2 Р Е Ш Е Н И Е N 322 София,24.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря А. Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 238 / 2010 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. Т. В. и С. Т. Т. чрез пълномощника си адв. Г. Ж. са обжалвали въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 318 от 19.10.2009г. по гр.д.№ 354/2009г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 25 от 14.01.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите подлежат ли на възстановяване земеделските земи, които не са застроени законно и върху тях не са проведени мероприятия, но са отредени за озеленяване, като и представляват ли трафопостът и подземните комуникации съоръжения, които са пречка за реституция на земята. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното: Чл.10 ЗСПЗЗ постановява, че се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. По силата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ се възстановяват и земите, които са бил отнети като земеделски, но по-късно са включени в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако към 01.03.1991г. е започнало реализирането на отстъпено право на строеж. Друго изключение от общото правило за възстановяване на собствеността се съдържа в чл.10б ЗСПЗЗ и то се отнася за земите, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, независимо дали строителството е законно – решение №139/2011г. по гр.д.№ 1291/2010г. на ВКС, І г.о. За тези земи се дължи обезщетение с равностойна земя или компенсационни бонове. Дефиниране на строителните дейности и на съоръженията , които не позволяват да се възстанови собствеността се съдържа § 1в ал.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ чрез примерно изброяване на строежите диференцирано за строителните дейности и съоръженията. Общият признак за всички тези строежи е, че след изграждането им, земята придобива статут да обслужва сградите и съоръженията и ползването й за друго предназначение не може да бъде осъществено т.е. липсва обект, който да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо не може да се направи обобщаващ извод, че всяко подземно съоръжение е пречка за възстановяване на собствеността, а следва да се преценява какво е предназначението му и неговият правен статут. Конкретно за разглеждания случай е от значение дали съществуването на водопровод представлява съоръжение по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. В глава седма на Закона за водите /ЗВ/ изрично са уредени поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Те са дефинирани като тежест, наложена върху един имот , наречен служещ в полза на друг имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг собственик. Поземлените сервитути могат да произтичат от закона или от правна сделка, освен това могат да имат за предмет частна или обществена полза. Последните съгласно чл.104 ал.2 ЗВ се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост и до изграждането на необходимата инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопанските системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и напояване. Следователно съществуването на водопровод под един имот не може да промени характеристиката и предназначението му, а създава задължение за неговия собственик да се съобразява с тежестта върху имота и да търпи действията, произтичащи от съдържанието й. С. за енергийните обекти са уредени в чл. 64 и сл. от Закона за енергетиката. Предвиждането по плана, че един имот се отрежда за озеленяване не е „мероприятие“ по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ , което е пречка за възстановяване на собствеността, защото не е осъществено по реда на чл.62 ЗУТ и не са изпълнени градоустройствените изисквания за зелени площи. Именно с мотива, че имотът не е засегнат от мероприятия по чл.10б ЗСПЗЗ в административното производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д.№ 179/99г. на Чирпанския районен съд е отменен отказът на Поземлената комисия като незаконосъобразен и е постановено реално възстановяване на собствеността върху имот пл.№ 3315 по кадастралния план на [населено място] от 1955г. По основателността на жалбата. Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 9 от 30.04.2009г. по гр.д.№ 245/2008г.с което е отхвърлен иска на Д. Т. В. и С. Т. Т. срещу Районна потребителна кооперация [населено място], за установяване, че ищците са собственици на нива от 1.235 дка бивш имот 3315 по стария кадастрален план от 1955г. В. съд е приел, че на ищците като наследници на Т. В. Т., починал през 1991г. е възстановена от Поземлената комисия [населено място] с решение № 9816 СР от 18.01.2000г. собствеността на нива, имот пл.№ 3315 по стария план на [населено място]. По възражението на ответника , че имотът попада в терен по чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ, върху който са проведени мероприятия непозволяващи възстановяването на собствеността, съдът е извършил косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК. Приел е, че част от стария имот № 3315 с площ от 750 кв.м. е отреден за озеленяване, построен е трафопост и са прокарани подземни електропроводи и водопроводи, които са главни, захранващи града с питейна вода. Друга част от 325 кв.м. попада в улица, 60 кв.м. попадат в спортен комплекс, а 100 кв.м. попадат в инфраструктурен коридор. При тези фактически констатации съдът е направил извод, че поради извършеното застрояване и проведените благоустройствени мероприятия е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ и имотът не подлежи на възстановяване. С оглед изложението по чл.290 ГПК е основателен доводът на касаторите, че съществуването на подземен водопровод и отреждането на имота за озеленяване не представлява пречка за възстановяване на собствеността. В този смисъл изводите на въззивния съд са незаконосъобразни – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. На следващо място необосновано съдът е приел, че в имота е изграден трафопост. В заключението на вещото лице на лист 27 по гр.д.№ 256/2003г. е посочено, че в имот 3315 по плана от 1955г. не попада трафопост и имотът е извън новообразувания УПИ І кв.2 по плана на [населено място], отреден за О.-Люпилня по кадастралния и регулационен план от 1983г. като площта, отредена за озеленяване извън спортния комплекс, улицата и инфраструктурния коридор е 750 кв.м. На следващо място е основателен доводът на касатора, че ответникът не може да противопостави свои вещни права върху имота и не се легитимира като собственик с представения нотариален акт № 179/1998г., по реституция по силата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991г. /отм./ , защото по силата на тази разпоредба се възстановяват правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 1944 г. като правото на собственост върху имуществото се установява с нотариални актове, протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, такси, застраховки, съдебни решения и други писмени доказателства. В случая с протокол № 10 от 26.04.1957г. на ИК на Г. - Ч. е предоставено за безвъзмездно ползване незастроено място от 4.590 дка , ползвано от ТКЗС Ч. за изграждане на люпилня. Доколкото е било възможно да се възстанови правото на собственост на кооперацията за изградената с нейни средства люпилня, то собствеността върху земята , която не е била собственост на кооперацията и попада извън терена, отреден по плана за люпилнята не е подлежала на възстановяване. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени а предявения установителен иск за собственост да се уважи, тъй като ищците са доказали придобиването на собствеността на твърдяното в исковата молба основание – реституция по ЗСПЗЗ. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 318 от 19.10.2009г. по гр.д.№ 354/2009г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Д. Т. В. и С. Т. Т. срещу Районна потребителна кооперация [населено място], че Д. Т. В. и С. Т. Т. са собственици на 750 кв.м. от имот пл.№ 3315 по плана от 1983г. , отреден за озеленяване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: