Р Е Ш Е Н И Е № 91 С., 11.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 23.06. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело №810 /2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална агенция за приходите/НАП/ срещу решение №5 от 22.03.2010 год./погрешно посочена като 2001 год./ по т.д.№3199/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №559 от 14.10.2009 год. по т.д.№96/2006 год. на Софийския окръжен съд, ТО,3 състав, с което на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ е отказано възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], по молба на Агенция за държавни вземания от 12.10.2009 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.10.2009 год. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност, защото конкретизираното в молбата имущество на длъжника/предмет на уважен в негова полза с Решение №382 от 13.05.2008 год. по гр.д.№1500/2006 год. на ВКС, ІV/ІІІ/ Г.О. ревандикационнен иск за винарска изба, находяща се в [населено място], Плевенска област, кв.V-а, парцел 374 по плана на селото, състоящо се от 13200 кв.м., винарска изба със застроена площ от 928 кв.м., машинно едноетажно отделение, кантар, двуетажна приземна сграда / не е нито новооткрито, нито е било неизвестно към момента на прекратяване на производството по несъстоятелността. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.744, ал.1, т.2 във вр.с чл.632, ал.2 и ал.4 ТЗ, защото изискването имуществото да бъде „новооткрито” е относимо само при възобновяване на производство по несъстоятелност, прекратено при хипотезата на чл.735, ал.1 ТЗ, а не и при прекратено производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ. При прекратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ГПК, съдът не изследва наличното имущество на длъжника, защото дори и да установи такова, при липса на искане за възобновяване, съдът не може да възобнови производството, а може единствено да го прекрати. Навежда доводи, че дори НАП да е поискала с оглед новооткритото имущество възобновяване на спряното производство по чл.632, ал.1 ГПК, евентуалната й молбата по чл.632, ал.2ТЗ би била недопустима, поради изтичане на едногодишния срок от вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност към момента на постановяване на решението на ВКС, с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС в полза на [фирма]. С определение №199 от 24.03.2011 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за разрешаване на правния въпрос за предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелността по реда на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ, когато производството по несъстоятелността е прекратено на основание чл.632, ал.4, поради изтичане на срока по чл.632, ал.2 ТЗ. Касационната жалба е неоснователна. От систематичното тълкуване на чл.744, ал.1,т.2 във вр. с т.1 и във вр. с чл.746 ТЗ може да се направи изводът, че този текст е свързан с уреждане условията за възобновяване на производството по несъстоятелност, прекратено на основание чл.735, ал.1,т.2 ТЗ, поради изчерпване масата на несъстоятелността. Но от буквалното тълкуване на чл.744, ал.1,т.2 ТЗ може да се направи изводът, че е приложим и за прекратеното производство на основание чл.632, ал.4 ТЗ. В чл.744, ал.1, т.2 ТЗ като предпоставки за възобновяване на производството са посочени откриване на имущество, което не е било известно при прекратяване на производството, без да е конкретизирано на какво основание е прекратено производството. Противно на правна и всякаква логика би било при откриване на ново имущество, законът да допуска възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност, развило се във всичките си фази, включително и тази за осребряване на имуществото, а да откаже такова, когато производството е прекратено при изначална липса на имущество даже и за покриване началните разноски. Още повече, че такова имущество може да се открие, какъвто е и настоящият казус, след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ/ в случая изтича на 27.10.2007 година, а решението на ВКС по иска за собственост е от 13.05.2008 година/, поради което молбата на кредитора по чл.632, ал.4 ТЗ на практика би била безсмислена. В тази хипотеза кредиторът НАП не би могъл да иска възобновяване на производството по чл.632, ал.2 ТЗ, защото преклузивният едногодишен срок е изтекъл, а въпреки наличие на имущество, съдът не може служебно да възобнови производството. Без направено искане за възобновяване на производството по несъстоятелността и то направено в срока по чл.632, ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелността може само да прекрати производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Това налага прилагането на нормата на чл.744, ал.1,т.2 ТЗ и към прекратеното производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ, още повече, че при посочване на условията за възобновяване в чл.744, ал.1,т.2 ГПК никъде не е указано основанието, на което е било прекратено производството по несъстоятелността. Приложимостта на нормата на чл.744, ал.1,т.2 ТЗ и към прекратено производство по чл.632, ал.4 ТЗ се извежда от буквалното й тълкуване, поради което и предпоставките за възобновяване на прекратеното на това основание производство по несъстоятелност следва също да се тълкуват буквално. Предпоставките за възобновяване на производството по чл.744, ал.1,т.2 са две, дадени в кумулативна връзка-имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на прекратяване на производството. Приложими към производството по несъстоятелността, прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ, това означава имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на влизане в сила на прекратителното решение по чл.632, ал.4 ТЗ. Без значение е моментът на изтичане на преклузивният срок по чл.632, ал.2 ТЗ, защото той е относим само към преклудиране правото на длъжника и кредитора да искат възобновяване на производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ, но не и към правото да се иска възобновяване на производството по чл.744, ал.1,т.2 ТЗ. На поставените от касатора въпроси следва да се отговори, че прекратеното производство по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ, може да се възобнови на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане н сила на решението за пререкратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ. С решение №89 от 03.02.2009 год. по гр.д.№96/2006 год. на Софийския окръжен съд на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по делото. Това решение, като необжалвано, с оглед датата на вписването му в търговския регистър- 12.02.2009 год. е влязло в сила на 20.02.2009 год. Решение №382 от 13.05.2008 год. по гр.д.№1500/2006 год. на ВКС, ІV Г.О., с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС в полза на [фирма], е постановено преди постановяването на решението по чл.632, ал.4 ГПК, поради което правилно Софийският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че имуществото, установено с уважения иск за собственост в полза на несъстоятелния длъжник не е нито неизвестно, нито новооткрито. Неправилно Софийският окръжен съд е приел, че имуществото е било посочено още с молбата на А. С. за възобновяване на производството. Тази молба е получена в съда на 10.10.2007 год., а решението на ВКС, удостоверяващо правото на собственост, на което се позовава касаторът НАП, е от 13.05.2008 год. Съдът не е обсъдил дали имотът, предмет на сочените решения от молителя С., и този, заявен от НАП чрез решението на ВКС е един и същи, за да приеме, че имотът е бил известен даже преди постановяване на решението на ВКС, на което се позовава касаторът НАП. Но тъй като това решение е постановено дори преди решението за прекратяване на производството по несъстоятелността, очевидно е, че имуществото не е нововъзникнало и е било известно към този момент. С оглед изхода по делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №5 от 22.03.2010 год./погрешно посочена като 2001 год./ по т.д.№3199/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №559 от 14.10.2009 год. по т.д.№96/2006 год. на Софийския окръжен съд, ТО,3 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: