четирите горски имоти- по реда на чл.4, ал.2 ЗВСГЗГФ с Решение № 05/ 07.07.2000 г. на ПК- [населено място]/ същите били владяни изключително от прекия наследодател на ответниците М. Д. К.- син на Д. Г., а след смъртта му през 2006 г. владението му е било продължено от неговите правоприемници в лицето на преживялата съпруга Е. К. и дъщеря му Д. И.. Останалите двама наследници на общия наследодател са неговите дъщери- ищцата А. К. и Р. Л., последната от които се е отказала от наследството на Д. Г., като отказът й е вписан с определение на РС- Харманли от 31.10.2006 г. по реда на чл.52 във връзка с чл.49 ЗН. При тези данни и доколкото по силата на чл.53 ЗН делът на отказалия се наследник е уголемил пропорционално дяловете на останалите двама участници в общността, изходът на спора се концентрира в преценката, придобили ли са по давност ответниците- наследници на М. К., идеалната част на ищцата от процесните недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗСВГЗГФ в полза на наследниците на общия наследодател Д. Г.. В тази връзка следва да се има предвид, че поначало, за да се придобие по давност идеалната част на сънаследник, е необходимо владелецът да докаже, че е обективирал спрямо него намерението си да придобие идеалната му част за себе си. Такова доказване обаче не следва да бъде провеждано, когато манифестирането на намерението за своене пред другия сънаследник е обективно невъзможно /ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/12 г. на ОСГК/. В конкретния случай е налице именно такава обективна невъзможност, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че А. К. не е била позната като дъщеря и наследник на Д. Г. до 2008 г., когато удостоверението й за раждане било представено в кметство [населено място] и тя била записана в регистрите на населението. По делото не са налице каквито и да са данни, че приживе на М. К. е било известно наличието на друг сънаследник в лицето на А. К., а с оглед данните по делото по отношение на неговите наследници Е. К. и Д. И. това обстоятелство не е станало достояние преди завеждане срещу тях на исковата молба от 01.06.2012 г., по която е било образувано гр.д.№ 660/2012 г. на РС- Харманли, с която А. К. е претендирала заплащане на обезщетение за ползване без основание на идеалната й част от сънаследствените земеделски земи в землището на [населено място]. При така установените факти от значение за спора следва да се приеме, че за периода до 2012 г. е била налице обективна невъзможност за манифестиране пред ищцата на намерението на М. К., а след смъртта му през 2006 г. на неговите наследници, да придобият по давност идеалната й част, след като самите те са имали съзнанието на изключителни собственици предвид незнанието им относно наличието на друг наследник. На това основание и доколкото от доказателствата по делото се установява, че в периода след възстановяването им процесните имоти са владяни спокойно, необезпокоявано и непрекъснато от М. К. и неговите наследници, при своевременно релевираното в делбеното производство възражение за придобиването им по давност следва да се приеме, че същите са станали изключителна тяхна собственост, считано от изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС, който за земеделския имот е изтекъл през 2009 г., а за горските имоти- през 2010 г. /т.2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК/, с оглед на което исковата претенция за делба на А. К., основана на твърдение за наличие на имуществена общност върху тях, се явява неоснователна. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение на Хасковския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и вместо него- постановено касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените от тях разноски пред трите съдебни инстанции, а именно сумата 1 455 лв. за държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.9 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 408 от 09.10.2015 г. по в.гр.д.№ 568/15 г. на Хасковския окръжен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. К. против Д. М. И. и Е. Т. К. иск за делба на 5 бр. недвижими имоти в землището на [населено място], [община], както следва: 1. нива от 20,298 дка в м.”К.”, съставляваща имот № 255007, масив 255, имот 7; 2. имот № 515009 от 4,4 дка в м.”И.”, представляващ залесена горска територия; 3. имот № 516006 от 12,4 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; 4. имот № 516017 от 5 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; 5. имот № 524009 от 24,3 дка в м.”Ч. п.”, представляващ залесена горска територия. ОСЪЖДА А. Д. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати поравно на Д. М. И. и Е. Т. К. сумата 1 455 лв. разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА А. Д. К., на основание чл.9 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: