Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр.София , 17 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Руско КАРАГОГОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 299/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от защитника на подс. М. В. П. – адв. А. С., срещу определение от 20.01.2014 г., постановено по внохд № 225/2013 г. на Софийски окръжен съд. С присъда №14/28.02.2013 г. на РС Ботевград подс. М. В. П. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С присъда от 03.06.2013 г., постановена по внохд № 225/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, І въззивен състав, посочената присъда е отменена и вместо нея е постановена нова, с която подс. М. В. П. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е осъден на шест месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подс. М. В. П. да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, наложено му по нохд № 760/2010 г. по описа на РС Ботевград. С решение № 445/11.11.2013 г. на ВКС, ІІ НО, е оставена в сила въззивна присъда от 03.06.2013 г., постановена по нохд № 225/2013 г. на Софийски окръжен съд. С определение, постановено в открито съдебно заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК по внохд № 225/2013 г. на Софийски окръжен съд е постановено наказанието „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, наложено на подс. П. по нохд № 760/2010 г. по описа на РС Ботевград да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. В касационната жалба срещу посоченото определение се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че е следвало да бъде извършена кумулация между двете наказания – шест месеца и осем месеца „лишаване от свобода”. Прави се искане за отмяна на определението и за определяне на наказанието и на режим съобразно обстоятелствата, че към постановяване на присъдата срокът на условното осъждане е бил изтекъл и подсъдимият имал по-благоприятно положение на „неосъждан”, а също и се иска кумулиране на наказанията по двете осъждания. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП взема становище за неоснователност на жалбата. При редовна процедура по призоваване, подсъдимият П. и защитникът му не вземат участие в съдебното заседание пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното определение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, депозирана от защитника на подс. П., е процесуално допустима като подадена в срок срещу съдебен акт по чл. 346, т. 3 НПК – определение на Софийски окръжен съд по чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК, постановен след постановяване на нова въззивна присъда. Разгледана по съществото си жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е налице неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК. Релевираните в касационната жалба доводи за неотчитане на обстоятелството на изтекъл срок на условно осъждане по предходна присъда към момента на постановяване на присъдата по настоящето производство и свързаното с тази теза твърдение, че подсъдимият следва да се счита за неосъждан, развита във връзка с определяне на наказанието, не могат да бъда обсъждани в настоящето касационно производство. Тези съображения са свързани с правилното приложение на материалния закон при привеждане в изпълнение на наложеното по нохд № 760/2010 г. по описа на РС Ботевград наказание осем месеца „лишаване от свобода” на основание чл. 68, ал. 1 НК, а този въпрос е решен с влязъл в сила съдебен акт – потвърдената с решение № 445/11.11.2013 г. на ВКС, ІІ Н.О. нова въззивна присъда по внохд № 225/2013 г. на Софийски ОС и е недопустимо да бъде преразглеждан в това производство. Лишени от основание са и доводите, развити от касационния жалбоподател, за това, че е следвало да бъде извършена кумулация между двете наказания. С влезлия в сила съдебен акт е прието, че деянието по втората присъда – тази по внохд № 225/2013 г. на СОС, е извършено в изпитателния срок, определен по нохд № 760/2010 г. на РС Ботевград, което предпоставя отделното изтърпяване на отложеното наказание. Недопустимо е този въпрос да бъде пререшаван при наличие на влязъл в сила съдебен акт, а и не са налице основанията по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Деянието, за което е осъден П. по внохд № 225/2013 г. на СОС, е извършено на 31.03.2012 г., след влизане в сила на 09.11.2010 г. на определението на РС Ботевград, с което е одобрено споразумение, по силата на което на П. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода”, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Така че искането за кумулиране на тези наказания, направено както пред СОС, така и в касационната жалба, е лишено от основание. Софийският окръжен съд е приложил правилно закона, като е определил на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор на наложеното на подс. П. наказание осем месеца „лишаване от свобода”, което е било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК с влязлата в сила присъда. Доводите в касационната жалба за това, че към момента на постановяване на присъдата изпитателният срок по условното осъждане е бил изтекъл и поради това подс. П. следва да се счита за неосъждан, освен че не отговарят на данните по делото, не могат да бъдат възприети като основателни. Подс. П. не е реабилитиран по предходното осъждане поради извършването в определения изпитателен срок на друго престъпление, обуславящо изтърпяване на отложеното наказание. С присъдата на въззивния съд от 03.06.2013 г. по внохд № 225/2013 г. на СОС е приведено в изпълнение отложеното наказание от осем месеца „лишаване от свобода”, наложено на П. по нохд № 760/2010 г. на РС Ботевград. Режимът и типът на пенитенциарното заведение, при които подсъдимият следва да изтърпи отделно наказанието от осем месеца лишаване от свобода, са били определени правилно от решаващия съд с атакуваното определение. Съгласно първата хипотеза по чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, като е достатъчно такова наказание да е било наложено. В настоящия случай, по нохд № 760/2010 г., на П. е било наложено такова наказание - лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за три години. В изпитателния срок той е извършил и престъплението по нохд 832/2012 г., което е довело и до привеждане в изпълнение на отложеното му наказание по предходното осъждане. С новата въззивна присъда на СОС е „активирано” на основание чл. 68, ал. 1 НК предходното осъждане на подс. П. по нохд № 760/2010 г. и след като вече е бил санкциониран с „лишаване от свобода”, той не може да се счита за лице, осъждано за първи път на наказание „лишаване от свобода”. (В този смисъл, Решение № 8/2010 г. по н.д. № 655/09 г. на ІІ Н.О., Решение № 24/2012 г. по н.д. № 2907/2011 г. на ІІ Н.О. на ВКС). Поради това и доколкото типът затворническо общежитие и свързания с него режим на изтърпяване се определят към момента, в който се привежда в изпълнение наложеното наказание, а не към момента на постановяване на условното наказание, правилно е приложен материалният закон, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор на наказанието осем месеца „лишаване от свобода” по отношение на подс. П.. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената от защитника на подс. П. касационна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 20.01.2014 г., постановено по внохд № 225/2013 г. на Софийски окръжен съд, І въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.