Р Е Ш Е Н И Е
№ 326
С о ф и я, 04 юли 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ю н и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1011/2012 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Ш. Л. от [населено място], област Видин, в момента в затвора София, депозирано на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 24 от 13.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 15/2012 г. от окръжен съд-Русе, което се атакува с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и възобновяване на наказателното дело, без уточняване на стадия, от който следва да започне новото му разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият М. Л., лично и чрез процесуалния си представител адв.Р.П. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 274 от 20.12.2011 г. по НОХД № 2435/2011 г. на районен съд-Русе подсъдимият М. Ш. Л. от [населено място], област Видин, в момента в затвора София, е признат за виновен в извършването на 13.08.2010 г. в Русе на престъпление по чл.211, алт.3-та вр.чл.210, ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК вр.чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание от 10 години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които след влизане на присъдата да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Обжалвана от служебния защитник на подсъдимия адв.Н.Д. от АК-Русе заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искане за изменяването й и намаляване на размера на наложеното му наказание, с решение № 24 от 13.02.2012 г. по ВНОХД № 15/2012 г. на Русенския окръжен съд тя е потвърдена изцяло.
С искането от осъдения се атакува осъждането му заради допуснати съществени нарушения на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, основно заради явната несправедливост на наложеното му като завишено наказание с искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, без конкретизиране на началния стадий.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу влязъл в законна сила съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка и е допустимо, като разглеждано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
В пренията пред касационната инстанция защитата на осъдения конкретизира искането в смисъл, че в него се сочели нови обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, че било нарушено правото му на защита поради липса на „описано обвинение по чл.210 от НК” и относно квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”, както и се предполага манипулиране на разследването, като в крайна сметка се настоява за намаляване на значително завишеното според тях наказание.
Новите обстоятелства, за които се твърди в искането (извършване на деянието при упражнена принуда върху осъдения от известна фигура в ромската общност) са били изложени и пред въззивната инстанция, но като Л. изрично се е отказал от тях, поради което няма как да се коментират наведените доводи за неоснователен отказ на съда за събиране на доказателства за установяването им, особено на фона на протеклото съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК по негово искане. И от разпита на пострадалата св.Ст.К. не се установява преди осъществяване на измамата спрямо нея от страна на Линчов да е взело участие и друго лице, още по-малко, то да е свързано с ромски „лидер”. Неоснователно се възразява, че съдът е следвало служебно да събира и проверява доказателствата по делото, включително и такива, относими към обема на дължимата му се санкция, след като смисълът на посочената диференцирана процедура на съдебно следствие, при надлежно събрани и проверени доказателствени материали, подкрепящи в достатъчна степен признанието на дееца относно залегналите в обстоятелствената част на обвинителния акт правно релевантни факти, е разглеждането на делото да се оптимизира, като призналият вината си деец получи смекчаване на наказателната си отговорност, но при строго определени от закона граници. В случая, за измамата на св.К., осъществена на 13.08.2010 г. в Русе, на осъдения Л. е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.3-то вр.чл.209, ал.1 от НК на 09.08.2011 г., след като се е установило, че той е в неизвестност, че на 15.09.2010 г. е напуснал страната през ГКПП Кулата в посока Гърция и до задържането му на 04.07.2011 г. е бил издирван, включително и в качеството му на подсъдим по други две НОХ дела № 3401/2010 г. и № 10835/2010 г. на Софийски районен съд, по второто от които впоследствие е било постановено осъждане по споразумение от 14.07.2011 г. за идентично престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. През този период, след спиране на производството по настоящето дело на 14.10.2010 г. до възобновяването му на 18.07.2011 г., не са били извършвани следствени действия, а след това е извършено повторно предявяване на обвинение от прокурора на 28.10.2011 г. с включване в правната квалификация по чл.211, алт.3-та от НК на обстоятелството по чл.210, ал.1, т.1 от НК, на която дата е извършено и предявяване на разследването. Няма извършени каквито и да е следствени действия извън срока на разследване на делото, нито подправки на дати в протоколите за съответните процесуални действия от разследващия орган, които да подкрепят твърде условното възражение на защитата за манипулиране на процесуалния ход на делото.
ВКС намира, че при разследването и при разглеждането на делото не са допуснати каквито и да е нарушения на процесуални правила, ограничили правото на защита на осъдения, включително и по установяване на обстоятелствата, имащи отношение към квалифициране на деянието му като опасен рецидив (при 25-те му предишни осъждания за сходни и други тежки умишлени престъпления), както и във връзка с наличните смекчаващи или отегчаващи отговорността му обстоятелства, правно релевантните факти са приети за надлежно установени от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, които доброволно са признати от Л. в процедурата на съкратено съдебно следствие и са вложени в основата на постановената осъдителна присъда. Още по-малко той може да се позовава на такова нарушение поради неудовлетворено искане за сключване на споразумение с прокурора, което е една възможност, но не и негово право на такава претенция към обвинителя. Поради това не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на делото и за уважаване искането за връщане за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Не е възникнал спор относно правната квалификация на деянието по чл.211, алт.3-та от НК, като извършено при условията на опасен рецидив. Осъжданията на Л. са многобройни, довели до неколкократни групирания на съвкупностите от престъпления, за които той е търпял тежки наказания в затвора, включително идентично с постигнатото в хода на настоящето наказателно производство. Поради това голословното възражение за ограничаване на правото му защита да разбере защо настоящето му деяние се счита за опасен рецидив следва да бъде отхвърлено без по-нататъшен коментар.
Във връзка с приложението на материалния закон ВКС обаче констатира незаконосъобразност, която не може да бъде отстранена в производството по глава 33 от НПК, инициирано от осъдения, която е довела де факто до смекчаване на наказателната му отговорност. Това е така, защото не се установява пострадалата св.К., въведена в заблуждение от Л., че е служител от „Социални грижи”, че ще й се даде в евра финансова помощ, да му е предоставила (да се е разпоредила с) описаните спестени от нея български лева, поставени в плика. Именно, използвайки нейното отсъствие, докато търсела тиксо за запечатването му, осъденият е подменил левовете с нарязани парчета от вестник, което е кражба на паричната сума, а не измама. При измамата съставомерните последици настъпват от действията на заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на посегателство, с който се облагодетелствува. В случая действията на Л. не са били насочени към формиране у св.К. на неверни представи за основанието да извърши в негова полза правно или фактическо разпореждане с паричната сума, а целта му е била в момента на подменяне на купюрите (отнемането й) с парчета от вестник да се отклони вниманието й, както и да се затвърди у нея впечатлението, че сумата остава в нейно владение, до валутирането й в евра. Или, осъществено е изпълнителното деяние на кражба, извършена по специален начин, т.е. чрез тайно отнемане на предмета на престъплението да се преустанови владението на пострадалата върху него и се установи фактическата власт на осъдения. Неправилното квалифициране на деянието като измама и липсата на инициатива за отстраняване на пропуска по реда на чл.420, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК не дава основание за отстраняването му чрез възобновяване на делото, тъй като ще се утежни положението на осъдения. При данните за съдебното му минало деянието му е следвало да бъде квалифицирано от прокурора като престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, като с осъждането му за престъпление по чл.211, пр.3-то от НК е смекчена наказателната му отговорност.
Основно поддържаното оплакване е за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание на максимално предвидения за престъплението по чл.211, алт.3-та от НК размер, намалено с 1/3-та на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода на основание чл.58а, ал.1 от НК. То е било единственото пред въззивната инстанция и е получило достатъчно убедителен отговор за отхвърлянето му. С основание съдът е отбелязал, че не са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства, сред които не е и възрастта му или влошено здравословно състояние, първото, обективно съществуващо, а за второто, при липса на каквито и да е доказателства, като и понастоящем той не се позовава на такива. Обратно, именно използвайки възрастта на пострадалата св.К., той е посегнал, за пореден път, към последните й спестявания, обещавайки й и „социална помощ от 250 лв”, с което се е погаврил и с надеждата й за помощ от страна на обществото на тази пределна възраст. Няма как като отегчаващо обстоятелство да се подминат множеството му осъждания извън правната квалификация на деянието, както и обстоятелството, че то се извършва скоро след изтърпяване на тежко наказание в затвора. В случая, само благодарение на охранителните камери и откритата дактилоскопна следа деецът е бил бързо идентифициран, но бягството му от страната е забавило своевременното осъществяване на наказателна репресия спрямо него за извършеното. Цинично е възражението му, че не му е била дадена възможност от съда да възстанови вредите на пострадалата, като основание да сключи споразумение. ВКС намира, че на фона на завишената обществена опасност на деянието (при сгрешената квалификация на деянието, като за реално осъщественото престъпление се предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода) и на осъдения, при утвърдения му престъпен начин на живот, определеното му наказание от 10 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3-та не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за изменяване на атакуваното решение на окръжния съд със смекчаване на наказателната му съдба, поради което искането му в цялост следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ш. Л. от [населено място], област Видин, в момента в затвора София, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 24 от 13.02.2012 г., постановено по ВНОХД № 15/2012 г. от окръжен съд-Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |