7 Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 16.05.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2275 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Н., [населено място], представляван от адв. Н. Д., срещу решение № 1451 от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 944/2016г. на САС, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 8852 от 22.12.2015г. по гр.д .№ 11877/2014 на СГС, ГО, I-13 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Армеец” иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на отглеждания от него син в размер на 200 000 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивното решение е постановено при неправилно тълкуване на задължителни актове на ВКС – Постановление № 4 от 1961г. на ПВС, допълнено с Постановление № 5 от 1969г., съобразно които има право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Сочи, че въззивният съд е приел за установени останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.226 КЗ /отм./. Поддържа претендирания размер на обезщетението. По отношение на установеното като безспорно обстоятелство, че починалият е знаел, че водачът е употребил алкохол, поддържа, че съгласно трайната практика на ВКС намаляване на обезщетение в този случай е допустимо, само ако са събрани доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият, пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със своите действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът „ЗАД Армеец” АД оспорва касационната жалба. Излага съображения, че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че по делото не се оспорва механизмът на ПТП и настъпилият вредоносен резултат, но следва да бъде отчетено съпричиняване от страна на пострадалия, който се е качил като пътник при лице, като е знаел, че е употребило алкохол. С определение № 621 от 01.11.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос : „Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, причинена от ПТП, отглеждащият родител, макар починалият да не е бил осиновен приживе?” Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./, е приел, че ищецът не е възходящ /родител/ на починалия, който от своя страна е бил пълнолетен към деня на настъпване на смъртта, и поради това не попада в кръга на третите лица, очертан с Постановление № 4 от 25.05.1961г. по гр.д. № 5/1961г. на Пленума на ВС и на Постановление № 5 от 24.11.1969г. по гр.д. № 6/1969г. на Пленума на ВС, съгласно които право на обезщетение за неимуществени вреди имат най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпругът, отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако единият от тях почине вследствие на непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак. Не е възприел изложените в жалбата доводи за отглеждането на починалия от ищеца с цел осиновяване и на сложили се близки отношения, които обосновават разширяване на кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Отговор на поставения материалноправен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130 ЗСВ. Прието е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъда обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че с ППВС № 5 от 24.ХІ.1969г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, което е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, и поради това е счетено за справедливо при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. В решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д .№ 53676/2015г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 309 от 30.01.2019г. по т.д .№ 2843/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна предпоставка за възникване на правото на вземане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал. Настоящият състав напълно възприема това разрешение и намира, че същото се отнася и до правото на вземане на отглеждащия родител за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилата смърт на отглежданото дете. По основателността на касационната жалба. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетия отговор на поставения материалноправен въпрос, но доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът следва на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. От представените по делото писмени доказателства се установава, че при настъпило на 31.08.2013г. в Република Полша, [община] – Селски, [населено място] ПТП с участието на л.а. „Ауди А6” с ДК № СН 219 КТ, управляван от С. С., са били причинени телесни увреждания на пътуващия в автомобила И. П., който впоследствие на 27.09.2013г. е починал. В представената по делото Информационна бележка за ПТП от 12.02.2014г., издадена от ВР Градско полицейско управление Вроцлав, е посочено, че водачът на автомобила е бил трезвен, не притежава документ за правоспособност за управление на автомобил и причината за настъпилото ПТП е несъобразена с пътните условия скорост. Информационната бележка е оспорена от ответника само в частта относно отразените обстоятелства за състоянието на виновния водач. Ответникът не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за управлявания от С. С. л.а. „Ауди А6” с ДК № СН 219 КТ. В единственото проведено в първоинстанционно производство съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че починалият И. П. П. е знаел, че водачът на автомобила е бил употребил алкохол, но не и обстоятелството дали пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан с оглед спора между страните относно това обстоятелство. От показанията на свидетелката П. П. се установява, че ищецът е живял в едно домакинство със свидетелката и починалия И. П. в продължение на 10-11 години и ги е гледал като за свои деца. Свидетелката си спомня, че всички са живеели добре и са били щастливо семейство, а ищецът и пострадалият И. се обичали като родни баща и син и се разбирали добре. Свидетелства, че ищецът е преживял много тежко смъртта на И. и все още не може да свикне с тази мисъл, променен е, не излиза и не разговаря, всеки ден споменава името му. И. е работел от малък, помагал е на семейството си и смъртта му им се е отразила финансово. Предвид изложеното настоящият състав намира, че между страните не се спори, че при настъпилото на 31.08.2013г. ПТП в Република Полша, [община] – Селски, [населено място] на И. П. – пътник в л.а. „Ауди А6” с ДК № СН 219 КТ, са били нанесени телесни увреждания, в резултат на които на 27.09.2013г. е настъпила смъртта му. Произшествието е настъпило по вина на С. С., който е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия, и чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Въз основа на събраните гласни доказателства следва да се приеме, че ищецът е активно легитимиран по иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, тъй като има качеството на отглеждащ пострадалия, но неосиновен И. П., като между двамата са съществували житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Налице са и действително претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на починалия, които следва да бъдат обезщетени от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач. Настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени от смъртта на отгледания от ищеца И. П., при съобразяване на възрастта на починалия /20г./ и на ищеца /44/, обстоятелството, че са живели в едно домакинство, обществените отношения, включително и застрахователните лимити към момента на ПТП, възлиза на 90 000 лева. В първоинстанционното производство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че пострадалият И. П. е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол. В т.7 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. С оглед на това настоящият състав приема за доказано възражението на ответника, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, като определя приноса му в размер на 1/3. Възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия поради непоставянето на обезопасителен колан се явява недоказано. Съгласно постоянната практика на ВКС, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В настоящия случай в отговора си ответникът е направил искане след изискване на посочената в исковата молба преписка да му бъде дадена възможност да формулира задачи към експертизата, в това число изясняване на кое място в МПС е седял пострадалият, оборудван ли е автомобилът с предпазни колани за това място и има ли данни пострадалият И. П. да е бил с предпазен колан. Доказателственото му искане не е било уважено, но в проведеното във въззивното производство открито заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че няма искания за събиране на доказателства. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лева, определено при съобразяване на приетото съпричиняване в размер на 1/3. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 60 000 лева и искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013г. до окончателното плащане на обезщетението. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4800 лева за трите инстанции, изчислена върху уважената част от иска, както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца в размер общо на 8388 лева, изчислено съобразно Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от иска. На ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1705.20 лева, а за останалите инстанции разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1451 от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 944/2016г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 8852 от 22.12.2015г. по гр.д. № 11877/2014 на СГС, ГО, I-13 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Т. Н. против ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013г. до окончателното плащане, и И. Т. Н. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски за първата инстанция за разликата над 1705,20 лева до 2436 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. Т. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], 4-ти полуетаж, Офис № 4 на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 27.09.2013г. в резултат на ПТП смърт на И. П. П., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. Н. Н. Д., [населено място], [улица], 4-ти полуетаж, Офис № 4, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата 8388 лева /осем хиляди триста осемдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1451 от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 944/2016г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 8852 от 22.12.2015г. по гр.д .№ 11877/2014 на СГС, ГО, I-13 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Т. Н. против ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 200 000 лева, както и в частта, в която И. Т. Н. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски за първата инстанция в размер на 1705,20 лева. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 4800 лева /четири хиляди и осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: