Р Е Ш Е Н И Е №486 гр. София, 16 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1512 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на: подсъдимия А. А., гражданин на Република Турция, чрез защитника му мл.адвокат Р. Т., приподписана от адв.П. С. и по жалба на адв.М. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци - М. Х. и П. А., против въззивно решение № 176/30.09.2015 г., постановено по внохд № 213/2015 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата на подсъдимия се поддържа наличието само на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочено е, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоява се да бъде изменено обжалваното решение, като се намалят наложените наказания на подсъдимия - до три години лишаване от свобода и от право да управлява МПС, и се приложи разпоредбата чл.66 ал.1 от НК. В жалбата на повереника изрично е отбелязано, че решението в наказателно осъдителната му част е правилно и законосъобразно, като се претендира единствено увеличение на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди до пълния им предявен размер. В съдебно заседание всеки от жалбоподателите - от една страна - подсъдимият А. А., с участието на преводач, лично и чрез защитника си – адв.Е. А., а от друга – повереникът адв. М., поддържат съответно депозираните от тях жалби и молят те да бъде уважени по изложените съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 43/16.06.2015 г., постановена от Окръжен съд - Велико Търново по нохд № 186/2015 г. А. Алкан е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 алт.2 и пр.3 б. „Б” пр.1 във вр. с ал.1 б. „В” пр.1 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 29.03.2015 г.. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. С. Х. и П. С. А. сумата от по 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от по 150 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни, както и по 3 300 лв. разноски по производството. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски по водене на делото - 1 800 лв. и 2 400 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на подсъдимия и на гражданските ищци е образувано внохд № 213/2015 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336 ал.1 т.3, чл.337 ал.3 пр.2 и чл.338 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, че е допуснал нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП и в тази част е оправдан, изменена е присъдата в гражданско осъдителната й част, като е увеличен размера на присъдените обезщетения на П. А. и М. Х. от 30 000 лв. на по 100 000 лв., като в останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху така уважените граждански искове в размер на 12 000 лв.. По жалбата на подсъдимия. С оглед направените възражения следва да се посочи, че първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК, като подсъдимият в присъствието и на тримата му защитници е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като преди това съставът на великотърновския окръжен съд е изпълнил задължението си да разясни на Алкан същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие при постановяване на присъдата и прякото ползване на доказателствата, събрани от досъдебното производство. В този смисъл напълно неоснователно е изложеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание от защитника адв. А. възражение, че А.е напуснал местопроизшествието, за да не се стигне до саморазправа. По делото липсват, каквито и да било доказателства за наличието на враждебна обстановка между подсъдимия и свидетелите - очевидци на катастрофата, като същевременно с това е безспорно установено, че Алкан е напуснал местопроизшествието, качил се е в товарен автомобил, управляван от негов съгражданин, слязъл е на ТИР - паркинг „Косатка” след [населено място] и се е укрил в гората, като няколко часа по-късно е заловен от органите на МВР. Следствие приложението на диференцирана процедура по чл. 373 ал.2 от НПК законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл.58а ал.1 от НК - при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и последвалата му редукция с една трета. Касационната инстанция не споделя предписания от въззивния съд начин на изписване на диспозитива на присъдата – първо да се определи размера на наказанието лишаване от свобода, който да се впише в диспозитива, а след това този размер на да бъде намален с една трета. Този подход противоречи на смисъла на визираната правна норма, а и на ТР № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС /виж л.9 абз.5 от мотивите/. Тъй като това предписание на апелативния съд, макар и неправилно, не е свързано конкретиката по настоящото дело, а е дадено само като указание за „бъдещата работа” на първоинстанционния съд, не води до отмяна на въззивното решение. Не са налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и с оглед неправилно посоченото в решението правомощие за промяна на първоинстанционната присъда - „чл.336 ал.1 т.3, чл.337 ал.3 пр.2 и чл.338 от НПК”. Без да навлиза в детайли относно вида на съдебния акт /съобразно чл.32 ал.1 от НПК/ при цитираните от апелативния съд правни норми от една страна и характера на осъществената корекция на присъдата от друга, настоящата инстанция е на становище, че случая се касае за изменение на присъдата и правилната правна квалификация за това се явява чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 предл.1 и ал.3 предл.2 от НПК. При индивидидуализация на наказанието окръжният съд е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е приел, че на подсъдимия следва да му бъде определено наказание при превес на отегчаващите такива. Въззивният съд от своя страна, въпреки че е приел, че А. не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП, т.е. не е загубил контрол върху управляваното от него пътно превозно средство като самостоятелно нарушение на правилата за движение и го е оправдал в тази част на повдигнатото му обвинение, е достигнал до извода, че намаляването на наказанието би било проява на необсновано снизхождение. Касационният състав счита, че при определяне на наказанието предходните инстанции са приложили прекомерна по обем наказателна репресия спрямо подсъдимия, която несъответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на целите на наказанието. В настоящия казус не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложението на чл.55 от НК - определяне на наказанието лишаване от свобода под предвидения в специалната норма минимум и неналагането на лишаването от правоуправление, защото не се констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират извършените деяния или дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, нито е налице преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. Действително в случая се касае за загуба на два живота – на майка и син, но при наличието на чисто съдебно минало на подсъдимия, признание на вината още на досъдебното производство и оказано съдействие на органите за изясняване на механизма на деянието /посочени в самия обвинителен акт/ настоящият състав счита, че е подценена относителната тежест на смекчаващите вината обстоятелства. Ето защо на Алкан би следвало да му бъде определено наказание - при баланс на определящите отговорността обстоятелства, с лек превес на смекчаващите, около средния предвиден в закона размер - шест години лишаване от свобода. Предвид редукцията с една трета, съобразно чл.58а ал.1 от НК, така определеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия следва да се намали на четири години. При така определеното наказание лишаване от свобода не са налице предпоставките за отлагане на изпълнението му с приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и на промяна на първоначалния режим на изтърпяването му, а и на наложеното на основание чл.343г от НК наказание от пет години лишаване от право да управлява МПС, което е съобразено с разпоредбата на чл.49 от НК. По жалбата на повереника Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства, които имат отношение към основателността на гражданската претенция, като е изложил подробни съображения за взетото от него решение за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия по чл.45 и сл. от ЗЗД, а въззивният съд е увеличил размера на присъдените обезщетения. Така определените обезщетения за причинени неимуществени вреди на сина и дъщерята за внезапната загуба на тяхната майка отговарят на събраните в обсъжданата насока доказателства и на принципа за справедливост, предвиден в чл.52 от ЗЗД. Вярно е, че мъката на гражданските ищци по загиналия родител в настъпилото изцяло по вина на подсъдимия пътнотранспортно произшествие трудно може да бъде остойностена в пари, но сумите от по 100 000 лв. са такива, че биха могли да репарират, доколкото е възможно, причинените им болки и страдания, поради което те не се нуждаят от допълнително завишаване. Съставът на ВКС констатира, че въззивният съд неправилно е определил дължимата държавна такса върху увеличения размер на предявените граждански искове на 12 000 лв.. Съобразно чл. 2. от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимото от подсъдимия увеличение на държавна такса съответно на увеличения размер на гражданските искове, присъдено от апелативния съд, възлиза на 5 600 лв., до който размер следва да бъде изменено въззивното решение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 176/30.09.2015 г., постановено по внохд № 213/2015 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. А. наказание от пет на четири години лишаване от свобода и дължимата държавна такса върху увеличения размер на предявените граждански искове от 12 000 лв. на 5 600 /пет хиляди и шестстотин/ лв.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: