4 Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 775 С., 3.12.2013 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 6348 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Ш. и А. Ж. П., подадена чрез адвокат Д. М. срещу определение № 1745 от 1.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2634/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 7737/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената молба с правно основание чл.80, ал.2 СК като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че определение е неправилно. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в противоречие с приетото в решение № 571/2010 г., постановено по гр.д. № 221/2009 г. на ВКС, ІV г.о. съдът не се е произнесъл с решение по подадената молба за осиновяване, а с определение е прекратил производството, по съображения че няма доказателства някой от родителите да е починал. Според жалбоподателите най- съществената особеност на производството по осиновяване, което е охранително е, че съдът има служебно задължение да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като може по своя инициатива да събира доказателства. Поставя се и въпросът с какъв акт следва да се произнесе съда по искането за допускане на осиновяване в хипотезата на чл.80, ал.2 СК, когато не са налице посочените в нея условия за осиновяване. За да потвърди определението Софийски апелативен съд е приел, че няма твърдения, съответно доказателства, за наличието на която и да е от посочените в чл.80, ал.2 СК предпоставки, което е условие за допустимостта на осиновяването. Настоящият съдебен състав намира, че въпроса в съдебното производство по допускане на осиновяване липсата на посочените в чл.80, ал.2 СК условия води ли до прекратяване на същото или съдът следва да се произнесе с решение, е от значение за изхода на делото, и следва да се допусне касационно обжалване. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, следното: Съдебното производство по допускане на осиновяването носи белезите на едно охранително производство, тъй като то е безспорно и едностранно. Съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права на лицето, поискало образуване на производството, а следва да провери, налице ли е еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване. Актът за допускане на осиновяването е охранителен, тъй като не отрича и не признава съществуването на материални субективни права. Във всички случаи съдът събира доказателства по реда на ГПК за наличие на законните условия за допускане на осиновяването, както и за това, дали исканото осиновяване е в интерес на детето. Допустимостта на осиновяването е обусловена от спазване на изчерпателно изброените в раздел І от глава VІІІ на СК материалноправни предпоставки, чието формално наличие е условие за законосъобразността на осиновителния акт, наред с абсолютното изискване- интересът на осиновявания. Разпоредбата на чл.80, ал.2 СК допуска дядото и бабата или само единият от тях да осиновят свой рожден внук при наличие на някоя от следните предпоставки: внукът да е роден извън брак или когато единият или двамата родители на детето са починали. Визираните в посочената разпоредба предпоставки са материалноправни, а не процесуални, като тяхното наличие или липса обосновава допускане или отхвърляне на искането за осиновяване, по което съдът се произнася с мотивирано решение /арг. от чл.97, ал.1 и 3 СК/. С оглед даденият отговор настоящата инстанция намира частната жалба за основателна. Софийски апелативен съд е приел, че наличието на изрично предвидените в чл.80, ал.2 СК материалноправни предпоставки са условие за допустимост на искането за осиновяване и липсата им го прави процесуално недопустимо. Тъй като в конкретния случай нямало нито твърдения, нито доказателства за наличие на която и да е от тях, то молбата като недопустима подлежи на връщане, а производството по делото на прекратяване. Предвид даденият отговор, че наличието или липса на която и да е от предпоставките по чл.80, ал.2 СК обосновава допускане или отхвърляне на искането за осиновяване, по което съдът се произнася с мотивирано решение, следва че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на молбата за осиновяване като недопустима е неправилно. С оглед на изложените съображения следва да се отмени обжалваното определение, потвърденото с него определение на Софийски градски съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата за допускане осиновяване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1745 от 1.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2634/2013 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1745 от 1.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2634/2013 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 7737/2013 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на молбата за допускане на осиновяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: