Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 212
София, 22.10.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 1892 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Р. К. като процесуален представител на Г. Й. Г. от София срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив №1515/16.12.2019г. по в.гр.д. № 1911/2019г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №7/13.01.2021г. по следния въпрос: „Има ли за последица несъществуване на вземането по запис на заповед при посочване от ищеца на каузално правоотношение, но недоказването му?“.
Разрешение на същия е дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС: При въведено от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК твърдение, че вземането му по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Кредиторът сочи обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си основано на менителничния ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В същия смисъл е и формираната въз основа на него практика на ВКС, споделена и от настоящия съдебен състав, част от която е обективирана в решения по т.д.№2642/2015г. на ВКС, І т.о.; т.д. № 3437/2013г. на ВКС, I т.о.; т.д. № 1008/2014г. на ВКС, I т.о.; т.дело № 116/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; т.д.№116/2014г. на ВКС, ІІ т.о., т.д.№304/2018г. на ВКС, І т.о, т.д.№1151/2017г. на ВКС, І т.о. и др., в която е прието, че недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
По касационните оплаквания:
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението и постановяването му в противоречие с формираната практика на ВКС, според която при редовен от външна страна запис на заповед и направено общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи и доказва основанието на поетото от издателя задължение. Ищецът носи доказателствена тежест да установи единствено редовността от външна страна на записа на заповед.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателя. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък.
Насрещната страна Р. П. Д. от [населено място], чрез адвокат С. С., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
С атакуваното решение Окръжен съд Пловдив е отменил решението на Районен съд - Пловдив №1372/11.04.2019г. по гр.д. № 10697/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Г. Й. Г. срещу Р. П. Д. иск за установяване, че Р. Д. дължи на Г. Г. сумата от 25000лв. – вземане, произтичащо от запис на заповед от 01.03.2016г., с място на издаване [населено място], с падеж на задължението 30.05.2016г. и място на плащане в София, съдържащ клауза „безусловно“ и „без протест“, и в тежест на ищеца е възложено заплащане на направените пред въззивната инстанция разноски.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и обективира действителна абстрактна сделка. Приел е, че доказването на каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаността му с конкретно такова правоотношение, от което длъжникът черпи възражения, относими към погасяване на вземането. Посочил е, че ищецът сам е въвел в исковата си молба твърдението, че записът на заповед е резултат от представен от него заем на Р. Д., който е сключен устно, поради което е приел, че каузалното правоотношение повод или причина за издаване на менителничния ефект също подлежи на изследване. Съдът е приел, че след като е въведена каузата, е задължен да се произнесе по нея, като събере доказателства за това правоотношение и да обсъди възраженията на ответника, че такава сума не е давана в заем, той не дължи връщането й, както и че записът за заповед е подписан при въвеждането му в заблуждение. Съдът е приел за недоказано възражението за подписване на записа на заповед при въвеждане на ответника в заблуждение. Приел е за недоказано и въведеното от ищеца каузално правоотношение, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства ищецът да е давал или превеждал сумата от 24 960лв. /от които 24000лв. на ръка и 960лв. преведени по дело, по което Д. е осъден от „Дженерали застраховане“/ като паричен заем на ответника Р. Д.. При тези доказателства и на основание чл.154 от ГПК съдът е направил извод, че заем на ответника Д. не е предоставян и той не дължи връщането на сумата по него. По тези съображения въззивният съд е намерил установителният иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК за неоснователен.
Въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 от ГПК и е необосновано в изводите за недоказаност на каузалното правоотношение и липса на вземане по записа на заповед в хипотеза на липса на относително възражение от длъжника.
В противоречие с дадения отговор и задължителните разяснения в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е направил извод за липса на вземане по процесната ценна книга. Въведените от ответника възражения срещу издадения запис на заповед са общи възражения: за безпаричност на ценната книга, за липса на облигационни отношения между страните, които да бъдат обезпечавани с нея и за въвеждането му в заблуждение при подписването й.
При тези твърдения, ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът е поемател, с издател Р. П. Д.. Само в случаите, когато длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича. В противен случай, при общи възражения, каквито са процесните, съществуването на каузалното правоотношение не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуване на вземането /т.д.№1484/2015г., на ВКС, І т.о/. Още повече, че в първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че не поддържа заявеното твърдение за наличие на каузално правоотношение и е направил искане съдът да се произнесе само по предпоставките за наличието на менителничния ефект.
В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
Процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поето задължение от ответника – издател за заплащане на определена сума – 25 000лв. на посочено лице, с уговорен падеж – 30.05.2016г. и място на плащане. Посочено е и мястото на издаване.
Съдът намира, че при изрично посочен падеж в ценната книга предявяване на същата за плащане не е необходимо, тъй като изискуемостта на задължението настъпва автоматично /т.3 от ТР 1/2005г. на ОСТК на ВКС/.
Предвид изложеното, съдът намира че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, с признаване за установено, че вземането по записа на заповед съществува.
Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло като неправилно и вместо него следва да се постанови решение на касационната инстанция, с което предявения по делото установителен иск да бъде уважен.
С оглед на изхода на спора, ответникът Р. П. Д. дължи заплащане на направените от ищеца Г. Й. Г. разноски за всички съдебни инстанции, общо в размер на 4 600 лв., съгласно представените списъци на разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1515/16.12.2019г. по г.д.№1911/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на Г. Й. Г., ЕГН [ЕГН] съществува вземане към Р. П. Д., ЕГН [ЕГН] за сумата от 25 000лв., дължима по запис на заповед от 01.03.2016г., с падеж 30.05.2016г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4128/08.05.2018г. по ч.г.д.№6683/2018г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ състав.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Й. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 4 600лв., представляваща направените разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: