6 1 Р Е Ш Е Н И Е № 389 София, 13 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1915 по описа за 2011 година. Постъпила е обща касационна жалба от поверениците на гражданските ищци С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. против решение № 371 от 11.04.2011 г., постановено по внчхд № 5453/10 г. на Софийския градски съд, с която се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения на закона и съществени такива на процесуалните правила. Пред ВКС поверениците – адвокати Б. и А. поддържат жалбата. Ответната страна – М. К. Б. и защитата му не вземат участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, като намира, че са налице основания за ангажиране гражданската отговорност на Б.. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда от 17.03.2009 г. по нчхд № 7912/06 г. Районният съд-гр.София признал подсъдимия М. К. Б. за виновен в това, че на 28.02.2006 г. в [населено място], е разпространил публично обидни за честта и достойнството изрази за В. А. К., а именно : „виновник за чалгата е едно животно, наречено казасян...” и „ Казасянът е противоречиво – животно – няма да участвам в евровизия, после поемам журито на конкурса...”, чрез публикуването им в статията „Да застреляш казасян” в бр.53 на вестник „Новинар” – престъпление по чл.148, ал.1, т.т. 1 и 2, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, НО на основание чл.305, ал.5, във връзка с чл.289, ал.2, чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във връзка с чл.81, ал.3, чл.80, ал.1, т.5 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия Б.. На основание чл.45 от ЗЗД СРС осъдил подсъдимия да заплати на С. К., А. К. и Х. К. сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подс.Б. за разноските по делото и държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск – в общ размер от 1143 лева. С решение № 10 от 07.01.2010 г., постановено по внчхд № 3276/09 г., образувано по жалба на М. Б., Софийският градски съд ОТМЕНИЛ изцяло посочената присъда на СРС и ПРЕКРАТИЛ наказателното производство за извършено на 28.02.2006 г. от подс.Б. престъпление по чл.148, ал.1, т.т.1 и 2, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, както и производството по предявения от цитираните граждански ищци граждански иск за сумата от 3000 лева срещу Б. за претърпени неимуществени вреди. По жалба на гражданските ищци с решение № 447 от 30.11.2010 г. по кд № 370/10 г. ВКС, ІІІ-то наказателно отделение ОТМЕНИЛ решението на СГС в частта, с която е отменена присъдата на СРС, постановена по нчхд № 7912/06 г. в гражданско осъдителната й част и е прекратено производството по предявения от тримата граждански ищци граждански иск за сумата от 3000 лева срещу Б. за претърпени неимуществени вреди. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, от стадия на съдебното заседание. С оспореното решение СГС: 1) отменил първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл.45 от ЗЗД М. Б. е осъден да заплати на наследниците на починалия В. К. – С. К., А. К. и Х. К. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и в частта, с която на основание чл.189, ал.3 от НПК Б. е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер от 1143 лева, 2) отхвърлил предявения от споменатите граждански ищци срещу Б. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: 1.Известно е, че гражданският иск се допуска за съвместно разглеждане с наказателния процес за вредите, които са резултат от деянието на подсъдимия, инкриминирано в обвинителния акт или частната тъжба. От това следва, че гражданската отговорност е функция на наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само съответната наказателно правна норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото обаче се характеризира с противоправност и виновност – условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Между обвинението и гражданския иск съществува връзка, в смисъл, че основателността на обвинението и на гражданския иск са в зависимост от разрешаването на въпросите – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В хода на наказателното производство, тези въпроси, могат да получат отговор, респ. да бъдат решени с присъда - по реда на чл.301, ал.1, т.1 НПК или нова такава по чл.336 НПК, а съответно на изискванията по чл.305, ал.3 НПК в мотивите на присъдата трябва да бъдат посочени установените обстоятелства, тяхната доказателствена основа и правните съображения за взетото решение. Посоченият кръг от въпроси, разрешени с влязла в сила присъда или решение, са задължителни и за гражданския съд – чл.413, ал.2 НПК, когато отговорността по чл.45 от ЗЗД е претендирана пред него, а не в съответния наказателен процес. Иначе казано, произнасянето по гражданския иск предполага очертаните по-горе въпроси да са разрешени с присъда или решение, като без значение е квалификацията на деянието, виновността на подсъдимия и наказуемостта. Нещо повече, съдът е длъжен да се произнесе по него и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност – чл.307 НПК. 2.От друга страна, едно от основанията за прекратяване на образуваното наказателно производство е погасяването на наказателнатата отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване– чл.24, ал.1, т.3 НПК. Това основание не е абсолютно, тъй като прекратителното му действие е поставено в зависимост от волята на подсъдимия. Ако той направи искане производството да продължи, съдът не разполага с възможност да прекрати наказателното производство - чл.24, ал.2 и чл.289, ал.2 НПК. С други думи, волята на подсъдимия е от съществено значение за по нататъшния ход на наказателното производство. Поради това, при констатация за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, за съда съществува задължение да уведоми за това обстоятелство обвиненото лице и се съобрази с изричното или мълчаливо изразеното му в тази насока желание. Недопустимо е, без съдът да е изпълнил задължението си за уведомяване на обвиненото лице, в посочения по-горе смисъл, волята на последното да се замества с предположения, в това число и с такива, основаващи се на процесуалното поведение на подсъдимия и/или защитата му. Ако посоченото прекратително основание се разкрие в съдебно заседание и липсва изрично заявено от подсъдимия искане, съдът не разполага с възможност да продължи разглеждането на делото, защото практически лишава последния от предоставеното му от закона право да реши „съдбата” на наказателното производство, което и запълва съдържанието на нарушението по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Тук е мястото да се каже и това, че веднъж заявено искане за продължаване на наказателното производство не може да се ревизира от подсъдимия. Когато подсъдимият е направил искане наказателното производство да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона давност, съдът е задължен да стори това. Институтът на давността се прилага само за извършено престъпление, но не и когато са налице основания за оправдаване на подсъдимия. Поради това, в случаите, когато последният е направил искане за продължаване на наказателното производство (с цел да постигне оправдаване по възведеното му обвинение), правилата на давността не намират приложение при оправдаването му. 3.В настоящият случай подсъдимият е направил искане за прекратяване на наказателното производство поради изтеклата давност за наказателно преследване за предявеното му с частната тъжба престъпление по чл.148, ал.2 НК, поради което първият въззивен състав правилно и свързано с правомощията си по чл.334, т.4 НПК отменил първоинстанционната присъда и прекратил наказателното производство. В тази част цитираното по-горе решение на СГС е влязло в сила и задължително за всички, в това число и за настоящата инстанция. Очевидно е, че очертаният по-горе кръг от въпроси, от значение за преценката за основателността на гражданската претенция, основана на чл.45 от ЗЗД, не са разрешени с присъда и няма как да бъдат разрешавани вън от наказателното производство, тъй като то е прекратено. Това предопределя невъзможност за наказателния съд да се произнесе по основателността на гражданската претенция, тъй като не може да се основе на фактическите положения (относно има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно), които се съдържат в отменената присъда, която вече не съществува и не поражда никакви правни последици. В тези случаи гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд. Правата на пострадалия не са ограничени защото предявения граждански иск в наказателното производство е съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство е основание за спиране на погасителната давност (виж ТР № 5/2006 г. на ВКС по т.д.№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК). Що се отнася до задължението на съда, произтичащо от чл.307 от НПК, да се произнесе и по гражданския иск, то има място само, когато наказателното производство е приключило с присъда спрямо подсъдимия, като е без значение дали с нея той е признат за невинен или отговорността му е погасена по давност. При тези съображения ВКС намери, че няма как да се произнесе по основателността на подадената касационна жалба и следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.5 от НПК, като отмени оспореното решение и прекрати производството по гражданския иск. Този изход на делото не е във вреда на обжалващите граждански ищци, тъй като въпросът за деликтната отговорност на М. Б. не е разрешен и няма пречка да бъде разрешен от гражданския съд. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.2, т.5 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 371 от 11.04.2011 г., постановено по внчхд № 5453/10 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. срещу М. К. Б. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения гражданския иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: