3 Р Е Ш Е Н И Е № 37 СОФИЯ, 18.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 463/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 383 от 09.03.2012 г. по в.гр.д. № 53/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 516 от 01.12.2011 г. по гр.д. № 145/2011 г. на Карловския районен съд в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Г. Л. П. и И. П. П. при права по ½ ид. част за всеки от двамата съделители, по отношение на движими вещи – 51 бр. говеда, подробно индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение с код на животното, вид и ушна марка. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. П., действащ чрез своя пълномощник адв. Т. С. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. Л. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесните 51 бр. говеда, въззивният съд е приел, че същите са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, поради което представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака с развод се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права за двамата - по ½ ид. част. Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че животните са негова лична собственост по смисъла на чл. 22, ал.2 СК, по съображения, че животните не представляват средство, чрез което жалбоподателят осъществява дейността си като земеделски производител, а резултат от тази дейност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали допуснатите до делба животни представляват съпружеска имуществена общност или са лично имущество по смисъла на чл. 22, ал.2 СК. Разпоредбата на чл. 22, ал.2 ГПК изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност освен движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, и вещите, които му служат за упражняване на професия или занаят. Тези вещи са негова лична собственост по силата на закона, независимо на името на кой от двамата съпрузи са придобити и дали другият съпруг има принос за това. Касае се за движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват общи нужди на семейството. По този критерий – специфичното предназначение на вещта, една и съща движима вещ, придобита по време на брака, може в един случай да бъде лична вещ на единия съпруг, а в друг случай - съпружеска имуществена общност. Кога една вещ служи за упражняване на професия или занаят, зависи от характера на дейността, която се осъществява. В т.5 от ППВС № 5/72 г. са посочени примерно някои такива вещи: инвентарът на занаятчийската работилница, пишещи или шивашки машини, пиано за даване на уроци и др. Лична собственост по смисъла на чл. 22, ал.2 СК могат да бъдат и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от семейството. По делото е установено, че жалбоподателят има регистрация като земеделски производител. От дълги години по занятие се занимава с отглеждане на крави, които продава. Това е основния му източник на доходи. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че процесните животни отговарят на критерия на чл. 22, ал.2 СК да служат на съпруга за упражняване на професия или занаят, поради което са лична собственост на жалбоподателя. Като е допуснал същите до делба между бившите съпрузи, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, като искът за делба на 51 бр. говеда, подробно индивидуализирани по списък в решението на Карловския районен съд, бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 383 от 09.03.2012 г. по в.гр.д. № 53/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Л. П. против И. П. П. иск за делба на 51 бр. говеда, подробно индивидуализирани по списък в решение № 516 от 01.12.2011 г. по гр.д. № 145/2011 г. на Карловския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: