О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №302 С., 24.09.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и втори септември две хиляди и яетиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр.дело № 5085/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Производството образувано по частна касационна жалба на Х. Д. Ц. от [населено място] чрез процесуалния се представител адв. Е. Х.- АК П. срещу Определение Nо 189 от 26.05.2014 година по гр. д. Nо 386/2014 год. на ОС- София , с което е потвърдено Определение Nо 68/ 19.02.2014 година , постановено по гр.д. Nо 281/2006 година на РС-Пирдоп за оставяне без уважение на искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за въззивното производство. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилни, постановени в нарушение на чл. 83 ал.2 ГПК, тъй като не са съобразени доказателствата по делото. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довод , че съдът се е произнесъл по съществения процесуално-правен въпрос какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на ДТ по см. на чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ и следва ли те да бъдат обсъдени в своята съвкупност от решаващия съд , в противоречие с Определение Nо 211/ 18.05.2010 година по ч.гр.д. Nо 207/2010 година на ВКС- 2 г.о., Определение Nо 40/ 01.02.2012 година по ч.гр.д. Nо 22/2012 година на ВКС- 2 г.о.. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса следва ли в декларацията си по чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ респ. по чл. 83 ал.2 ГПК , молителят да декларира и отрицателни обстоятелства- имущества които не притежава, или е достатъчно да се декларират само притежаваните от него имущества? поддържайки довод , че по този въпрос няма съдебна практика. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса как следва да процедира съдът ако констатира , че представената от молителя декларация за материално и имуществено състояние е непълна? Позовавайки се на малобройна съдебна практика- Определение от 31.01.2014 год. по гр.д. No 9376/2013 год. на СРС и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от насрещната страна- И. Д. Ц., с което се възразява по допускане на касационното обжалване респ. по едно позитивно произнасяне в полза на молителката по същество.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с ал. 4 ГПК, поради което същата е процесуално допустима Касационното обжалване е факултативно , в т.ч. и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , а допускането на касационното обжалване се обуславя от наличие на законовите условия –чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Налице е обжалваем съдебен акт в хипотеза на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК , тъй като макар и обжалваното определение да няма характера на преграждащо, спорът за възможността страната в исковия процес да бъде освободена от внасяне на дължимата ДТ и разноски за съответната инстанция може да се развие като самостоятелно/ независимо от обжалване на самото решение / производство, в който смисъл следва да се цени като „друго“ производство по см. на закона. За допускане на касационно обжалване следва да е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – т.е. да е налице формулиран , обусловил изхода на спора от гл.т. на обжалвания съдебен акт въпрос, който да е разрешен в разрез с задължителната съдебна практика, или да се разрешава противоречиво от съдилищата или да обуславя обективно необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради липса на съдебна практика, или за да се преодолее погрешно установена практика на съдилищата. Настоящият състав на ВКС, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира , че са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси. С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определение на районния съд , с което е оставена без уважение молба от адв. Е. Х. , като пълномощник на Х. Ц., за освобождаването и от внасяне на разноски по делото - определената ДТ за обжалване на първоинстанционното решение по извършване на делбата пред въззивния съд , определена в размер на сумата 8958.50 лв. Прието е , че не са налице предпоставките на закона , визирани в чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ За да остави без уважение искането за освобождаване от внасяне на ДТ за въззивното обжалване на решението по извършване на делбата , съдилищата/ районен и въззивен/ са приели , че при съвкупната преценка на доказателства се налага извод , че ищцата- молител е извън кръга на лицата по чл. 5 от ЗДТ т.е. от кръга на лицата , която нямат средства да заплатят определените от закона ДТ след като същата притежава недвижими имоти в България, има влог и ангажирана адвокатска защита. Декларираното обстоятелство , че не са реализирани доходи от частната и практика във Франция за последната календарна година , е прието за ирелевантен факт, резултат на субективно решение, което не може да обуслови освобождаване от внасяне на дължимата такса по делбения процес. Процесуално-правният въпрос какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на ДТ по см. на чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ и следва ли те да бъдат обсъдени в своята съвкупност от решаващия съд обединен и с поставения проблем следва ли в декларацията си по чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ респ. по чл. 83 ал.2 ГПК , молителят да декларира и отрицателни обстоятелства- имущества който не притежава, или е достатъчно да се декларират само притежаваните от него имущества съдържа отговор на поставения въпрос.Законодателят е посочил основните обстоятелства и факти, които могат да обусловят извод за липса на средства на страната-молител .С цитираната съдебна практика отделните състави на ВКС приемат , че преценката за наличие на основания за освобождаване на страна от внасяне на разноски по делото с оглед на твърдение за затруднено материално състояние на лицето, която я дължи, винаги е съобразена с данните и/или доказателства по делото, касаещи не само конкретните материални доходи , но и данните принципно за материалните възможности за заплащане на ДТ на страната -молител, извън декларираните данни по декларацията за материално състояние , както и преценка на данните за здравословното му състояние , трудова заетост и всяко друго констатирано обстоятелство.Доколкото конкретно в декларацията на молителя липсват декларирани данни, то не може да се приеме , че е задължение на съда да дава възможност на страната да ги попълни. Но при основателни съмнения за укриване на такива данни, служебно съдът може да изисква от страната молител да даде допълнителни сведения. Изводите на съдилищата , при наличните данни по делото, че не са налице предпоставките за закона за освобождаване на молителката Х. Ц. от задължението да заплати дължимата ДТ за обжалване пред въззивния съд , съобразно чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 8 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по ГПК и чл. 293а ГПК / отм./ са правилни, почиват на закона и данните по делото.За да се приеме , че се дължи ДТ за въззивно обжалване , съдът е съобразил данните за материалните възможности на молителката-ищца да поеме дължимата ДТ. Правилно е съобразено, че същата е работоспособно лице и че декларираната липсата на облагаеми / съобразно френския закон / доходи за предходната година съпоставено с декларирания факт , че молителката живее от заеми , но не и от социални помощи като безработна , не предполага липса на материални възможност да се плати дължимата ДТ. В рамките на проверката на законосъобразността на обжалваното определение , настоящият състав констатира , че размерът на дължимата ДТ е определен неправилно. Д. маса е на стойност 114 162 лв. + 83 255 лв. = 197 417 лв. или дължимата за първа инстанция ДТ от 4 % е в размер на сумата 7896.68 лв. Съгласно цитираната разпоредба на Тарифата , при обжалване пред въззивния съд ДТ е в размер на 50 % или дължимата ДТ за обжалване пред въззивната инстанция е 3948.34 лв. Съгласно чл. 293а ГПК / отм./ респ. възпроизведен в чл.355 ГПК разноските по делбения процес се заплащат съобразно стойността на дяловете или след като делбата е допусната между двамата съделители при равния дялове , дължимата сума за обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата от страна на съделителя Х. Ц. е 1974.17 лв. / хиляда деветстотин седемдесет и четири и 0.17 лв. / По съединения облигационен иск по сметки за подобрения , уважен в размер на 80 000 лв., дължимата ДТ за обжалване пред въззивната инстанция е в размер на 1600 лв. По изложените съображения е видно, че дължимата ДТ за въззивно обжалване е дължима , но само до размер на сумата 3574.17 лв. , до който размер обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде потвърдено, а за разликата относно недължимата ДТ следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение Nо 189 от 26.05.2014 година по гр. д. Nо 386/2014 год. на ОС- София , с което е потвърдено Определение Nо 68/ 19.02.2014 година , постановено по гр.д. Nо 281/2006 година на РС-Пирдоп за оставяне без уважение на искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за въззивното производство за разликата над сумата 3 574.17 лв. / три хиляди петстотин седемдесет и четири и 0.17 лв. / до определения размер от 8 958.50 лв. / осем хиляди деветстотин петдесет и осем и 0.50 лв. / . ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 189 от 26.05.2014 година по гр.д.Nо 386/2014 год. на ОС- София , в частта , с която е потвърдено Определение Nо 68/ 19.02.2014 година , постановено по гр.д. Nо 281/2006 година на РС-Пирдоп за оставяне без уважение на искане на Х. Ц. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за въззивното производство в размер на сумата 3 574.17 лв. / три хиляди петстотин седемдесет и четири и 0.17 лв. /. Определението не подлежи на обжалване. Връща делото на администриращия съд за изпълнение на изискванията на чл. 262 и сл. ГПК предвид на измененото разпореждане/ определение/ на първата инстанция за размера на дължимата ДТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :