Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 248                                                  гр. София,  18 май 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Николай Любенов         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 220 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител И. Т. Б. срещу нова въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд от 29.01.2009 г, по ВНЧХД № 567/08, с която е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд, Павликени № 47 от 23.09.2008, по НЧХД № 55/08, и вместо това подсъдимият Д. Г. М. е признат за невинен в това, че на 14.09.2007 г, публично, в качеството си на длъжностно лице: председател на ЗК „Н”, с. М., общ. Павликени, е приписал на И. Т. Б. престъпление / кражба на грозде /, и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, и е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. Г. М. е признат за виновен в това, че на 14.09.07, в с. М., общ. Павликени, публично, в качеството си на длъжностно лице: председател на ЗК „Н”, с. М., общ. Павликени, е приписал на И. Т. Б. престъпление / кражба на грозде /, престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, за извършването на което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, в размер на 850 лв, и е осъден да заплати на тъжителя обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици, а искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 10 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съд неправилно е преценил субективната страна на деянието, а оттам и незаконосъобразно е отменил осъдителната присъда, като е признал подсъдимия за невинен и е отхвърлил предявения срещу него граждански иск. Сочи се, че погрешният правен извод / относно липсата на умисъл за клевета / почива на превратно тълкуване на доказателствената съвкупност: обясненията на подсъдимия, показанията на св. М, св. П, св. И, св. С, св. К. Твърди се, че ВТОС неправилно е интерпретирал съдебната практика относно правото на лицето да сезира компетентния орган, когато счита, че е извършено нарушение или престъпление. С жалбата се иска да бъде отменена оправдателната въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТОС.   В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата. Защитата намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Подсъдимият изразява същото становище. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е основателна.   Двете съдебни инстанции са приели за установени едни и същи фактически положения, от които обаче са извели противоположни правни изводи. Доколкото съображенията, касаещи субективната страна на деянието, почиват на факти, изводими при оценка на събраните по делото доказателствени източници, въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, преценявайки субективната страна на деянието. ВТОС се е позовал на изявлението, съдържащо се в обясненията на подсъдимия, че преди да се обади в полицията не е знаел, че тъжителят е собственик на имота, от който бере грозде. Обясненията на подсъдимия обаче са интерпретирани невярно, тъй като в същите се съдържа друг значим факт, установяващ, знание на формално отречения факт, а именно: Относно разговора си със св. Н, проведен преди обаждането му в полицията, подсъдимият е заявил: „Охраната / св. Н/ ми се обади, че господин Б. бере / грозде /, а не краде, каза, че е негово”. Видно е, че изводите относно липсата на субективната страна не почиват дори и само на дадените от подсъдимия обяснения. В същото време, са игнорирани показанията на св. Н, заявил следното: „Не съм казал на М. , че Б. краде грозде. Казах само, че си бере лозето”. Пак във връзка с наличието или липсата на умисъл за клевета е и друго обстоятелство, изяснено от показанията на същия свидетел, а именно: когато узнал, че тъжителят бере собственото си лозе, подсъдимият наредил на св. Н да се обади в полицията, но свидетелят отказал да стори това. Както в правен, така и в житейски смисъл, за всекиго е ясно, че не може да се извърши кражба на собствена вещ. Не може да има спор и за това, че, когато се берат плодовете от собствен имот, собственикът не може да бъде ограничаван в правото си да избира времето, когато да извърши това. Собственикът разполага с пълният обем права: да владее, да ползва и да се разпорежда със своята вещ, по начин, както намери за добре. Вярно е, че подсъдимият е съобщил за кражба, провокиран от обстоятелството, че тъжителят не се е съобразил с решение на УС на земеделската кооперация за беритба на гроздето в определен ден, каквото решение безусловно няма обвързващ характер. Подбудите за извършване на деянието обаче нямат значение за неговата съставомерност, тъй като, при клевета, мотивът не е елемент от състава, а може да се отчита при индивидуализация на наказанието / в случая, първата инстанция законосъобразно е приложила чл. 78 а НК /. От друга страна, неправилно ВТОС е приел, че деянието е несъставомерно, позовавайки се на съдебната практика, че всяко лице има право да сезира компетентните органи със сигнал за престъпление. Принципно това е вярно, но следва да се прави разграничение между деяние, с което се упражнява правото да се сигнализира за извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета / чрез приписване на престъпление /. В първия случай, деецът не съзнава, че липсва извършено престъпление, докато, във втория случай, съзнателно приписва другиму престъпление, за което знае, че не е извършено. По настоящето дело, подсъдимият е съзнавал, че тъжителят бере собственото си лозе, следователно е знаел, че тъжителят не извършва кражба, но въпреки това, му е приписал престъпление кражба, съзнавайки, че такова не е извършено. При постановяване на оправдателната присъда е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като в рамките на едни и същи фактически положения / приети и от първата инстанция / въззивният съд погрешно е приел, че липсва престъпление, макар и тези факти да обуславят съставомерност на деянието като квалифицирана клевета. Въззивната присъда е неправилна и в нейната гражданска част, тъй като незаконосъобразно е и произнасянето по гражданския иск, което налага цялостната й отмяна.   По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд от 29.01.2009, по ВНЧХД № 567/08. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: