О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305 София,09.07.2012 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 259 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №297,постановено на 19.04.2012г. от Врачанския окръжен съд по ч.гр.д.№252/2012г. е потвърдено протоколно определение от 17.02.2012г.,постановено по гр.д.№5540/2011г. по описа на Районен съд-Враца,с което е оставен без разглеждане предявения от В. И. И. против [община] иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на иска. Определението е обжалвано от В. И. И. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. Поддържа,че е представил писмени доказателства,установяващи факта на оспорване на правото му от страна на общината,а именно скица на имота,геодезическо заснемане,обяснителна записка. Излага съображения,че след като по плана имота се води общински,за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване правото му на собственост,въпреки че разполага с нотариален акт. Поддържа,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос,касаещ допустимостта на положителния установителен иск и наличието на правен интерес от предявяването му и по-специално като е приел,че представените по делото писмени доказателства /издадени скици на имота,обяснителна записка и геодезическо заснемане/ са неотносими към спора,а именно те сочат наличието на извънсъдебно оспорване от страна на общината. Ответникът по жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение е прието,че предпоставка за допустимостта на установителните искове е наличието на правен интерес от установяването на претендираното право. Изложени са съображения,че наличие на интерес от установяването,съответно интерес от предоставяне на съдебна защита има тогава,когато ищецът е собственик на вещта и друго лице оспорва или смущава правото му без да владее или държи имота,т.е. когато ответникът е предприел действия,с които по същество оспорва правото на собственост на ищеца. В случая обаче е прието,че по делото липсват доказателства за извънсъдебно оспорване правото на собственост на ищеца върху процесния обект от страна на ответника, доколкото и регистърът на собствениците,на отбелязванията в който ищецът се позовава,не съществува,твърдения за което се съдържат и в самата въззивна жалба. Налице е произнасяне на въззивния съд по въпроса за необходимостта от представяне на доказателства за установяване наличието на извънсъдебно оспорване правата на ищеца,а оттам и за установяване на правен интерес от предявяване на установителен иск, който според настоящия състав има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед необходимостта от уточняване на връзката между вида на извънсъдебното оспорване,правния интерес от предявяване на установителен иск и необходимостта от установяване наличието на такъв. При наличие на извънсъдебно оспорване на правото на собственост, което обаче не се изразява в нарушаване или отнемане на владението,е налице правен за собственика да установи съществуването на правото си по съдебен ред. Според настоящия състав е налице зависимост между вида на извънсъдебното оспорване и необходимостта при предявяването на иска да бъдат представени доказателства за установяване наличието на правен интерес от положителния установителен иск. Ако извънсъдебното оспорване се изразява във фактически действия,които смущават необезпокояваното упражняване на правото,тези действия не следва да бъдат доказвани при предявяването на иска. Достатъчно е обстоятелствената част на исковата молба да съдържа твърдение за извършването на такива действия. Ако наличието на такива действия не бъде установено в производството по делото и ответникът признае правата на предявилото иска лице,приложение ще намери разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК. Ако обаче оспорването се изразява в съставяне на писмен документ,удостоверяващ правата,които ответникът твърди,че притежава върху имота и които конкурират с претендираното от ищеца право, наличието на правен интерес от предявяването на иска следва да бъде установено, като тези писмени доказателства бъдат представени, освен ако тези доказателства не се намират в държане на ищеца и същият може да се снабди с тях без съдействието на ответника. В случая в исковата молба се твърди,че процесният имот,който предявилото иска лице е придобило по договор за покупко-продажба през 2003г./н.а.№*,том *,н.д.№*/2003г./ е записан като общински в регистъра на собствениците и се води като такъв,вкл. и в издадените скици за имота,т.е. твърди се,че извънсъдебното оспорване на правата му се изразява в отбелязвания за имота,извършени в писмени доказателства, съставени от ответника- [община],които обаче са публично достояние. Правилно следователно съдът е приел,че е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения /доколкото в представените с исковата молба доказателства липсват данни за извънсъдебно оспорване/,дал е указания за това с определението,с което делото е насрочено за открито съдебно заседание и след като указанията не са били изпълнени,е прекратил производството по делото по съображения,че наличието на извънсъдебно оспорване,а оттам и на правен интерес от предявяване на иска,не е установено по делото. Още повече,че ответникът не е изразил становище,т.е. не е оспорил заявеното за съдебна защита право. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че твърденията му се установяват от представените по делото доказателства,които според него въззивният съд е игнорирал изцяло.Към исковата молба е приложена скица №1506/29.08.2003г.,в която имотът,описан и в н.а.№*/2003г., е посочен като собственост на И. Ц. И.,праводател на жалбоподателя,за когото не се твърди да оспорва правата му,нито пък исковата претенция е насочена срещу това лице. Извършено е отбелязване за общинска собственост по отношение на съседния имот №*,за който обаче не се твърди да е собственост на жалбоподателя. Представената скица от геодезическа снимка,изработена от инж.В. Г. също не съдържа отбелязвания имотът да е записан като общински. Копие от регистъра на собствениците,за който в исковата молба се твърди,че съдържа записване за общинска собственост,по делото не е представено, не е поискано и съдебно удостоверение,за да може жалбоподателят да се снабди с такова копие,а освен това във въззивната жалба изрично е посочено,че регистърът на собствениците все още не е учреден /не съществува/. Тези доказателства са обсъдени от въззивния съд и правилно е прието,че не съдържат данни за извънсъдебно оспорване. Обжалваното определение е правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №297/19.04.2012г. на Врачанския окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№252/2012г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№3337/02.05.2012г.,подадена от В. И. И. срещу определение №297/19.04.2012г.,постановено от Врачанския окръжен съд по ч.гр.д.№252/2012г. Председател: Членове: