Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 08 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 308 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство по реда на чл.346, т.2 от НПК е образувано по жалба на адвокат С. С., в качеството му на защитник на подсъдимия П. А., против въззивна осъдителна присъда № 210/27.11.2017 г., постановена по внохд № 263/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Според защитника въззивният състав не е обсъдил подробно, обективно и безпристрастно в детайли всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяването на осъдителна присъда, без обвинението да е доказано по несъмнен начин от обективна и най-вече от субективна страна. Твърди се, че осъщественото претърсване и изземване не е извършено по предписания в НПК ред, без да е направен конкретен опис и идентификация на вещите, което поставя под съмнение броя и вида на предявените такива на по-късен етап – в хода на съдебното производство. Претендира се присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Подсъдимият П. П. А. и защитникът му адв.С., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. В постъпилата „писмена защита” e отразено желанието на адв.С. делото да се разгледа в негово отсъствие. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 25/28.10.2016 г., постановена от Окръжен съд – Сливен по нохд № 265/2016 г. подсъдимият П. П. А. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.278, ал.6, предл.2 вр. с предл.1 от НК. На основание чл.53, ал.2 от НК в полза на държавата са отнети предадените за съхранение в Регионалния исторически музей - Сливен археологически обекти – движими културни ценности. По протест на прокурор от ОП - Сливен е образувано внохд № 271/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решение № 11/03.04.2017 г. е потвърдена изцяло първонистанционната оправдателна присъда. По касационен протест с Решение № 192/16.10.2017 г. по н.д. № 496/2017 г. на ВКС, II н.о. на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК е отменено въззивно решение № 11/03.04.2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Бургас. С постановената по образуваното внохд № 263/2017 г. нова присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда, като подсъдимият А. е признат за виновен в това, че за времето от 11.04.2010 г. до 08.07.2015 г. е държал в дома си в [населено място], обл.С. повече от три – 42 бр. археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, представляващи движими културни ценности по чл.7 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този по Глава VI, Раздел II чл.96 – чл.107 от ЗКН и Раздел II, чл.8 – чл.19 и Раздел III чл.20 – чл.23 от Наредба № Н – 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерство на културата и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.3 от същата наредба и на параграф 5 и 6 от ПЗР на ЗКН, всички на обща стойност 1 464,20 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6, предл.2 вр. с предл.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – съответно сумата от 576 лв. на досъдебното производство и 613,48 лв. – в съдебната фаза. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира визираните в жалбата процесуални нарушения. Не отговаря на обективната действителност твърдението, че въззивният съд не е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В мотивите на второинстанционната присъда е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са оценени при спазване на правилата на формалната логика. Възраженията на защитника срещу законосъобразността на извършеното претърсване и изземване на вещите - предмет на престъплението, от една страна са изключително подробно и детайлно обсъдени от въззивния състав, а от друга – направените изводи, тъй като са правилни, се споделят изцяло и от касационната инстанция. Напълно голословно се явява твърдението, че самото процесуално-следствено действие е осъществено в отсъствието на поемните лица – те не били присъствали при отварянето на сейфа и при броенето на монетите, които не са им били и предявени. Видно от самия протокол за претърсване, както и от показанията на разпитаните в качеството им на свидетели поемни лица, а и на присъствалите в къщата - св. Сикоров и св.З. се установява, че процесните вещи са иззети от касата в дома на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл.162, ал.1 от НПК. Действително намерените - 12 бр. монети в класьор, още 38 бр. монети - всички с различен диаметър, 9 бр. метални пръстена, метален кръст, метален печат във форма на цвете и шест метални топчета с различен диаметър, предвид липсата на специални знания от разследващия полицай в областта на археологията и нумизматиката съвсем логично не са допълнително - подробно индивидуализирани, но това по никакъв начин не води до опорочаване на извършеното действие. Иззетите вещи са фотографирани, макар и в общ план, още повече, че самият подсъдим лично е донесъл ключа и е отключил касата, а и не твърди, че той не е знаел за съдържанието на сейфа. Напротив – П. А. чистосърдечно при предявяването на протокола собственоръчно е отбелязал, че „монетите са на покойния ми баща”. Неоснователни са и доводите за неспазване на разпоредбата на чл.163 ал.6 от НПК, а именно иззетите предмети да бъдат предявени на поемните лица. Не само от разпита на самите поемни лица, но и на останалите присъстващи по време на претърсването се установява, че те са възприели намерените в жилището предмети. В този смисъл, след като въззивният съд е приел, че протоколът за извършеното процесуално следствено действие съдържа всички изискуеми реквизити и не е констатирал да са допуснати съществени нарушения при неговото съставяне се налага извода, че за обосноваване на фактическите констатации са ползвани само валидно събрани доказателства. Второинстанционният съд подробно и мотивирано е изключил възможността иззетите от дома на подсъдимия монети и метални предмети да са били заменени, а впоследствие изследвани и предадени на отговорно пазене в Регионалния исторически музей на [населено място]. Очевидно убедителността на изложените доводи, а и липсата на фактически данни в тази насока, е мотивирало защитника единствено да маркира проблема с идентичността на инкриминираните вещи, без да са направени конкретни възражения, на които настоящият състав да дължи отговор. С оглед на изложеното касационният състав приема, че апелативният съд стриктно е спазил разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, като изложил подробни и обосновани аргументи във връзка с кредитиране на отделните доказателствени източници, поради което доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция са изцяло неоснователни. За разлика от първоинстанционния съд, извършената от въззивния състав задълбочена оценка на събраните доказателства е довела до правилно приложение на закона, изразяващо се в осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал.6 от НК. Касационният съд напълно споделя извода, че съхранението на инкриминираните вещи – монети от различни исторически епохи, пръстени, печат и метален кръст, в продължителен период от време - в метална каса, до която единствено подсъдимият е имал достъп, тяхното опаковане и поставянето на част от тях в класьор, а не на последно място и начинът на тяхното придобиване, категорично установяват, че А. е държал повече от три – 42 бр. археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Правилно е отхвърлено и възражението за липсата на умисъл в действията на подсъдимия, изведено от твърдението, че той би продал вещите, преди те да бъдат намерени случайно от разследващите, ако е знаел, че монетите представляват историческа ценност. С оглед тяхната специфика и естество подсъдимият е съзнавал, че се касае за предмети, които са продукт на човешка дейност от предходни цивилизации, намерени в земните недра от баща му, т.е. те представляват археологически обекти, за които е нямал намерение да изпълни законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация. В този смисъл въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като не са налице основание за оправдаване на подсъдимия и за отмяна на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, настоящият състав счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 210/27.11.2017 г., постановена по внохд № 263/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: