4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 516/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е №237 гр.София, 30 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 516/2015 година Защитникът в предходната съдебна инстанция на подсъдимия С. В. Ч. е обжалвал по касационен ред въззивната (нова) осъдителна присъда – 16/26.І.2015 год. по внохд 214/2014, която Бургаският апелативен съд издал, отменяйки заедно с това първоинстанционната оправдателна присъда, издадена от Сливенския окръжен съд. И двете присъди са постановени по обвинението, че подсъдимият при условията на идеална съвкупност (чл.23 НК) е извършил на 20.ХІ.2013 год. с едно деяние две отделни престъпления: по чл.244, ал.1 и по чл.209, ал.1 НК. Първото от престъпленията е „прокарването в обръщение на подправени парични знаци” и негов предмет са били 39 броя неистински банкноти от 20 лв., а второто – осъществената с тях измама, когато подсъдимият платил закупените от Х. Ю. кон и овца. По чл.244 НК Ч. получил наказание 1 година лишаване от свобода (с приложение и на чл.55 НК – при минимум 2 години лишаване от свобода по закон – поради влошеното му здраве като изключително смекчаващо обстоятелство). Наказанието по чл.209 НК е 8 месеца лишаване от свобода, но то е погълнато от другото, по-тежко лишаване от свобода, което станало и общо наказание за цялата съвкупност от престъпления. Изтърпяването на последното при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип е и поради рецидивирането на подсъдимия: извършил е двете престъпления в четиригодишния изпитателен срок на предишната условна (чл.66 НК) присъда на Сливенския районен съд от 2011 год.; затова трябва да изтърпи отделно (чл.68 НК) при същия първоначален режим и условните 2 години лишаване от свобода. Обжалването по касационен ред съдържа оспорване, което включва всички основания за проверка по този ред (а дори и „необоснованост”, която не е изрично предвидена в чл.348 НПК) и доводите, които обжалващият свързва с касационните основания (макар и не съвсем точно – например доводи за недоказаност на обвинението от процесуално естество са отнесени към нарушението на НК). Въпреки възражението и за явна несправедливост на наложеното наказание, не се иска намаляването му; иска се (отново неточно) „оставяне в сила” на оправдателната присъда в първата инстанция или (този път съответно на възраженията от процесуално естество) – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание на ВКС обжалването се поддържа, а според прокурора присъдата на БАС е правилната. І. ВКС намери жалбата за основателна, доколкото с нея се оспорва доказаността на обвинението. То почива изцяло върху предположения за знанието на подсъдимия Ч., че банкнотите, с които е платил на свидетеля Ю., са подправени. Знанието за тяхната неистинност е сметнато за доказано, но според ВКС е доказана само в ъ з м о ж н о с т т а за такова знание, и то в най-добрия за обвинението случай. Вдействителност „всеки”, както е приел БАС, който притежава например повече опит, отколкото опита на Ю. в боравенето с пари, или пък разполага с истински банкноти, които да сравни веднага с неистинските, е м о г ъ л д а г и р а з л и ч и, н о д а л и г и е р а з- г р а н и ч и л е отделен въпрос и на него е трябвало да бъде даден категоричен, а не вероятностен отговор. Когато е достатъчен вероятностен отговор, законът го казва изрично – например за престъплението вещно укривателство по чл.215, ал.1 НК, за което е посочено освен „знание”, и само „предположение” за престъпния произход на укриваните вещи. Разбира се, и вероятностният отговор за някое съставомерно обстоятелство трябва да е категорично доказан, а не да почива на предположения (вж. р.558/00-ІІІ, Сб., с.184 и другото решение, в което има позоваване на него – 842/04-І, Бюл. 12/04); така се е получило и по делото по отношение например на обстоятелствата, че подсъдимият предварително се бил насочил към Ю. като към човек, който може по-лесно да бъде заблуден, или пък че е знаел за неистинността на банкнотите, още като се е сдобил с тях. Това са все обстоятелства с косвено доказателствено значение, но преди това те също трябва да бъдат доказани, а не само да се предполагат – такова е едно от правилата при косвеното доказване, изяснени от теорията и съдебната практика. БАС не личи да е съобразил всичко това, както впрочем и СлОС, макар и да е оправдал подсъдимия. Не личи съобразяване, от друга страна, и с различието между „прокарването в обръщение” по чл.244, ал.1 и по чл.245 НК – важно за съществуването както на търсената отговорност, така и на по-леката от нея. Главно процесуалният характер на посочените дотук недостатъци в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции прави неизбежно новото разглеждане на делото – не само за тяхното отстраняване, но и за отстраняване на отражението им върху правото на защита на подсъдимия, което всъщност е съществено за касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Няма съмнение, от друга страна, за функционалната връзка между двете престъпления, за които се търси отговорност на подсъдимия – той би се явил и измамник по чл.209, ал.1 НК, единствено ако заедно с това е прокарал в обръщение подправените банкноти, с които е платил на Ю.. ІІ. Иначе – от гледна точка на другите възражения в касационната жалба – тя не би могла да доведе до цялостното отменяне на обжалваната присъда и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Освен маркираните вече тук в уводната част неприемливи разбирания на жалбоподателя, трябва да бъде отхвърлено и това, че обвинението по чл.244 НК за подправени, вместо за неистински банкноти, ограничавало правото на защита – достатъчна е съпоставката даже само с чл.308, ал.1 НК, за да стане ясно, че „подправени” е всъщност родовото понятие и на общо основание включва видовото – „неистински”. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.3, т.2 НПК ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 16 от 26 януари 2015 год. по внохд 214/2014 на Бургаския апелативен съд, на който ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ