Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * начална липса на основание * обезщетение при придобиване право на пенсия * лихва


Р Е Ш Е Н И Е

№ 791

София 17.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 271 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],понастоящем [фирма],представлявано от управителя К.,чрез процесуалния представител - адвокат П. против въззивно решение от 30.11.2009г. по в.гр.д. № 579 по описа за 2009г. на Ш. окръжен съд,с което е отменено решение № 777 от 7.01.2009г. и допълнително решение №471 от 15.07.2009г. по гр.д. № 1113 по описа за 2008г. на Районен съд Шумен и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.55 ал.1,изр.1 от ЗЗД за осъждане на С. Х. Д. да заплати сумата от 3 000лв., изплатена й в повече като обезщетение по чл.222 ал. 3 от КТ-при начална липса на основание,ведно със законната лихва за забава,считано от 14.05.2008г. до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск.

С определение № 505 от 14.05.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за изясняване на понятието „добросъвестно”по смисъла на чл.271 ал.1 от КТ и за начина на разпределение на доказателствената тежест за установяване на допусната техническа грешка при начисляване на възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител,който поддържа изложените съображения и направеното искане в подадената касационна жалба.Претендира направените разноски.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл.271 ал.1 от КТ - работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.Понятието за добросъвестност е изяснено с актуалното Тълкувателно решение № 79 от 1965г.на ОСГК.Съгласно същото – за преценката за това дали работникът или служителя следва да върне сумите- определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите – достатъчно е той да е имал съзнанието,че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител,който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми.Изхожда се от принципа,че добросъвестността е правно начало,което изисква точно и честно отношение,взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията,в съответствие със законовите разпоредби. Относно разпределението на доказателствената тежест-важи общия принцип,че всеки доказва твърденията си. Съгласно Тълкувателно решение № 135 от 1.12.1965г.на ОСГК- плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание.

По основателността на подадената касационна жалба:

За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за недоказан твърдения от ищеца факт,че именно техническа грешка в първа цифра /погрешно изписване на 6 вместо 3/ е станала причина –на ответницата да бъде преведено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, надвишаващо с 3000лв. дължимото й.Независимо,че е приел,че ответницата -още при получаването е знаела,че сумата от 3 000лв.не й се дължи, е определил поведението й като добросъвестно,като се е мотивирал с факта,че тя е поискала да върне сумата,но не го е направила и досега,тъй като счела предложения й–от счетоводителката вариант за неудачен.

Настоящият съдебен състав, съобразно дадения отговор на поставения въпрос,намира постановеният въззивен акт за неправилен.

Безспорните по делото факти са,че ответницата е работила от 1991г. при ищеца,заемайки длъжността „медицинска сестра” в „Химиотерапев-тично отделение”. Трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със заповед № 300 от 27.12.2007г.В същата е посочено,че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на шест работни заплати/т.е. 3 764.40лв./Вместо тази сума – по делото е установено,че по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 6 764.40лв.

Установено по делото е и че- още от момента на получаване на сумата от 6 764.40лв.- ответницата е знаела и е била със съзнанието,че дължимата й сума е 3 764.40лв.,а горницата- от 3000лв.-е в повече и не й се дължи.Това съзнание изключва възможността да се приложи нормата на разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ и да се приеме,че сумата от 3000лв.е добросъвестно получена. Изявленията на ответницата,че полученото възнаграждение в било далеч в по-голям размер от това,което друга нейна колежка при идентичен стаж и длъжност е получила,че се е консултирала с експерт-счетоводител,който е пресметнал действително дължимото й възнаграждение и е потвърдил съмненията й,че сумата от 3000лв.не й се дължи,че е общувала след прекратяване на трудовото й правоотношение със счетоводителката на ищцовото дружество,с която е коментирала въпроса за това,че част от полученото от нея възнаграждение е без основание –недвусмислено сочат,че ответницата е знаела за липсата на правно основание за получаване на процесната сума от 3 000лв. В хода на процеса/включително и в отговора на исковата молба/ - тя многократно е признавала този факт и той не е бил спорен по делото. При това положение е без значение– по каква причина /допусната техническа грешка или по друга/- ищеца е изплатил на ответницата сума в по-голям от дължимия размер.Налице е първата хипотеза на чл.55 от ЗЗД- процесната сума от 3000лв. е получена при начална липса на основание и съгласно ТР № 1 от 28.05.1979г.на Пленума на ВС-тя подлежи на връщане,тъй като не е приложимо никое от изрично изброените изключения от този принцип.

С оглед направеното искане-сумата следва да се присъди ведно със законната лихва,считано от датата на отправяне на поканата,за която в настоящия случай следва да се приеме подаването на исковата молба.

Пред вид направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК – в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,които са в размер на 1 308лв./от тях за държавни такси -120лв. пред първата инстанция и 98лв.-пред касационната и за адвокатско възнаграждение-по 300лв.пред първата и въззивната инстанция и 500лв- пред касационната инстанция/.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 30.11.2009г. по в.гр.д. № 579 по описа за 2009г. на Ш. окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С. Х. Д. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] вх.4 ап.94 да заплати на [фирма],представлявано от управителя К./бивш [фирма][населено място]/ сумата от 3 000лв. /три хиляди лева/,представляваща получено при начална липса на основание обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ над дължимата сума от 3 764.40лв.,начислено при прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 300 от 27.12.2007г.,ведно със законната лихва, считано от 14.05.2008г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 1 308лв./хиляда триста и осем лева/,представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.