1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 114 гр. София, 11.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 968 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р. срещу решение № 260 003 от 8. 01. 2021 г. по в. т. д. № 521/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е обезсилено решение № 260018 от 7. 07. 2020 г. по т. д. № 1421/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което по иска на касатора по чл. 74 ТЗ срещу „К.“ ЕООД са отменени решения на общото събрание на съдружниците на „К.“ ЕООД от 20. 06. 2019 г. за изключване на съдружник, освобождаване на управител и поемане на дяловете от оставащ едноличен собственик, взети в нарушение на изискванията на закона по чл. 139, ал. 1 ТЗ, и е прекратено производството по предявения от касатора срещу „К.“ ЕООД иск по чл. 74 ТЗ. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че извършената от въззивния съд преценка, че искът по чл. 74 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, е неправилна. Оспорва извода на съда, че ищецът е узнал за решенията на общото събрание, проведено на 20. 06. 2019 г., чиято отмяна се иска, на 7. 08. 2019 г. – датата на вписването в търговския регистър. Поддържа, че с оглед правилното заключение на съда, че ищецът не е бил редовно поканен за общото събрание, доколкото същото е протекло при различен от обявения в получената покана дневен ред, преклузивният 14-дневен срок за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ тече от узнаването, което в случая е станало на 23. 08. 2019 г. Моли въззивното решение да бъде отменено. Касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Когато поканата до съдружник за общо събрание на дружеството е нередовна, откога тече преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?; 2. Откога започва да тече 14-дневният срок за обжалване решенията на ОС за съдружник, който е получил покана, макар и нередовна, но не е присъствал на ОС – от датата на узнаване на решенията или от датата на вписване на решенията в ТР?; 3. Взетите решения от ОС, след като е опорочено свикването, законосъобразни ли са? Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава на решение по гр. д. № 264/1995 г. на 5-членен състав на ВС, определение по гр. д. № 336/1999 г. на ВКС, V г. о., определение по т. д. № 166/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение по т. д. № 989/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. Сочи, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът „К.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва жалбата и искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор, че: ищецът Р. Р. е бил съдружник и управител на ответното дружество; на 20. 06. 2019 г. е проведено общо събрание на съдружниците на „К.“ ООД със съдържание, отразено в протокола, който е представен към заявлението за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството; за свикване на общото събрание е съставена покана със съдържание, съответстващо на тази, приложена по делото и към заявлението за вписване в търговския регистър; решенията на проведеното общо събрание са вписани по партидата на търговеца на 7. 08. 2019 г. Въззивният съд е констатирал, че на 3. 06. 2019 г. Г. К., който е бил съдружник и управител на ответното дружество, е отправил до ищеца Р. Р. покана за свикване на общо събрание на съдружниците на 20. 06. 2019 г., с дневен ред: 1. Вземане на решение за погасяване на дружествените кредити и 2. Преразпределение на дружествените дялове между съдружниците. След преценка на представените по делото доказателства, решаващият състав е приел, че посочената покана е получена от ищеца на 4. 06. 2019 г. Същевременно, в решението е формиран извод, че процедурата по свикване на събранието е нередовна, тъй като видно от протокола за общото събрание от 20. 06. 2019 г. същото е протекло по различен от обявения в поканата дневен ред – на събранието е разгледана точка за изключване на съдружника Р. Р., която не е била предварително обявена. Съдът е посочил, че в поканата е липсвало и надлежно предупреждение за изключването на съдружника, което да е ясно, недвусмислено и предоставящо срок за коригиране на поведението на лицето, до което е отправено. С оглед заключението, че ищецът не е бил редовно поканен за събранието, въззивният съд е счел, че искът е следвало да бъде предявен в 14-дневен срок от датата на узнаването от страна на ищеца, че събранието е проведено, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му. Констатирайки, че оспорените решения на общото събрание са вписани в търговския регистър на 7. 08. 2019 г., решаващият състав е приел, че това е датата, на която ищецът е узнал за проведеното събрание. Позовал се е на публичността на търговския регистър и на оповестителното действие на вписването, регламентирано в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Като е счел, че ищецът е узнал за общото събрание на 7. 08. 2019 г. и е установил, че исковата молба е била депозирана в съда на 2. 09. 2019 г., съдът е направил извод, че искът е предявен след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, съответно е недопустим. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дали са законосъобразни решенията на общото събрание на дружеството, когато е опорочено свикването на събранието, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. С оглед извършената преценка за недопустимост на предявения иск поради предявяването му извън 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ГПК от узнаването от ищеца за оспорените решения на общото събрание на ответното дружество въззивният съд не се е произнесъл по основателността на иска, съответно дали тези решения противоречат на закона. Същевременно, в решението на въззивния съд е прието, че ищецът не е бил редовно поканен за проведеното общо събрание, но проверката за спазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е осъществена, за да може да бъде приложено правилото на чл. 74, ал. 2 ТЗ и да се формира извод дали правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание е упражнено в преклузивния срок по цитираната разпоредба. Първият и вторият въпрос от изложението на касатора се припокриват и поставят проблема за значението на вписване в търговския регистър на обстоятелства въз основа на решения на общото събрание на дружеството при преценката за спазване на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ в хипотезата, когато ищецът не е бил редовно поканен за събранието. По него е налице служебно известна на настоящия състав практика на ВКС, намерила израз в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 783 от 30. 12. 2009 г. по ч. т. д. № 761/2009 г. на ВКС, І т. о. В същото е прието, че визираната в чл. 11 ЗТРЮЛНЦ /загл. изм. – ДВ бр. 74/29016 г., в сила от 1. 01. 2018 г./ публичност на търговския регистър не означава публичност на всички вписвания в него. Публичността по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се дефинирана чрез правото на всеки на свободен и безплатен достъп до регистъра и възможността да се направи справка по извършените вписвания, заличавания и обявявания. С публичност се ползват само актовете обявени в търговския регистър. На обявяване подлежат само актовете, за които със закон е предвидено, че подлежат на обявяване /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Само при обявяване на представените актове по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, се презумира, че те са станали публично известни /чл. 9, ал. 2 ЗТР/. Затова и заявлението за вписване на подлежащите на вписване промени, настъпили по силата на взетото решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност, не се ползва с презумпцията на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Само обявяването осигурява публичност на обявения акт /чл. 9, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, защото докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ в регистъра се пренася тяхното съдържание. Останалите актове, включени в търговския регистър, като такива подлежащи на вписване, каквито например са данните за промяна в състава на ответното дружество с ограничена отговорност, могат да станат известни на широк кръг лица, чрез осигурената от регистъра публична възможност за достъп. Узнаването им, обаче, не се презумира, а следва да бъде доказано, още повече, че не може да се вмени в задължение на съдружниците непрекъснато да следят в търговския регистър дали не са вписани промени по партидата на дружеството. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по уточнения по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос „Вписването в търговския регистър на обстоятелства въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения счита ли се за узнаване на решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ?“. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател Р. Б. Р. следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 003 от 8. 01. 2021 г. по в. т. д. № 521/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО. УКАЗВА на касатора Р. Б. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.