Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 19.10.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 347 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 472/13.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 251/2010 г. от Районен съд – Пещера. Ответникът по молбата – [фирма], я оспорва. Съдът, като взе предвид доводите намолителя, както и становището на ответника по молбата, приема за установено следното: С решението на районен съд, чиято отмяна се иска, както и с решението на въззивния съд, с което се потвърждава същото е прието, че по прдявения ревандикационен иск ищецът не е установил своето право на собственост, тъй като решението на поземлената комисия, с което същият се легитимира като притежател на процесния имот, е нищожно, поради нарушение на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, както и поради липсата на възможност за административния орган да издаде ново решение, поради липсата на предпоставките на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.26 от ППЗСПЗЗ. Прието е също така, че не е доказана втората предпоставки за уважаване на ревандикационния иск – ответникът да държи имота, тъй като спорната част от недвижимия имот представлява път и паркинг пред спорния имот. В решенията на районния съд, на окръжния въззивен съд, имотът, държан от ответника по делото е обозначен като УПИ І -3480-безвредна промишленост – кв.164 по плана на [населено място]. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че е налице предпоставката на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – наличие на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на спора. На първо място, представеното писмено доказателство – писмо от О. п., с което се удостоверява, че УПИ * не съществува по действуващия план на [населено място], дори да се приеме, че е ново писмено доказателство, не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а именно – страната да не е могла да се снабди с него своевременно. Молителят е разполагал с възможността да се снабди с доказателството при разглеждането на делото, а сочените в молбата обстоятелства за наличие на отказ от страна на общинската администрация да издаде исканото писмо до момента на постановяване на решението, освен че не са подкрепени с доказателства не отговарят на установяващото с от самия текст на писмото, в което се сочи, че молба за неговото издаване е подадена на 27.12.2011 г., едва след постановяван на определението по чл.288 от ГПК от ВКС на 14.10.2011 г., с което не се допуска до касационно обжалване решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението районен съд, чиято отмяна се иска. Само на това основание, поради липсата на предпоставката на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а е именно, страната да не е била в състояние да се снабди с представеното писмено доказателство, молбата следва да се остави без уважение. Следва да се отбележи също така, че още с исковата молба ищецът е посочил като идентификация на спорния недвижим имот именно УПИ * по действуващия план на [населено място], поради което представеното в насока липсата на такъв имот доказателства, предвид отхвърлянето на предявения именно от молителя иск за този имот, не се сочи в каква насока ще промени изхода на спора, т.е. от какво съществено значение за изхода на спора е представеното „ново” доказателство. В същата насока следва да се отбележи, че в решаващите си мотиви, въззивния съд е приел, че ответникът държи не сочения в писмото на общинската администрация имот УПИ * по действуващия план на [населено място],а УПИ *-безвредна промишленост – кв.164 по плана на [населено място], което обстоятелство е удостоверено и в представеното от ответника по молбата писмо, изходящо отново от [община]. По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на [фирма] следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски в размер на 450 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 006493/05.03.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М. Н. Т. от [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 472/13.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 251/2010 г. от Районен съд – Пещера. ОСЪЖДА М. Н. Т. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.