1 Р Е Ш Е Н И Е N 69 гр. София, 24.06. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 779/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. В. С. Я. е поискал с молба вх.№ 5119/21.08.2012г. да се отмени влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 245 от 02.07.2012г. по гр.д.№ 359/2012 г. поради противоречието му с друго влязло в сила решение между същите страни на Добричкия окръжен съд № 188 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 479/2011г. Ответникът Х. И. Х. е подал писмен отговор вх.№ 4119 от 05.10.2012г., с който моли молбата да бъде оставена без разглеждане поради отсъствие на предпоставката на чл.303 ал.1 т.4 ГПК , тъй като предметът по двете дела не е идентичен, макар страните да са едни и същи. По допустимостта на производството Върховният касационен съд, първо гражданско отделение се е произнесъл с определение по чл.307 ГПК № 920 от 06.12.2012г. като е приел, че молбата е подадена от заинтересована страна и при спазване на тримесечния срок по чл.305 т.4 ГПК от влизане в сила на последното решение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С решение по гр.д.№ 297/2010г. Балчишкият районен съд е отхвърлил предявения от В. С. Я. срещу И. Х. Т., Х. И. Х. и В. Х. Я. ревандикационен иск за ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 78639.501.72 по кадастралната карта на [населено място], [община], както и на построената в дворното място жилищна сграда като е приел, че В. С. Я. не е придобил собствеността на твърдяното основание – давност. Със същото решение е уважен евентуалния иск за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие на извършеното от В. С. Я. строителство , пристроено към жилищната сграда и изграждане на подпорна стена. С решение № 188 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 479/2011г. необжалваемо на основание чл.280 ал.2 ГПК и влязло в сила, което е предмет на молбата за отмяна, Добричкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение на Балчишкия районен съд от 18.05.2011г.по гр.д.№ 297/2010г. по иска за заплащане на подобренията като го е квалифицирал по чл.59 ЗЗД, приемайки, че с отхвърляне на ревандикационния иск от първоинстанционния съд и влизане в сила на решението в тази част е отречено качеството на владелец на подобрителя и той има право да получи от собственика , придобил по приращение на основание чл.92 ЗС подобренията, стойността, с която се е обеднил , равняваща се на вложените разходи за построяването. С тези мотиви е прието, че искът е основателен до размер на 1558.17лв. , тъй като независимо от незаконността на строежа, той не пречи за упражняване правомощията на собствениците. С решение № 245 от 02.07.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. Добричкият окръжен съд е отменил решението на Балчишкия районен съд от 23.02.2012г. по гр.д.№ 1110/2010г. и е осъдил В. С. Я. по иска, предявен от Х. И. Х. , притежаващ идеална част от дворното място с идентификатор 78639.501.72 по кадастралната карта на [населено място], [община], да премахне постройките, изградени в него, за които по гр.д.№297/2010г. е присъдено обезщетение по чл.59 ЗЗД на подобрителя, като е изложил съображения, че същите са незаконни и са изградени без съгласие на собственика. Съдът е изложил съображения, че влязлото в сила решение по предходното дело не формира сила на пресъдено нещо по предмета на негаторния иск. Основанието на отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, на което се позовава молителя В. С. Я. е налице, когато са постановени противоречиви решения по различни дело с един и същ предмет и еднакви страни. Противоречие по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по двете дела, но и когато са разрешени по различен начин идентични преюдициални правни въпроси, намерили отражение в диспозитива на двете решения. В разглеждания случай припокриването между разрешените въпроси се състои в установяване на правото на собственост като предпоставка за уважаването на двата иска и значението й за ликвидация на отношенията с подобрителя във връзка с упражняването на правомощията на собственика. Следователно е налице е хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК и на основание чл.307 ал.4 ГПК на отмяна подлежи неправилното решение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че е неправилно решението на Добричкия окръжен съд № 245 от 02.12.2012г. по гр.д. 359/2012г. В решението е прието, че подобренията: сграда , състояща се от кухня, тоалетна и съблекалня с площ 25.92 кв.м., паянтова постройка с предназначение гараж/навес/ с площ 17,49 кв. м. ; подпорни стени с височина от 2,4 м , от които две успоредни с дължина от 9,35 м. и трета - бетонова стена перпендикулярна на тях с дължина от 4,4 метра ; паянтова сграда със стопанско предназначение с площ 20,4 кв.м. са незаконни, изградени са без съгласие на праводателката на Х. И. Х., ограничават правото му на собственост, тъй като той не може да си служи със земята и това състояние му е непротивопоставимо. Според заключението на техническата експертиза и обясненията в съдебното заседание на 28.11.2011г. по гр.д.№ 1110/2010г. на Балчишкия районен съд, подобренията не пречат на предвижданията на плана за строителство, предвидените отстояния са спазени като в новата част са разположени кухня, баня и тоалетна, каквато в старата сграда не е имала и се ползват от собствениците . Следователно макар да са построени без изричното съгласие на собственика, пристроените помещения не са самостоятелни обекти, те са присъединени към основната жилищна сграда на основание чл. 97 ЗС и са станали притежание на собствениците на тази сграда, един от които с квота 1/3 ид.ч. е ищецът Х. И. Х.. Същевременно подобренията са привели старата къща във вид, отговарящ на съвременните хигиенни стандарти с изграждането на баня и тоалетна. Подпорните стени не само са осигурили пространство около къщата на по-висока кота от двора , но са укрепили основната сграда. По тези съображения следва да се приеме, че новите постройки не пречат , а спомагат за пълноценното ползване на жилищната сграда като допълват липсващите санитарни и складови помещения, представляват приращение към главната и се ползват по предназначение. Отделно от това подпорните стени , чрез което е укрепена сградата представляват част от нейната конструкция. С оглед характера на подобренията, обстоятелството, че те не ограничават правомощията на собствениците, ползват се от тях, а ответникът не се намира в имота и не поддържа създаденото състояние, решението, с което е уважен иска за премахване на постройките е неправилно и следва да се отмени поради отсъствие на предпоставките на чл.109 ЗС. При този изход на спора на молителя следва да се присъдят разноските , които е направил по гр.д.№ 110/2010г. пред Балчишкия районен съд в размер на 50 лв., както и в производството за отмяна – 805лв. или общо 855лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.4 във връзка с чл.307 ал.4 ГПК влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 245 от 02.07.2012г. по гр.д.№ 359/2012г., поправено с решение № 247 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на същия съд, с което по иска на Х. И. Х., В. С. Я. е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне направените от него подобрения в дворно място, имот с идентификатор 78639.501.72 по кадастралната карта на [населено място], [община] - незавършена / с бетонна плоча без покрив/ сграда от кухня, тоалетна и съблекалня с размери 7.2м. и 3.6м. и площ 25.92 кв.м., паянтова постройка с предназначение гараж/навес/ с размери 5,3 м. и 3,3 м. и площ от 17,49 кв. м. ; подпорни стени с височина от 2,4 м , от които две успоредни с дължина от 9,35 м. и трета - бетонова стена перпендикулярна на тях с дължина от 4,4 метра ; паянтова сграда със стопанско предназначение с размери 6,8 м. и 3 м и площ от 20,4 кв.м. Осъжда на основание чл. 78 ал.3 ГПК Х. И. Х. да заплати на В. С. Я. сумата 855 лв. / осемстотин петдесет и пет лева/ разноски по делото, включително и за производството за отмяна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: