Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 08.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4170 /2018 година Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба вх. № 38940 от 26.09.2018 г., подадена от В. Б. С., К. Г. Ц. и Г. Г. С., за отмяна на основание чл. 301, алл.1 т.1 и т.4 ГПК на въззивното решение от 5.05.2017 год. по гр. д. № 852/2016 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение 571 от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 7094/2014 г. на Русенски РС и вместо това е признато за установено по отношение на молителите, че И. Г. М. и М. С. М. са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .... с площ 475 кв. м. и молителите са осъдени да предадат на ищците владението върху 140 кв. м. от същия имот, като е отменен нотариалния акт № ...., т. ..../ .... г. с който наследодателя им Г. С. Ц. е признат за собственост по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв. м. Молителите представят решение № 284/ 11.12.1998 г. по адм.д.№ 131/1998 г. на Русенски ОС, решение № 2912/03.06.1999г. по а..д.№ 1008/1999 г. на ВАС, съдебно-техническа експертиза по адм.д.№ 131/1998 г. на РОС, заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица към нея от 10.03.1998г. за частично изменение на застроителния и регулационен план. Твърдят, че тези доказателства са новооткрити и относими към спора, поради което искат на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК да бъде отменено решението, тъй като с тях може да бъде обоснован друг резултат по спора. Правят искане за отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК, като твърдят, че решението по административния спор противоречи на решението по настоящото дело като краен резултат. Ответниците по молбата И. Г. М. и М. С. М. я оспорват, като твърдят, че представените доказателства не са новооткрити, че при полагане на дължимата грижа, молителите са могли да ги намерят, ако са били в архива на наследодателя им. Възразяват и, че са неотносими към спора. По второто наведено в молбата основание за отмяна, считат, че не е налице идентитет между двете дела нито по отношение на страните, нито по оспованието и вида производство, нито по искането, по което се е произнесъл съдът. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 26.09.2018 г. против влязло в сила решение на 02.07.2018 г., когато с определение по гр.д.№ 4405 г. на ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, т.е. в рамките на предвидения тримесечен срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК. Тъй като това решение е по-късно постановеното, е спазен и срока по чл. 305, ал.1 т.4. Молителите са страни, обвързани от силата на пресъдено нещо, против които е постановено неблагоприятно решение. Молбата отговаря по съдържание на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК. Предвид изложеното е приета за допустима с определение № 249 от 19.11.2018 г. Разгледана по същество, молбата е основателна. Ищците И. Г. М. и М. С. М. са предявили иск по чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците В. Б. С., К. Г. Ц. и Г. Г. С. сега молители, че са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .... с площ 475 кв. м. и молителите са осъдени да предадат на ищците владението върху 140 кв. м. от същия имот, като е отменен нотариалния акт № ...., т. ..../ .... г. с който наследодателя им Г. С. Ц. е признат за собственост по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв. м. По делото е установено следното: Ц. С. Ц. и К. Т. Ц. купуват с н.а. № ....,т.... г. лозе от 2,1 дка в м. „Ч.”. Първият регулационен план на тази част от [населено място] е одобрена 1956 г. и този имот е заснет с пл.№ .... и за него са отредени пр. ...., .... от кв. 580 и п. ...., І.... от кв. ...., последния с площ 434 кв.м. Следващият рег. план е от 1964 г. Той изменя уличната и дворищна регулация, като за имот .... са отредени п. ....,...., ..... и и п. ..... Със заповед № 194 от 04.05.1969 г. са изменени пространствените предели на посочените парцели, отредени за имот ...., като се проектира улица-тупик за осигуряване на достъп до новообразувани парцели .... и .... При действието на тази регулация е извършено отчуждаването на п. .... и .... При действието на този план, с н.а. № ....т. .... г. Ц. и К. С. Ц. са признати за собственици на основание дворищна регулация, /съгласно чл. 110 ЗТСУ/ на дворно место от 290 кв.м., съставляващо п. .... С н.а. № ...., т. ..../.... г. К. и Ц. Ц. продават на Г. И. Д. / наследодател на ищците/ 1/3 ид.ч. от процесния имот с площ 418 кв.м. и третия етаж от построяката в него къща. С решение по гр.д.№ 3370/1979 г. в дял На К. Ц. е възложен втория етаж от жилищната сграда и 1/3 ид.ч. от дворното место, в което е построена сградата – п. .... от кв. .... [населено място]. Следващият рег. план е одобрен със заповед № 216/04.07.1979 г., като бивш парцел .... е заснет като п. ..... По регулация се придават към процесния парцел .... от бивш парцел ....-жилищно строителство, собственост на различни лица, между които и Ц. С. Ц. 27 кв.м., за които регулацията е издаден н.а. № ....,т..../.... г., поправен с н.а. № ....,т.... г. Тази площ сега е включена в имота на ищците и не е спорна. С н.а. № ....,,т..../.... г. К. Ц. прехвърля на сина си Г. Ц. С. 1/3 ид.ч. от дворното место с площ 374 кв.м., съставляващо п. .... от кв. ...., ведно с втория етаж от жилищната сграда. Ответниците са наследници на Г. Ц. С., починал на 31.05.2013 г. Г. Д. и съпругата му П. Д. прехвърлят на ищците И. и М. М. третия етаж от къщата и 1/3 ид.ч. от дворното место, съставляващо парцел ...., кв. .... [населено място] с площ 445 кв.м. Със съдебно решение по адм.д.№ 187/1993 г. на Русенски ОС е отменено отчуждаването от Ц. и К. С. извършено през 1967 г. за ДМЗ „Г. Д.” по реда на ЗПИНМ, за което е изплатено обезщетение едва през 1988 г. Реституираният им имот е с площ 915 кв.м. и е нанесен в плана с пл.№ .... За него са отредени парцел .... и п. ....,.... от кв. .... със заповед № 96/21.01.1994 г. С н.а. № ....,т. .... г. Г. Ц. С. и други лица са признати за собственици по реституция на този имот. С н.а. № ....,т..... г. наследодателят на ответниците е признат за собственик на основание давностно владение на 140 кв.м. с граници: улица, М. М., п. .... от кв. .... и имот .... от същия квартал. До влизане в сила на ЗУТ са докладвани само тези регулационни изменения от вещите лица. Следващото изменение в регулацията според експертите е одобряването със заповед № 1378 от 28.04.2003 г. на план за уличната регулация ПУР и план за регулацията /ПР/ Вещите лица не са докладвали изменението на дворищно-регулационния план, извършено с влязлата в сла заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], със скица към нея от 10.03.1998г. за частично изменение на застроителния и регулационен план, приложена сега към молбата за отмяна. За да уважи предявеният иск, съдът е приел, че с кадастралния план от 1971 г. „ са изчистени всички отреждания по нереализираните регулационни планове до този момент”. Прието е, че 1971 г. процесния имот е с площ 475 кв.м., които не са променяни и до настоящия момент. Прието е, че спорната площ от 140 кв.м., за която наследодателят на ответниците е признат за собственик по давност прец 1997 г. е неделима част от имот ... и от отредения за него п. ...., че тази част не е предмет на отчуждаване и не е реституирана на ответниците. С молбата за отмяна, ответниците по иска представят заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица от 10.03.1998г. за частично изменение на застроителния и регулационен план, съгласно което се преотрежда част от площта на п. ....-за жилищно строителство в парцел .... по нови регулационни линии / отразени в синьо в скицата към заповедта/ и се образуват нови парцели, отредени за други имоти. Със същата заповед е променена дворищната регулация между парцели ...., .... и между парцели .... и п. .... Видно от представените решение № 284/ 11.12.1998 г. по адм.д.№ 131/1998 г. на Русенски ОС, решение № 2912/03.06.1999г. по гр.д.№ 1008/1999 г. на ВАС, тази заповед е влязла в сила. Тя не е докладвана от вещите лица, изготвили заключения приети от РС и от въззивната инстанция. Първото основание за отмяна на влязлото в сила решение, на което се позовават молителите изисква доказателствата, които представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая частичното изменение на регулационния план със заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица от 10.03.1998г. не е докладвано от вещите лица и е ново за спора обстоятелство. То е съществувало към момента на разглеждане на делото, но вещите лица не са докладвали това изменение на съда. Поради това, че за относимостта му към спора се изискват специални знания и предвид изрично заявеното от вещото лице, че след нанасяне на реституираният имот през 1995 г. следващото изменение на плана е едва от 2003 г., следва да се приеме, че по обективни причини страната не е могла да се снабди с цитираната заповед и да прецени относимостта й за спора. Тя е от съществено значение за изхода от спора, тъй като е постановена след нанасяне на реституирания имот и отреждане на парцели за него и касае последващи изменения при действието на ЗТСУ /отм/. Съгласно чл. 110 ЗТСУ/ отм/, предвижданията на дворищно-регулационния план имат вещно отчуждително действие. Представената заповед предвижда изменения на дворищно регулационния план, касаещи парцел .... Съдебната практика, съобразявайки се с нормата на чл. 31 ал.1 ЗТСУ /отм|/ приема отчуждителното действие на дворищно-регулационния план за условно – ако регулацията е приложена. С ТР № 3/1993 г. се приема, че прилагането на регулацията е възможно по три начина – чрез плащане / чл. 33, ал.1 изр.1 ЗТСУ /отм/, чрез владение и придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това место / чл. 33, ал.1 изр.2 ЗТСУ /отм/, или чрез издаване на констативен нот. акт на основание чл. 134, ал.3 ЗТСУ /отм/ В случая наследодателят е признат за собственик по регулация на процесните 140 кв.м. и този акт го легитимира като собственик, до опровергаване на констатациите на нотариуса. / ТР № 11/2012 г. на ОСГК/. Дали представената заповед е довела до промяна на предвижданията за спорната площ от 140 кв.м., предмет на издаденият нот. акт и дали регулацията е приложена по някой от тези три способа е въпрос, който изисква специални знания и следва да се изследва от СТЕ. С приемането на ЗУТ отпадна отчуждителното действие на дворищно регулационния с изключение на плановете по чл. 16, ал.1 ЗУТ, но пар.6 от същия закон предвиди възможност регулационните сметки за придаваемите места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат заявление за това в шест-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Ако не сторят това, отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ регулационни планове. / ТР № 3/2013 г. на ОСГК/ Съдът не е изследвал и не е формирал изводи за регулационните промени след 1971 г., въпреки, че по делото са приети пра нотариални акта, издадени по регулация след тази година. Позовал се е само на нормата на чл. 59 ЗТСУ /отм/ в първоначалната й редакция, но тя не се отнася за придаваемите места по регулация, за които се прилага чл. 33 ЗТСУ /отм/. Представената с молбата влязла в сила заповед за изменение на застроителния и регулационен план през 1998г. налага да бъдат обсъдени тези въпроси, като се съобрази и това доказателство. Второто наведено основание по чл. 303, т.4 ГПК не е налице. За да се отмени решение на това основание е необходимо да има пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, по които се твърди, че са постановени противоречиви решения. Такъв е налице, когато са идентични страните, основанието на иска и искането към съда. Идентитет между страните е налице когато двете дела са между същите страни, или техни правоприемници, придобили права в хода на процеса, които са обвързани от решението. Обективен идентитет е налице, когато и двете решения са постановени по същото искане и на същото основание, или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. / т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС / В случая решението по административното дело е с предмет обжалване на заповед за изменение на застроителния и регулационен план /ЗРП/, а решението по гражданското дело е постановено по иск за собственост. Двете производства, по които са постановени тези две решения са различни по предмет и страни. Решението по административното дело формира сила на пресъдено нещо само относно това, че заповедта от 1998 г. за изменение на ЗРП е валидна и законосъобразна. Тази заповед следва да се съобрази при разглеждане на спора за собственост, но тя не се включва в силата на пресъдено нещо по иска по чл. 108 ЗС. Или в обобщение, не е налице нито обективен, нито субективен идентитет между решенията по административният спор и по гражданския спор. Тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна на първото заявено основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно разясненията, дадени в т. 13А от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото чрез назначаване на СТЕ следва да се установи как измененията на ЗРП със заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], приета в настоящото производство се отнася към процесните 140 кв.м. и ако те са предмет на предаване по регулация с тази заповед, дали тя е приложена, респективно дали за нея е провеждано производство по пар. 6 от ПЗР на ЗУТ или предвиждането е отпаднало автоматично в хипотезата на пар.8 от ЗУТ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 301, алл.1 т.1 ГПК въззивно решение от 5.05.2017 год. по гр. д. № 852/2016 год. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ