4 Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр. София, 18 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1104 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при СГП срещу присъда №165 от 21.05.2015 г., постановена по ВНОХД №97/2015 г., по описа на Софийски градски съд. С присъда, постановена на 03.11.2014 г. по НОХД №15195/2013 г. по описа на СРС, подсъдимият С. Г. Х. е признат за виновен в това, че на 28.12.2012 г. в [населено място] е причинил на Х. Ф. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори горен десен зъб, което е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, като на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е счупил първи горен ляв зъб на пострадалия, както и на основание чл.189, ал.3 НПК е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 450 лева. С присъда №165 от 21.05.2015 г., постановена по ВНОХД №97/2015 г., по описа на Софийски градски съд първоинстанционния съдебен акт е отменен в осъдителната му част, като подсъдимият е признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК. На основание чл.190 НПК съдът е постановил направените в хода на производството разноски да останат за сметка на Държавата. В касационния протест и допълнението към него са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Правят се оплаквания за това, че въззивният съд неправилно е постановил изцяло оправдателна присъда, като незаконосъобразно е приел, че счупването на 2/3 от зъбната корона на втори горен десен зъб и установеното впоследствие състояние на този зъб не следва да се приравни на „избиване на зъби“ по смисъла на чл.129, ал.2 НК и не представлява средна телесна повреда. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд е следвало да приеме, че между приетите по делото съдебно медицински експертизи, изготвени на досъдебното и съдебното производство е налице непреодолимо противоречие и на това основание да назначи нова повторна експертиза. Оспорват се и изводите на съда, че следва да бъде кредитирана експертизата, допусната и приета в съдебната фаза. В касационното съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста, като твърди, че в хода на въззивното производството съдът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложил закона. Моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия поддържа, че касационния протест не отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като в него не са посочени касационните основания. На това основание предлага протестът да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно пледира протеста да бъде приет като неоснователен, като поддържа, че въззивният съд е направил верни и съобразени със съдебната практика изводи, че увреждането- предмет на производството не представлява по своята медикобиологична характеристика средна телесна повреда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По оплакването за недопустимост на касационния протест: Касационният съд прие, че касационния протест, с който е сезиран, не страда от пороци, които налагат оставянето му без разглеждане. От текста на протеста и допълнението към него става ясно, че държавното обвинение е изразило недоволство от действията на въззивната инстанция и конкретно неизясняването на основен въпрос в процеса, относно вида на претърпяното от пострадалия увреждане и недопускането на нова съдебномедицинска експертиза. Това е оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Отново от съдържанието на посочените по- горе процесуални документи е видно, че е направено оплакване, относимо към приложението на материалния закон и конкретно изводите на въззивния съд, че действията на подсъдимия Х. не следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.129 НК. Същото е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Действително, в изложението не са посочени цифрово конкретните касационни основания, но доколкото същите могат да бъдат изведени от съдържанието на протеста, касационният съд прие, че той отговаря на изискванията на чл.351 НПК и същият следва да бъде разгледан по същество. По съществото на делото: Касационния протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касационният съдебен състав категорично не споделя тезата на държавното обвинение, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с неустановяването на важни за изхода на делото обстоятелства. При внимателен преглед на приетите по делото съдебно- медицински експертизи- тази, изготвена от експерт със специалност „Съдебна медицина“ и тази извършена от експерти със специалност „Съдебна стоматология и хирургична стоматология“ и дентален лекар може да бъде направен извод, че същите не си противоречат по отношение на основния факт в производството, а именно какво е било увреждането на зъба на пострадалия. И в двете заключения експертите са категорични, че в резултата на инкриминираното деяние пострадалият Т. е претърпял счупване на 2/3 от зъбната коронка на втори горен десен зъб. Съществените различия са по отношение на преценката на така констатираното увреждане, като вещото лице, изготвило първото заключение е приело, че това засягане на зъба реализира критериите на медикобиологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното“, а другите вещи лица са преценили, че този признак не е налице. Въпросът за юридическата преценка на констатираното увреждане на плоскостта на квалификацията му, съобразно разпоредбите на чл.128-130 НК, е винаги юридически и същата следва да бъда правена само и единствено от съда. Действително обстоятелството дали е било затруднено дъвченето и говореното изисква специални знания, но съществуващо противоречие по отношение на това обстоятелство не може да бъде единствено основание за допускане на нова експертиза. Както неведнъж касационната инстанция е отбелязвала преценката за необходимостта да бъдат събирани нови доказателства, в това число да бъдат допускани нови експертизи принадлежи на съответния решаващ съд по фактите. Когато той приеме, че делото е изяснено и от наличните доказателства фактите са установени съдът не е длъжен да събиран нови, още по- малко да проверява вече събрани. В този смисъл са решенията по НД 26/2011 г. І НО, НД 66/99 г. ІІ НО, НД 522/99 г. ІІ НО, НД1504/2011 ІІ НО и други. По това дело естеството на увреждането е било установено по категоричен начин, а въпроса за това дали същото представлява средна телесна повреда, респективно дали е било затруднено дъвченето на пострадалия е вярно решен от въззивния съд. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че заключението на разширената съдебно- медицинска експертиза е изготвено от експерти- специалисти по дентална медицина, а не от съдебен медик, което е било допълнително основание въззивният съд да го кредитира и да прецени, че не е необходимо да бъде допускана нова трета експертиза с идентична задача. На тези основания касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е анализирала доказателствените източници, вярно е изяснила фактите по делото и не е допуснала нарушения на процесуални правила. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Основният спор по делото е свързан с преценката дали констатираното увреждане на втори горен десен зъб на пострадалия представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Касационният съд се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че по своята медикобиологична характеристика посоченото увреждане не е средна телесна повреда. В практиката си (в това число и в задължителната такава, обективирана в ППВС 3/1979 г. ) висшата съдебна инстанция е приела, че счупването на зъб до основата на венеца следва да бъде приравнено на „избиване на зъби“, защото увреждане в такава степен довежда до затрудняване на физиологичната функция на зъба. Такова счупване, особено по отношение на резец (какъвто е процесния) причинява невъзможност този зъб да бъде използван по предназначение, респективно пострадалия да го ползва при отхапване. Когато счупването не е до основата на венеца, а е засегнало само част от коронката тази функция не е загубена, респективно увреждането не може да бъде приравнено на „избиване на зъб“ и не представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. На тези основания касационният съд изцяло прие изводите на въззивната инстанция, като прецени, че към момента на получаване на увреждането е съществувала около 1/3 част от коронката на зъба на пострадалия и загубата на 2/3 от нея не представлява средна телесна повреда. Това, че същата впоследствие е била доразрушена от кариозен процес не е в резултат на полученото увреждане и не може да има значение за квалифициране на деянието. Предвид изложеното, съдът прие, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че престъплението по чл.129 НК не е осъществено от обективна страна и подсъдимият Х. правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №165 от 21.05.2015 г., постановена по ВНОХД №97/2015 г., по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.