Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр.София, 16 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1256/2013 година Прокурор при Софийската градска прокуратура е протестирал по касационен ред въззивната (нова) присъда на Градския съд, с която той първо отменил осъдителната присъда на Софийския районен съд и вместо нея постановил оправдаването на подсъдимия П. П. К.. Както осъдителната, така и оправдателната присъда са по едно и също обвинение: за кражбата, извършена на 10.VІІІ.2008 год. от магазин и център за услуги на един от мобилните телефонни оператори, на техника (главно на телефонни апарати) общо за 9 200 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 НК (още защото кражбата е извършена с взлом и чрез използване на техническо средство, а също тъй е била повторна и в немаловажен случай за обвинения за извършването ѝ̀ К.). По това обвинение СРС е осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, а освен това да изтърпи отделно и предишно условно наказание (чл.68 НК) в същия размер, което обаче е погълнато от друго, общо, ефективно наказание 3 години и 1 месец лишаване от свобода, което съдът определил за съвкупността от престъпления, включваща и условното наказание с приложен чл.68 НК. СГС, на свой ред, оправдал изцяло подсъдимия след въззивна жалба от негово име. Касационният протест е за отмяна на оправдателната присъда и ново разглеждане на делото с цел да бъде отстранено нарушението на закона при нейното постановяване (чл.354, ал.1, т.4 и непосочената в протеста ал.3, т.3 НПК), което обаче прокурорът е мотивирал по реда на чл.351, ал.3 НПК с доводи не от материално, а само от процесуално естество. В съдебното заседание на ВКС участващият прокурор не поддържа протеста, за неговото отхвърляне е и подсъдимият чрез своя защитник. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда. Претенцията, че тя противоречи на НК и без друго е неоснователна, след като се опира само на възражения срещу доказателствената дейност на въззивния съд, а пък тя поначало се определя от процесуални изисквания (че са нарушени и такива е споменато, все пак, в началото и в края на допълнението към протеста). Неоснователни обаче са и доказателствените доводи срещу оправдателната присъда. Като цяло те са един упрек, че съдът не е повярвал на свидетелите А. и К., но ВКС споделя проявената в тази насока от СГС предпазливост; тя е оправдана най-малкото за това, че освен за инкриминираната спрямо К. дейност, двамата са свидетелствали и за свързаната с нея тяхна собствена престъпна дейност, за която обаче поне към този момент не им се търси отговорност (относно тази ситуация тук веднага е наложителна една бележка по не съвсем ясната идея на с.9 от мотивите към присъдата „за аналогично приложение на разпоредбата на чл.116, ал.1, от НПК” – ако такава отговорност би била потърсена от А. и К., евентуалният „оговор” между заинтересуваните лица не би се явил непреодолимо препятствие с оглед на останалите доказателства по делото; вж. и р.254/02-І, Бюл.9/02). Към всички съображения на СГС за недоверието към спорните показания на А. и К. би могла да се добави и тази тяхна особеност, че А. едва при разпита му в СРС (л.243) е използвал – и то колебливо – непосредствените си възприятия от първото, според свидетеля, влизане на подсъдимия в търговския обект (иначе това не е станало ясно при разпита му по време на досъдебното производство-вж. л.55); К., от своя страна, винаги е говорила за въпросните обстоятелства като за възприети от друг. Доказателствените доводи в протеста са неприемливи не само като цяло, но и взети поотделно. Към достоверността на обсъжданите двама свидетели, на първо място, нямат никакво отношение според ВКС онези от тях, в които е обърнато внимание на момента, в който те са разпитвани, или пък на декларациите им, че поддържат предишни свои показания. На второ място, добавеното значение на още косвени доказателства – потвърденото от К. заплашване по телефона или потвърждаването от видеозаписа на охранителната камера влизане на само едно лице в търговския обект – увеличава единствено количеството на доказателствения материал, а не възможността да обосноват изводи с ново качество в подкрепа на обвинението. Трета група доводи в подкрепа на касационния протест са напълно неприемливи за ВКС да се правят изводи в полза на обвинението с оглед досегашните осъждания на подсъдимия за подобни на инкриминираната кражби (вж. и р.1122/2005-І, Бюл.11/05) или с оглед на процесуалното му поведение (укриването му от съответните органи). Като недоразумение, накрая, трябва да се посочи възражението за „непълнота на събраните доказателства” във връзка с експертното изследване на намерените на местопрестъплението дактилоскопни следи – на л.24 от делото в досъдебното производство е приложена експертна справка № 614 за тези следи (която обаче е прикрепена към горната корица на делото!). Ясно е при това положение, че СГС не търпи упрек и за „напълно противоположна[та] трактовка на доказателствата [в сравнение със СРС]” (л.3 от допълнението към протеста), даже и като известен негов пасив да се приеме изводът му по отношение на К., че към момента на разкриване на престъплението е била абстинентна, позовавайки се на собствената ѝ преценка, а не на специалист (що се отнася до другото подобно възражение – че изводът за осъждането на А. като лъжесвидетел също се основава само на собствените думи, то не е съобразно с приложения бюлетин за съдимост на л.27 от въззивното дело). Ето защо и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 63 от 18 февруари 2013 год. по внохд № 6181/2012 год. на Софийския градски съд, издадена след частичната отмяна на присъдата от 14 ноември 2012 год. по нохд № 10636/2010 год. на Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: