Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
София,29.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 679 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Я. и З. В. Я. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 03.07.2008г. по гр.д.№653/1999г.
С определение №874/16.09.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за вещноправния ефект на дворищната регулация, предпоставките и момента на неговото настъпване с оглед плащането на обезщетение за придадените към съседен имот части при действието на чл.110 З./отм./.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че вещноправният ефект на регулационния план не е настъпил, след като планът е влязъл в сила и определеното обезщетение за придадените части е платено. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба М. И. М. и С. Т. С., както и третите лица-помагачи С. О.-район “Б.” и Х. И. Х. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. И. М. и М. И. Т.,починала в хода на производството и заместена по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своя наследник по закон С. Т. С.,са предявили срещу Л. С. Я. и З. В. Я. иск за предаване владението на 132кв.м.,придадени от имот пл.№127 по регулация към парцел /УПИ/ І-2668 от кв.15а по плана на кв.”И.”, район “Б.”,гр. С..
С обжалваното решение С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е признал за установено по така предявения иск,че М. И. М. и С. Т. С. са собственици на основание §8,ал.1 ЗУТ на 132кв.м.,описани по букви А-Б-В-Г-А от скица на район “Б.”,”С.,архитектура и благоустройство”,издадена на 04.06.1999г.,неразделна част от решението, придадени от имот пл.№127 по регулация към парцел І-2668 от кв.15а по плана на кв.”И.”,район “Б.”,гр. С. и е осъдил Л. С. Я. и З. В. Я. да предадат на М. И. М. и С. Т. С. владението на този имот,като е отменил съставения през 1992г. н.а. №93,том І,н.д.№99/1992г.,с който Л. С. Я. е признат за собственик на процесните 132кв.м.,придадени по регулация към собствения му парцел І-2668 от кв.15а.
Прието е,че за да настъпи отчуждителното действие на регулационния план по отношение на придадена по регулация част от съседен имот не е достатъчно на собственика на имота,част от който се придава към съседен имот да е било платено обезщетение. Прието е,че за да е налице валидно плащане следва да е налице влязла в сила оценка на придаваемата част,т.е. определената оценка да е била съобщена на лицето част от имота на което е придаден към съседния имот,т.е. на лицето,от което придаваемата част се отчуждава. Изчезването на съобщението от преписката, удостоверено от общината, е приравнено от съда на липса на съобщение, въпреки че лицето,от което е отчуждена придаваемата част е получило определеното обезщетение.
Прието е,че имотът не е бил зает по предвидения от закона ред,а оттам,че отчуждителното действие на влезлия в сила,но неприложен дворищнорегулационен план е отпаднало по смисъла на §8,ал.2 ЗУТ. Прието е също така,че съставеният по реда на чл.134,ал.2 З./отм./ нотариален акт не удостоверява,че условията за заемане на имота са изпълнени,доколкото има само декларативно действие.
По въпроса за вещноправния ефект на дворищната регулация, предпоставките и момента на неговото настъпване с оглед плащането на обезщетение за придадените към съседен имот части при действието на чл.110 З./отм./ в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС е прието,че собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация,но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33,ал.1 и 2 З./отм./, т.е. отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита,че към парцела не се е придавал имот на друго лице само ако до момента на евентуалното изменение или създаване на цялостна нова регулация старата не е била приложена. Отчуждителното действие на дворищната регулация следователно е подчинено на условие от прекратителен характер,което обаче може да настъпи само ако регулационният план не е приложен, т.е. определеното обезщетение за придадените по регулация части от съседен имот не е било платено или са изминали по-малко от 10 години от заемането на придадения имот. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план в такава хипотеза,при която дължимото обезщетение за придадените части е било платено би могло да отпадне само ако бъде установено одобрение на плана при съществено закононарушение,но ако планът е приложен,т.е. изтекли са повече от 10 години от заемането на придадения имот,дори при наличие на закононарушение при одобрението на плана същият следва да се счита за приложен.
С оглед на така дадените в ТР №3/1993г. указания досежно понятието “приложена регулация” с оглед разпоредбата на §8,ал.1 ПЗР ЗУТ следва да се приеме,че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява само ако същият не е приложен,т.е. дължимото обезщетение за придадените части не е платено и от заемането на придадения имот са изтекли по-малко от 10 години. В случая обаче подобна хипотеза не е налице, поради което неправилно въззивният съд е приел,че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало.
Оценката на придадените към парцел /УПИ/ І-2668 от кв.15а по плана на кв.”И.”,район “Б.” части от съседния имот пл.№127 е определена с протокол №12/30.01.1991г. и с писмо №12/13.08.1991г. на ОбНС-Б. до Д.-Б. е наредено сумата да бъде приета на името на М. И. Я.,като е установено,че същата е била внесена на 18.07.1991г. Ефектът на така извършеното плащане се оспорва с твърдението,че липсват доказателства оценката на придаваемите части да е била съобщена на заинтересованите лица,а оттам че същите не са имали възможността да я обжалват.
Действително съгласно чл.281,ал.1 ППЗТСУ/отм./ оценката на придаваемите части следва да бъде съобщена на заинтересованите лица, които имат правото да обжалват определения размер на дължимото обезщетение. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че сам по себе си фактът,че липсват данни оценката да е била съобщена обуславя извода,че плащането не е извършено надлежно. Ако липсват доказателства,че оценката е била съобщена, но по категоричен начин е удостоверено,че е извършено плащане на определения размер на дължимото обезщетение и това плащане е било прието,следва да се приеме,че е настъпил ефектът на надлежно извършено плащане на дължимите суми и предпоставките за завземане на придадените към съседния имот части са налице. Още повече, ако не са представени доказателства непосредствено след узнаване факта на извършено плащане заинтересованите собственици на имот,части от който са придадени по регулация към съседния, да са обжалвали тази оценка. Само ако непосредствено след узнаването оценката е била обжалвана и по предвидения в закона ред същата е изменена, може да се приеме,че е била платена сума,различна от дължимата като обезщетение,а оттам,че регулацията не е приложена.
В случая регулацията следва да се счита приложена по смисъла на дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания,още повече,че посредством изпратеното до нотариуса писмо №12/30.10.1991г. общинската администрация е удостоверила факта,че са налице предпоставките за завземане на имота и в настоящето производство тази констатация не е опровергана,т.е. не е установено,че е била платена сума, различна от дължимата.
Изводът на въззивния съд,че липсата на данни за уведомяване на изготвената оценка сочи на липса на валидно плащане е неправилен.Както вече беше отбелязано,след като липсват данни оценката да е била обжалвана след узнаване на факта на извършено плащане / като узнаването следва да се приеме за настъпило с факта на превеждане на сумата и най-късно с факта на предявяване на иска/ следва да се приеме,че още през 1991г. дължимото обезщетение за придадените части е било платено /доколкото не се установява да е било платено обезщетение различно от дължимото и не са налице предпоставките за отпадане отчуждителното действие на дворищнорегулационния план/. Не се установява по отношение на това отчуждително действие да е настъпило предвиденото в §8 ПЗР ЗУТ прекратително условие. Л. С. Я. и З. В. Я. са запазили правото на собственост върху придадените към парцел /УПИ/ І-2668 132 кв.м. от съседния имот пл.№127 към настоящия момент.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от М. И. М. и М. И. Т.,починала в хода на производството и заместена по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своя наследник по закон С. Т. С. срещу Л. С. Я. и З. В. Я. иск за предаване владението на 132кв.м.,придадени от имот пл.№127 по регулация към парцел /УПИ/ І-2668 иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на Л. С. Я. и З. В. Я. следва бъде присъдена сумата 472лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 03.07.2008г. по гр.д.№ 653/1999г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. И. М. и М. И. Т.,починала в хода на производството и заместена по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своя наследник по закон С. Т. С. срещу Л. С. Я. и З. В. Я. иск за предаване владението на 132кв.м.,придадени от имот пл.№127 по регулация към парцел /УПИ/ І-2668 от кв.15а по плана на кв.”И.”, район “Б.”,гр. С.,описани по букви А-Б-В-Г-А на скица,издадена на 04.06.1999г. от район “Б.”,приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА М. И. М. и С. Т. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Л. С. Я. и З. В. Я. сумата 472лв./четиристотин седемдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|