Ключови фрази
Нищожност на завещателно разпореждане * правна квалификация


Р Е Ш Е Н И Е

№ 65


гр. София, 13.06.2019 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3460 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. В. Б. от [населено място], чрез адв. Юл. С., против въззивното решение от 9.05.2018 год. по гр. д. № 37/2018 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 28.11.2017 год. по гр. д. № 1292/2017 год. на Дупнишкия районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с молба за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.
Ответниците по касация - В. Л. Х. и А. Л. Х., последният със съгласието на майка си Д. С., чрез пълномощника им адв. Н. П., оспорват жалбата с искане въззивното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 77 от 8.02.2019 год. на ВКС. В него е прието, че поставеният процесуалноправен въпрос относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд са обусловили извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване поради пороци в процедурата, вместо по предявения такъв с правно основание чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 24 ЗН за нищожност на завещанието поради неспазена форма. Прието е от настоящия състав на касационния съд, че този релевантен за изхода на делото въпрос предпоставя отговор на въпроса кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилността на обжалваното решение, и с оглед представената съдебна практика, приемаща, че когато съдът се е произнесъл по заявените фактически твърдения и петитум, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон, а не касае недопустимост на решението. Допуснато е противоречие в произнасянето с тази съдебна практика, както и с разясненията в ТР № 1/2013 год. по т. д. № 1/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд в горната хипотеза, което е обосновало и извода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на възззивното решение.
Поставените процесуалноправни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване на въззивното решение, са предмет на обсъждане в представената от касатора съдебна практика-т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 год. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 19 от 14.07.2016 год. по гр. д. № 3604/2015 год. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 год. по т. д. № 3768/2014 год. ІІ т. о. /и сочената в тях практика/, в които е прието, че когато съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост на решението. С оглед същността на въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, като обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон и даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта на решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало – съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум / напр. Р 45 по т. д. № 516/2009 год. ІІ т. о., Р 124 по гр. д. № 882/2010 год. ІV г. о., Р 375 по гр. д. № 931/2009 год. ІV г. о. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответния материален закон. С оглед същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и задълженията на въззивния съд относно правилната правна квалификация на спорното право.
Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд такава той следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по основателността на иска.
С оглед на тези съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а не по предявения такъв, с правно основание чл. 42, б. „б” , във вр. с чл. 24 ЗН, обосновавайки извода си с дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 584, т. 3, във вр. с чл. 572, чл. 575, чл. 574 и чл. 576 ГПК. Всъщност се касае за правилна правна квалификация на заявеното от ищците спорно право относно нищожността на нотариалното завещание в полза на ответницата поради опорочаване на формата му, съгласно изискването по чл. 24, ал. 1 ЗН за присъствието на двама свидетели при извършване на нотариалното завещание, въз основа на твърдението за родство на свидетелката М. Б. с ползващата се от завещанието и със завещателката. Произнасянето на първоинстанционния съд е по така заявените твърдения и искане, независимо от цитираните разпоредби на ГПК, с оглед обусловеността на конститутивното действие на нотариалния акт от валидността на удостоверителния акт на нотариуса, в т. ч. и разпоредбата относно забраната за нотариално удостоверяване на волята на лице, намиращо се в правни, фактически или родствени връзки с нотариуса, каквато не е настоящата хипотеза. Нищожното нотариално действие обуславя нищожността на сделката /акта/, оформена с нотариален акт, като първоинстанционният съд, приемайки, че не е налице първото, е отхвърлил иска за нищожност на нотариалното завещание № 1/2013 год., т. е. произнасянето е по предмета на предявения иск. Въззивният съд правилно е приел, че правната квалификация на иска е по чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН с оглед твърдението за опорочаване на формата на нотариалното завещание поради родството на един от свидетелите, но неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск. Такава е хипотезата, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно от исканото от ищеца, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. Когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация той следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, с неправилно определяне на правната норма, регулираща спорното правоотношение, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по основателността на иска, при дадената от него правилна правна квалификация, а не за обезсилване на обжалваното решение. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по същество на спора.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯВА въззивното решение № 104 от 9.05.2018 год. по гр. д. № 37/2018 год. на Кюстендилския окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: