6 Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 22 февруари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Антоанета Близнакова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №768 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Г. Г. М. за възобновяване на ВНОХД №315/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград за отмяна на присъда №24/19.12.2022 г., с която е отменена на основание чл.334, т.2 НПК, във вр. с чл.336, ал.1, т.2 НПК присъда №260001/25.05.2022 г., постановена по НОХД №269/2020 г. по описа на Районен съд - Исперих и подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 26.12.2019 г. в землището на [населено място], общ. Разград е причинил средна телесна повреда на Д. Й. А., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, поради счупване на лява лакътна кост, като на основание чл.129, ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда осъденият М. е осъден за заплати на пострадалия А. сумата от 15 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.12.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и да заплати разноски по водене на делото. В искането се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че в хода на приключилото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е приложен неправилно. В искането се поддържа, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, като без да проведе въззивно съдебно следствие е осъдил М.. Твърди се, че неправилно са били ценени показанията на разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, като съдът не е отчел това, че съдържанието на показанията им е идентичен с тези, дадени в хода на проведена преди това полицейска проверка, което е основание да се направи извод, че разпита на тези свидетели е проведен в нарушение на процесуалния ред. Оспорват се и доказателствените изводи на въззивния съд, за когото се поддържа, че е пренебрегнал показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното производство и е ценил единствено тези на пострадалия А. без да отчете, че към инкриминираната дата той е провеждал в нарушение на множество правила лов, като е използвал кучета, които не са ловна порода. В искането се поддържа, че неправилно не са ценени показанията на свидетелите С. и Г. (ловци от ловна дружина), които твърдят, че често ловци от съседното село са бракониерствали на тяхната ловна територия и на инкриминираната дата не са видели да се нанасят увреждания, нито на пострадалия, нито не неговите кучета. Моли се при преценка на достоверността на показанията на свидетеля С. да бъде отчетено, че той е полицейски служител (един от ръководителите на РУ МВР- Исперих с безупречна професионална и личностна репутация. В заключение в искането е посочено, че постановената осъдителна присъда не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и осъждането на М. е на базата на предположение. Твърди се, че това представлява нарушение на правото му на защита. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК в искането не са отразени никакви доводи и няма конкретни оплаквания. В искането се моли на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на въззивното съдебно следствие. В касационното съдебно заседание осъденият М. и неговия защитник не се явяват, като с писмена молба молят искането да бъде уважено. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде преценено като неоснователно. Поддържа, че в хода на приключилото наказателно производство са спазени нормите на чл.13 НПК и чл.14 НПК, като съдът е направил пълен и верен анализ на доказателствата и е достигнал до правилния извод, че осъденият е осъществил престъплението. Моли да бъде отчетено това, че показанията на пострадалия свидетел Д. А. не са изолирани, като се подкрепят не само от показанията на свидетеля Д. А., но и от заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, която е констатирала телесното увреждане на пострадалия и е установила, че то може да бъде получено по съобщения от него начин. На тези основания се предлага искането да не бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съобразно чл.419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК. Касационният съд констатира, че всички оплаквания, отразени в искането, за които се твърди, че са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. При преценка на допустимостта на искането следва да се посочи, че касационната инстанция, не само в класическото касационно производство, но и в производството по чл.422, ал.1, т.5 НПК е инстанция единствено по правото, а не по фактите. Касационният съд няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакванията за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. Оплаквания с такова съдържание в искането са направени, което е и причина този съдебен състав да прецени, че същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество, като се провери дали въззивният съд правилно е ценил доказателствата въз основа на действителното им съдържание и вярно е установил релевантните за изхода на производството факти. Ето защо съдът прецени искането за допустимо и прие да го разгледа по същество в очертаните по- горе предели. По основателността на искането за възобновяване Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото. Правилно съдът не е споделил направения от първостепенния съд анализ на събраните гласни доказателства, като законосъобразно и в съответствие с действителното им съдържание е приел, че пострадалият А. е претърпял телесно увреждане, съответно на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК (счупване на лакътна кост на лява ръка) и това увреждане е настъпило в резултат на нанесен удар от подсъдимия М.. Вярно въззивният съд е приел, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д., Ю. и Д. А., Р., С., И. и Г. по отношение на времето и мястото на настъпване на инцидента, за това, че пострадалият А. се е намирал в района на ловната дружина, в която членували Г. и С., че бил спрян от последните двама и е бил принуден да чака пристигането на горски стражар (подсъдимият М.), това, че той пристигнал на мястото изпратен от свидетеля И., след като му било наредено от свидетеля Р., на който се обадил свидетеля С.. За всички тези обстоятелства, както и за това, че след инцидента А. е получил процесните увреждания и е потърсил и получил помощ, за прибирането си от свидетеля Ю. А., няма противоречия в приетите по делото доказателства. Основният спор в производството е свързан с това кога и при какви обстоятелства Д. А. е получил травматичното увреждане. Правилно въззивният съд е кредитирал частично показанията на свидетелите С. и Г. като не ги е възприел за това, че те не са останали на мястото, където подсъдимият и пострадалият са се видели и където последният е получил травмата. Показанията им в тази им част правилно не са били възприети, тъй като те противоречат на показанията на свидетеля Д. А., на тези на Ю. и Д. А., които макар и производни ги подкрепят и на заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, която сочи като достоверен начина, съобщен от пострадалия за получаване на травмата. Показанията на С. и Г. са и житейски недостоверни, тъй като не може да да бъде обяснено защо пострадалият е останал на мястото, където е получил нараняването в продължение на изключително дълъг период от време, за да дочака пристигането на горски стражар (подсъдимият М.) ако не е бил възпрепятстван да го напусне. Тук следва да бъде отчетено и това, че подсъдимият се е озовал на мястото на произшествието след като именно С. се е обадил на негов началник, който е обещал да го изпрати. При тези обстоятелства правилно въззивният съд е преценил, че А., не е останал доброволно в чуждото ловно поле, а напротив свидетелите С. и Г. са го принудили да остане там и дочака идването на подсъдимия. Ето защо правилно въззивният съд не е кредитирал показанията им в частта им, че двамата само са го спрели, направили са му забележка и са продължили лова си. Касационният съд не възприе и оплакването за неправилно кредитиране на част от показанията на свидетелите поради пълното им съвпадение с показанията, дадени в хода на проведената предварителна проверка по случая. Вярно е, че механичното възпроизвеждане на гласни доказателствени средства представлява съществено нарушение на процесуални правила (в този смисъл Р 64 по НД 62/2020 г. 3 НО, Р 90 по НД 362/2019 г. 3 НО, Р 59 по НД 49/2022 г. 3 НО, Р 89 по НД 121/2014 г. 3 НО, Р 215 по НД 776/2016 г. 2 НО, Р 24 по НД 1442/2014 г. 2 НО и др.), но при преглед на показанията на пострадалия А., дадени на досъдебното производство и тези дадени в хода на проверката твърдяното пълно съвпадение не съществува. Налице е сходство между дадената информация, но тя е естествена с оглед това, че по съществото си свидетелят разказва това, което е възприел непосредствено преди, по време и след инцидента. Съвпадение между показанията на свидетел, дадени в предварителната проверка и в досъдебното производство се установяват при С., но доколкото показанията му не са кредитирани изцяло, а напротив въззивният съд не ги е възприел в същностната им част евентуалното им изключване поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила при депозирането им не би променило изхода на делото и не може да бъде основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Касационният съд категорично не може да се съгласи с тезата, отразена в искането, че обстоятелството, че свидетелят С. е полицейски служител е основание неговите показания (при конкуренция с показанията на с други свидетели) да бъдат ценени преимуществено. Напротив въззивният съд правилно е съпоставил показанията му с тези на пострадалия и останалите доказателствени източници и вярно е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани в пълнота и не ги е възприел в частта им, че той единствено е направил забележка на пострадалия, обадил се е да сигнализира компетентните власти за нарушаването на ловната територия и е продължил лова си, като се е отдалечил от мястото на инцидента. Оплакванията, свързани с евентуално осъщественото от пострадалия А. нарушение на правилата за провеждане на лов, за това, че той е бил в чужда ловна територия, че е използвал за лов кучета, които е нямал право да води са неотносими към предмета на производството по възобновяване и затова не следва да бъдат обсъждани. Правилно въззивният съд е ценил приетите по делото експертизи и конкретно заключението на съдебно- медицинската експертиза, като законосъобразно е преценил, че то заедно с останалите доказателствени източници дава информация за начина на причиняване на инкриминираното увреждане. В тази връзка вярно съдът е отчел и останалите приети като писмени доказателства документи, които установяват увреждания по лицето и главата на А., които нямат характер на средна телесна повреда и са различни от счупването на лакътната кост, но потвърждават показанията му, че увреждането му е било нанесено наред с нанесени му удари по главата. Предвид изложеното съдът прецени, че при анализа на събраните доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Релевантните за изхода на делото факти са установени на базата на действителното съдържание на доказателствените източници и правилно съдът е приел, че в хода на воденото наказателно производство е установено по смисъла на чл.303, ал.2 НПК факта на извършване на престъпление по чл.129, а.2, във вр. с ал.1 НК от осъдения Г. М.. В искането за възобновяване е посочено и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, но от съдържанието му следва извод, че липсват конкретни оплаквания за това касационно основание, като единствено е отразено, че с постановяването на осъдителната въззивна присъда съдът е нарушил материалния закон. В производството по чл.422, ал.1, т.5 НПК важат всички правила за касационното производство, в това число и пределите на проверка, очертани в разпоредбата на чл.347 НПК. И при производството по възобновяване липсва служебно начало, като съобразно нормата на чл.351, ал.1 НПК съдът дължи произнасяне само по отношение на касационните основания, за които има конкретни оплаквания. Доколкото в искането няма никакви доводи за погрешно прилагане на материалния закон и въобще не е отразено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК касационният съд намира за необходимо единствено да отбележи, че въз основа на правилно установените факти съдът вярно е преценил, че осъденият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Наказанието, наложено на осъдения законосъобразно е отмерено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година „лишаване от свобода“ и изпълнението му е отложено за минимално предвидения в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК изпитателен срок. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, материалния закон е приложен правилно и определеното на осъдения М. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Ето защо и няма основание приключилото наказателно производство да бъде възобновено по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. М. за възобновяване на ВНОХД №315/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.