Р Е Ш Е Н И Е № 518 гр. София, 29.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1733 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Д. И. против въззивно решение № 203/19.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, VІ състав, постановено по ВНОХД № 439/2012 г., с изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Направени са алтернативни искания за преквалификация на деянието по чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 от НК, намаляване на наказанието и прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК или връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Претендира се и намаляване размера на уважения граждански иск. В с. з. пред ВКС изложените в жалбата оплаквания и направени искания се поддържат от лично явилия се подсъдим и неговия защитник. Частният обвинител и граждански ищец Д. Д., редовно призован, не се явява. Повереникът му отчита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 78/16.03.2012 г., постановена по НОХД № 4053/2011 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. Д. И. виновен в това, че на 09.04.2010 г., около 13 ч., до водоема между село М. и с. В., по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви Д. С. Д., прострелвайки го с пистолет „М.” в областта на левия крак, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието не е довършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 и чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 9 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е приспаднал предварителното му задържане за периода 09.04.2010 г. – 20.04.2010 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д. С. Д. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2010 г., като е отхвърлил претенцията за разликата до предявената искова сума от 50 000 лв. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С въззивното решение, предмет на касационна проверка, посочената присъда е била изменена в частта относно наказанието на подсъдимия, което е било намалено на 5 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон: Твърденията за неизпълнени задължения от въззивната инстанция за цялостна проверка на правилността на присъдата и неизясняване на отделни обстоятелства по делото в съгласие с правилата по чл. 13 и 14 от НПК, което да е довело и до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия, са неоснователни. Прегледът на въззивните мотиви демонстрира, че въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички годни доказателствените източници, които е оценила съобразно действителното им съдържание и значимост, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни. Това важи и за тези, относими към достоверността на показанията на св. Д., а също и на св. П. и В., както и досежно твърденията за недостатъчно изясняване на обстоятелствата за размерите на водоема, в който св. Д. е пробвал лодката си, отстоянието до брега и степента на шума, който е произвеждал при тази дейност, броя на произведените изстрели от подсъдимия и тяхната насока, конкретното му поведение при сблъсъка с пострадалия и неговото прострелване. Упражнявайки суверенното си правомощие да преценява достоверността на доказателствените източници като цяло и в отделни части, апелативният съд детайлно е анализирал изведената от показанията на св. Д. информация за развитието на инцидента, като е изложил убедителни съображения за нейната процесуална стойност и значение, отговаряйки по този начин и на възраженията на защитата за възможна заинтересованост. За да кредитира заявеното от този свидетел и постави показанията му в основата на фактическите си заключения съдът е констатирал не само тяхната последователност и вътрешна логичност, но и явната им кореспонденция с редица релевантни обстоятелства, възприети от непосредствените очевидци на случая - св. Р. Я., Ст. Г., както и разпитаните за първи път в съдебната фаза св. Р. П. и В. В.. Извършена е подробна оценка за достоверност на показанията на последните двама. Установена е и съвместимост на възприетото от тази група свидетели с експертните констатации за механизма на прострелването. На л. 13 от мотивите се съдържа подробно обсъждане на възраженията на защитата за неизяснени обстоятелства и тяхното значение – за размерите на водоема и отстоянието от брега, на което пострадалият е пробвал лодката си, степента на шума и кога за първи път е чул виковете на подсъдимия, които съдът е намерил за достатъчно установени въз основа на преките възприятия на очевидците, които макар да са били субективни, са съдържали достатъчно информация за формиране на верни констатации по фактите. Същото важи и за броя и посоката на изстрелите, произведени от подсъдимия преди излизането на св. Д. от водоема, за което съвсем голословно в касационната жалба се твърди, че нямало категорични доказателства. На последно място, без основание са и доводите за неизясненост на механизма на прострелването при сблъсъка между подсъдимия и св. Д. след излизането му от водоема. Съображенията на въззивния съд по този въпрос са изложени на. 13-14 от мотивите, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Затова ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е било опорочено, което да е пречка приетата по делото фактология да послужи като годна основа за касационната проверка за правилното приложение на материалния закон. Въз основа на правилно установените фактически положения законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК и няма място за преквалификация на деянието по чл. чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 от НК. Предхождащите хулигански действия на подсъдимия, изразили се във викове, размахване на законния му пистолет „М.” и произвеждане на общо три изстрела по посоката, където пострадалия е пробвал лодката си във водоема, в съчетание с поведението, проявено на брега непосредствено преди прострелването, а именно насочване на оръжието към гърдите на пострадалия, бързата реакция на последния, довела до отклоняването му и последващото произвеждане на изстрел на дистанция 1 метър с попадение в меките тъкани на лявото бедро в близост до магистрални съдове, а не на последно място и продължаващото натискане на спусъка на оръжието след падането на двамата върху терена и невъзможността за произвеждане на изстрел единствено поради изчерпване на боеприпасите, в достатъчна степен материализират прекия умисъл на дееца за отнемане на живот, а не за причиняването на лека телесна повреда. Всъщност по този въпрос, както и относно хулиганските подбуди и недовършеността на деянието, изложените от въззивната инстанция мотиви са пределно изчерпателни, което прави ненужно преповтарянето им. По доводите за явна несправедливост на наказанието: В тази част ВКС намира касационната жалба на подсъдимия за основателна. Макар въззивният съд да е намалил наказанието на подсъдимия от 9 на 5 години лишаване от свобода, мотивирайки това си решение с преоценка на значението на три от включените в обхвата на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК смекчаващи обстоятелства – недовършеност на деянието и липсата на трайни увреждания при пострадалия, напредналата възраст на подсъдимия, който понастоящем е на 68 години и обективно влошеното му здравословно състояние, ВКС намира, че то е останало явно несправедливо. В тази връзка недостатъчно е оценена тежестта и броя на установените при подсъдимия заболявания (дегенеративна дискова болест, състояние след двукратни интервенции за дискови протрузии, стеноза на вертербралния канал, перонеална пареза вляво (30 %), двустранен неврит на слуховия нерв – тежко чуване със ср. слухова загуба на по-добре чуващото ухо, хипертонично сърце, язва на дуоденума – хр. рецидив, довело до общо намаление на трудовата му работоспособност – 72 %), които разгледани в комплекс с неговата напреднала възраст, останалите смекчаващи обстоятелства и безспорния факт, че деянието е изолирана проява в житейския му път, очертават наказанието от 5 години лишаване от свобода за неоправдано продължително и тежко. Затова ВКС намира, че то по необходимост следва да бъде редуцирано до размера от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което повлиява и промяна на режима и мястото за изтърпяване, който съобразно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъде общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Така намалено наказанието има потенциала да обслужи реализирането на всички цели по чл. 36 от НК. Липсва основание за ревизия на въззивното решение в потвърдителната му гражданско-осъдителна част, съобразно която подсъдимият е бил осъден за заплати на пострадалия Д. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Оплакването в жалбата по този въпрос е немотивирано, а от друга страна ВКС отчита присъденото обезщетение за справедливо по размер, тъй като съответства на причинените морални вреди и е в съгласие с практиката на съдилищата в подобни случаи. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 203/19.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, VІ състав, постановено по ВНОХД № 439/2012 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Д. И. наказание от 5 (пет) на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС постановява изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.