Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 05 ноември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1682/13 година. Производството е образувано по искане от защитниците на осъдения М. М. М. за възобновяване на внохд № 30/2013г. по описа на ОС-Габрово и изменяване на постановеното по него решение № 31 от 14.03.2013год., с което е изменена в санкционната част присъда № 26 от 16.01.2013год. по нохд № 1097/2012год. на Габровския районен съд, със сочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излага се довода, че съдилищата не са съобразили тежкото семейно положение на осъдения и макар, че първоначално определеното му наказание да е намалено от въззивния съд и в този размер, то е завишено и явно несправедливо. Съобразно направеното оплакване се иска в настоящото производство, съдебният състав отново да намали по размер наказанието на М.. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и защитникът му-адв. П. Б., редовно призовани, не се явяват. Постъпила е писмена молба от адв. Б., с която изразява становище за даване ход на делото, като искането се поддържа по изложените в него и в писмените съображения доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 26 от 16.01.2013год. по нохд № 1097/2012год. на Габровския районен съд подсъдимият М. М. М. е признат за виновен в това, че на 26.07.2012год. в [населено място], по ул. , управлявал МПС-л.а.м.“марка“, с рег. № без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние /Наказателно постановление № 373, издадено на 21.03.2011год. от Началника на сектор“ПП“ при ОД на МВР-Габрово, влязло в сила на 10.02.2012год. /, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода и постановил отделното му изтърпяване /определено на М. по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като най-тежко от наложените му с присъдата по нохд № 476/2011год., в сила от 28.07.2011год. и приложение на чл. 66, ал. 1 от НК-за срок от три години и осем месеца, и по нохд № 968/2010 год. на Габровския районен съд, в сила от 11.02.2011год./, при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“тип. На основание чл. 25, ал. 3 от НК от определеното за изтърпяване общо наказание по чл. 68, ал. 1 от НК, съдът условно е приспаднал от наказанието „пробация“, наложено на М. по нохд № 968/2010год., в съотношение - два дни пробация-за един ден лишаване от свобода, в случай че той е търпял пробацията. С решение № 31 от 14.03.2013год. по внохд № 30/2013год. Габровският окръжен съд е изменил присъдата, като намалил определеното на М. наказание от една година на осем месеца лишаване от свобода и я отменил като незаконосъобразна, в частта по приложение на чл. 25, ал. 3 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред, но по същество е неоснователно. Данните от делото сочат за множество предходни осъждания на М. като осем от общо единадесетте влезли срещу него осъдителни присъди са за престъпления по транспорта, от които пет от осъжданията му са за престъпления по чл. 343в от НК. Очевидно, оказаната върху М. до този момент наказателна репресия не е довела до това, той до осмисли поведението си, не го е поправила и превъзпитала към спазване на установения в страната законов ред. Видно от приложената на л. 27 от дознанието справка от сектор „КАТ“ - ОДП-Габрово, М. е системен нарушител на правилата по ЗДвП, за което многократно е санкциониран за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. При определяне на наказанието е отчетено, че М. има малолетни и непълнолетни деца за които полага грижи. Всички тези обстоятелства са довели първоинстанционния съд да определи наказанието на М. при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства по чл. 54 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК/производството пред първата инстанция е проведено по диференцираната процедура на гл. Х. НПК-чл. 371, т. 2 от НПК/ е редуцирал на една година лишаване от свобода. Въззивната инстанция е приела за смекчаващо обстоятелство ситуацията и мотива, наложили М. да управлява на инкриминираната дата моторно превозно средство-да транспортира в болнично заведение дете с епилептичен припадък и е намалила определеното му наказание на осем месеца лишаване от свобода, но не се е съгласила да приеме довода на защитата, че са налице предпоставките за индивидуализирането му по реда на чл. 55 от НК и наказанието се замени с пробация. Настоящата съдебна инстанция също намира, че наличните смекчаващи вината обстоятелства по обем и качествени характеристики не водят до извода, че са налице „изключителни“ или „многобройни обстоятелства” по смисъла на чл. 55 от НК, които да налагат намеса на настоящата инстанция в посока желаното от осъдения облекчаване на наказателноправното му положение. Определеното на М. по вид и дозирано по размер наказание не е явно несправедливо, а съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК като с него ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели. По-нататъшно облекчаване на наказателноправното положение на осъдения би било проява на неоправдано с нищо снизхождение. С оглед на изложеното искането на осъдения за изменяване на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателни дела като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. М. за възобновяване на внохд № 30/2013г. по описа на ОС-Габрово и изменяване на постановеното по него решение № 31 от 14.03.2013год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: