О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 84

София, 13.05.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1543 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от С. И. В. против определение № 5977/11.03.2019 г. по ч. гр.д.№ 183/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение, подадената от нея частна жалба против определение от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 57753/2018 г. на Софийски РС. С последното е върната исковата молба, в частта, с която е предявила установителен иск за собственост против И. Т. Г. за установяване при условията на евентуалност, че е собственик на 20,60 % ид.ч. от имот с идентификатор..... .
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, касаещи субективното съединяване на искове. Излага се тезата, че поради това, че всеки от ищците претендира права по наследство от Н. С., е налице връзка между делата, поради което те следва да се разгледат в един процес, за да няма противоречиви решения и да се реализира процесуална икономия. Заявява, че макар правата на другите двама ищци, които се позовават на завещание, да изключват нейните права, които са основани на наследяване по закон, те нямат спор по между си. Спорят само с ответницата. Затова счита, че тя няма правен интерес от главно встъпване.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси, които могат да бъдат обединени в един: Представлява ли разпоредбата на чл. 215 ГПК изрична забрана за съединяване на искове на ищците при условията на алтернативност или на евентуалност и разпоредбата на чл. 210 ГПК изключва ли възможността при условията на чл. 215 ГПК да бъдат съединени искове на няколко ищци срещу един ответник при условията на алтернативност. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Жалбоподателката С. И. В., З. В. В. и В. В. В. са предявили против И. Т. Г. искове за собственост при условията на евентуалност. Трите ищци твърдят, че са придобили по наследство от Н. И. С. идеални части от имот с идентификатор ..... , като З. и В. В. се позовават на наследяване по завещание при равни права, а С. В. се позовава на наследяване по закон общо на същата идеална част от този имот. Искането към съда е да признае за установено, че З. В. и В. В. В. са собственици по завещание, или, че С. В. е собственик по закон на посочената идеална част от дворното место, която е притежавала наследодателката, респективно завещателката.
Въззивната инстанция е потвърдила определението на РС, като е приела, че чл. 215 ГПК допуска другарство на страната на ищците, когато се притендират общи права между тях, или когато макар да са различни правата им, те почиват на едно основание. Съдът е посочил, че другарство на страната на ищците не се допуска, когато ищците имат противоречиви интереси, т.е. когато всеки от тях претендира право, което изключва правото на другия ищец. Алтернативно или евентуално съединяване на искове е допустимо на страната на ответниците. Наличието на противоречиви интереси, взаимно изключващи се между ищците е основание те да бъдат срещуположни страни и в този смисъл, съдът е посочил, че ищцата може да защити интереса си чрез главно встъпване.
Формулираният правен въпрос е относим към предмета на делото и мотивите на съда. По него няма съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Нормата на чл. 215 ГПК допуска предявяване на иск от няколко ищци, но само в две алтернативно уредени хипотези – когато те защитават общо право, или когато правото или задължението, което защитава имат общо основание. Това са алтернативно уредени предпоставки за допустимост на субективно съединяване на искове, при наличието на които възниква обикновено другарство. Общото право е предмета на искова защита – субективното материално право, което ищецът твърди, че притежава и иска да защити, а ответника оспорва и по което се произнася съдът с диспозитива на решението. Правата на всеки от обикновените другари са отделни и те могат да произтичат от общи или различни юридически факт, но да са еднакви или сходни по съдържание. Така например съсобствеността може да е възникнала от една или няколко сделки, но съсобствениците са обикновени другари. Правото на всеки съсобственик е отделно и може да се упражнява и защитава както общо, така и по различен начин. Другата алтернативна предпоставка за допустимост на обикновеното другарство е правата, или правоотношенията, които всеки от другарите ищци иска да защити да произтичат от общото основание, т.е. юридическия факт, от който е възникнало субективното право или правоотношението, предмет на защита. Няколко ищци не могат да твърдят, че притежават всеки изцяло едно и също право дори при условията на алтернативност или евентуалност, защото твърденията са им противоречиви. Твърдението за притежанието на правото от единия ищец изключва твърдението за притежанието на същото право от другия, а исковата молба не може да съдържа противоречиви взаимно изключващи се твърдения. Съдът преценява допустимостта на иска по твърденията в нея. Затова законът в нормата на чл. 215 ГПК предвижда двете условия, при които е допустимо другарство на страната на ищците. Нормата на чл. 210 ГПК урежда обективното съединяване на искове от един ищец. За обективното съединяване на искове законодателят не поставя условията за допустимост, предвидени в чл. 215 ГПК, а изисква исковете да се разглеждат по един и същ ред и да са във връзка по между си. Активно субективно и обективно съединяване на искове е възможно, но тогава са приложими условията както на чл. 210 ГПК – да има връзка между делата и те да се разглеждат по един и същ ред, така и на чл. 215 ГПК, т.е. ищците да защитават общи права или права, произтичащи от един юридически факт. При преценка на допустимостта на предявените обективно и субективно съединени искове, съдът ще следва да прецени дали са налице предпоставките и по двата текста.
В конкретния случай е правилна преценката на съдилищата по същество за недопустимост на активното субективно съединяване на иска на жалбоподателката, която основава правата си на наследяване по закон с исковете на другите двама ищци, които се позовават на наследяване по завещание на същите права срещу съсобственицата им, черпеща правата си от друг пряк наследодател. Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че всички ищци защитават общо право. Правата в съсобствеността, които защитава ищцата С. В. /наследник по закон/ се изключват, а не са общи от правата на З. В. и В. В. В.. Последните двама се позовават на права, произтичащи от един юридически факт – завещанието, но частта на всеки е отделно право, поради което субективното съединяване на техните два иска е допустимо. Съединяването на техните два иска с иска на С. В., за претендираното от тях идентично право /същата идеална част/, а не общи права, води до взаимно изключващи се твърдения, поради което ситуирането и на тримата на страната на ищеца е недопустимо защото не е налице нито една от двете алтернативни предпоставки на чл. 215 ГПК дори да е налице връзка между отделните искове и те да се разглеждат по един и същ ред. / чл. 210 ГПК/.
Въпреки, че преценката за недопустимост на активно субективно съединяване на иска на С. В. с исковете на З. и В. В. е правилна, неправилно е върната исковата молба на същата. Предявеният от нея иск не е недопустим, а е недопустимо само активното субективно съединяване. Затова производството по него е следвало да се отдели за отделно разглеждане и до колкото наследяването на закон е субсидиарно спрямо наследяването по завещание, разглеждането на производството по него следва да се спре до приключване на производството по иска на З. и В. В.. Предявяването на иск поражда и материлано правни последици, от които ищцата С. В. не може да бъде лишена щом предявеният от нея иск е допустим, а преценката за допустимостта на съединяването на искове е на съда и последицата от недопустимото съединяване е разделянето на производството по отделните искове, когато това е възможно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5977 от 11.03.2019 г. по ч. гр.д.№ 183/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от С. И. В..
ОТМЕНЯ определение № 5977/11.03.2019 г. по ч. гр.д.№ 183/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 57753/2018 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба, в частта, с която С. И. В. е предявила установителен иск за собственост против И. Т. Г. за установяване при условията на евентуалност, че е собственик на основание наследяване по закон на 20,60 % ид.ч. от имот с идентификатор ..... .
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: