РЕШЕНИИЕ № 354/14 г. София, 13.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3590/2014 год. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК. Образувано е по молба на А. Л. Н. чрез процесуалните му представители адв.Ж. Я. и адв.Н. С. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 379/7.2.2011 г на Варненски районен съд, Гражданско отделение, 12 състав по гр.дело № 10935/2010 г : 1/ поради наличие на нови обстоятелства, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и поради 2/ противоречието му с друго влязло в сила съдебно решение : решение № 305/29.10.12 г на Върховния касационен съд, ГК, Трето гражданско отделение по гр.дело № 1440/11 г. В срока по чл.306 ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от [фирма], с което оспорва молбата.Подържа, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обосновават нейната основателност.Представеното копие от искова молба не съдържа твърдяното признание, а дори да съдържа такова то е ирелевантно, тъй като не изхожда от страна по делото, а от трето лице /стария работодател на молителя/.Не е налице и хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като двете посочени от молителя решения са постановени в рамките на едно и също производство и едното от тях не се ползва със сила на присъдено нещо. Молбата за отмяна е процесуално допустима. Хронологията на фактите по делото е следната : На 1.9.1995 г А. Н. е сключил трудов договор за неопределено време с [фирма]-Варна, по силата на който е приел да изпълнява длъжността „търговски директор” с място на работа : С. „П.”. С договор за управление от 1.11.2000 г, сключен между [фирма] и молителя страните са уговорили, че А. Н. има право на бонус от 5 % от годишната нетна печалба на търговското дружество, като същата ще се изчислява от финансовия директор, ще се одобрява от управителните директори и ще се изплаща до края на съответната финансова година, а в случай на продажба на активите на [фирма], Н. ще има право на бонус от 5 % от премията, като е посочен начина на изчисляването й, както и необходимостта да се одобрява от управителните директори.Този договор има за предмет само горните клауза и не предвижда никакви други права или задължения за молителя. С договор от 1.12.2003 г и анекси към него, дружество [фирма], в качеството му на наемодател и [фирма], в качеството му на наемател са уговорили отдаването под наем за временно ползване на всички обекти от веригата супермаркети „П.” в [населено място].Следователно първоначалния работодател [фирма] /преобразувано в ЕАД/ е променен на основание чл.123 ал.1 т.6 от КТ, като по силата на сключения на 1.12.2003 г договор за наем на активи на предприятието, новия работодател е [фирма].При стария и новия работодател молителят е изпълнявал ръководна длъжност „търговски директор”, променена с допълнително споразумение на „директор маркетинг и продажби”.Със заповед № 653/31.7.2008 г на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.326 от КТ. След прекратяване на трудовия договор Н. е предявил срещу първоначалния работодател - Б.” ЕАД искове за заплащане на сумата 3 806 900 лв, представляваща допълнително трудово възнаграждение /бонус/ по трудово правоотношение, изчислена като 5 % от годишната нетна печалба на дружеството работодател, на базата на годишния финансов отчет за 2007 г. С влязло в сила на 25.6.2010 г решение № 661 от 25.5.2010 г по гр.дело № 479/2010 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение исковете са отхвърлени като неоснователни. Непосредствено след влизане в сила на това решение, на 14.7.2010 г, молителят предявява същите искове срещу новия работодател- [фирма].С решение № 379 от 7.2.2011 г по гр.дело № 10935/2010 г на Варненски районен съд, 12 състав, Гражданско отделение исковете за сумата 3 806 900, незаплатено трудово възнаграждение по договор за управление от 1.11.2000 г са отхвърлени като неоснователни.Въззивната инстанция е отменила решението и ги е уважила.С определение № 417 от 20.3.12 г по гр.дело № 1440/11 г, ВКС, Трето ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправния въпрос „Когато между страните по трудовото првавоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това той бъде променен при запазване на трудовото правоотношение по чл.123а от КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите-стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя.С решение № 305 от 29.10.12 г, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че след отдаване под наем на основание ал.2 на чл.123а от КТ съществуващото трудово правоотношение се прехвърля с цялото си съдържание от насрещни права и задължения от стария върху новия работодател, като прехвърлянето има действие до изтичане на срока на договора за наем.Следователно задължението на служителя да управлява добре обособеното звено, което е отдадено под наем вече е към новия работодател.Ръководния служител трябва да реализира печалба за новия работодател, което поражда за новия работодател задължението да му изплати процент от печалбата.Тази печалба трябва да е резултат от дейността в обособеното звено, което е отдадено под наем, поради което именно въз основа на печалбата на новия работодател трябва да се изчисли допълнителното възнаграждение.Печалбата на стария работодател не може да послужи като база за изчисляване на възнаграждението му, тъй като след отдаването под наем служителят не управлява тази част от предприятието, която е останала при стария работодател.Този начин на определяне на възнаграждението важи до изтичане на срока на договора за наем.Едва след това правоотношението се възстановява със стария работодател.При така дадения от съда отговор на въпроса, ВКС е приел, че въззивното решение е неправилно и го е отменил като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, който да допусне и изслуша съдебно-икономическа експертиза дали ответникът [фирма] има нетна печалба за 2007 г, какъв е нейния размер и съответно какъв е размера на допълнителното възнаграждение /бонус/ на Н.. При новото разглеждане на делото с решение № 1208/6.6.13 г по гр.дело № 3344/12 г Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза е обосновал, че предявените искове са неоснователни, тъй като за 2007 г ответникът има отрицателен финансов резултат, поради което не му се дължи уговореното допълнително възнаграждение /бонус/. С определение № 139/29.1.14 г по гр.дело № 5929/13 г, ВКС, Четвърто ГО не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение и на 29.1.14 г същото е влязло в сила. По основателността на молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК.Отмяната по реда на чл.303-чл.309 от ГПК представлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение поради наличието на изчерпателно посочени основанията по чл.303 от ГПК.По смисъла на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на това отменително основание предполага на първо място наличието на две отделни граждански дела, всяко от които да е образувано въз основа на отделна искова молба, които дела са се развили между същите страни при идентичен предмет на спора. Настоящият случай не е такъв, поради липса на две влезли в сила съдебни решения.Двата акта, на които се позовава молителя -отменителното решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав и влязлото в сила въззивно решението, с което исковете по чл.128 ал.1 от КТ са отхвърлени са постановени по един и същ гражданско правен спор и не могат да обосноват хипотеза на две противоречиви решения по смисъла на закона, тъй като не съдържат противоречиви диспозитиви.В случая молителят извежда противоречие от съобразителните им части, които не се ползват със сила на присъдено нещо.Действително отменителното решение на ВКС е необжалваемо, но не представлява друго влязло в сила решение тъй като не разрешава нито фактически, нито правен спор, поради което не се ползва със сила на присъдено нещо.Следователно отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК не е налице. По молбата за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Молителят е представил искова молба вх.№ 38388 от 30.12.13 г подадена от [фирма] до Варненски окръжен съд, от която е видно, че стария работодател на молителя е предявил срещу него искове по чл.45 от ЗЗД за сумата 303 439, 43 лв.Молителят подържа, че в тази искова молба се съдържа съдебно признание на факт, а именно, че допълнителното възнаграждение в размер на 5 %, дължимо въз основа на договора от 1.11.2000 г се определя въз основа на нетната печалба на [фирма], а не на [фирма]. На първо място следва да се отбележи, че в действителност представената искова молба не съдържа подобно признание.На следващо място дори да съдържаше такова, това не би могло да обоснове приложението на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото съгласно нормата на чл.175 от ГПК направеното от страната признание на факт не обвързва съда, който разглежда делото.Той следва да прецени това признание с оглед всички обстоятелства по делото.Следователно така депозираната искова молба не съдържа обстоятелство годно да предизвика отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Наред с изложеното настоящата молба за отмяна се явява неоснователна най-вече поради факта, че твърдяното от молителя признание, направено от трето за спора лице е напълно ирелевантно за настоящото дело, по което страни са А. Н. и [фирма]. Последователна е практиката на ВКС, а такова е изискването и на самия процесуален закон, че като средство за контрол отмяната може да намери приложение само в случаите, когато соченото ново доказателство или обстоятелство е от съществено значение за изхода на спора.В настоящия случай соченото обстоятелство няма никакво значение за спора и не би могло да се отрази на крайния изход на делото, тъй като отношенията на молителя със стария му работодател- дружество [фирма] са ирелевантни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 7667/28.3.2014 г, подадена от А. Л. Н. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 379/7.2.2011 г на Варненски районен съд, Гражданско отделение, 12 състав по гр.дело № 10935/2010 г, потвърдено с решение № 1208 от 6.6.2013 г по гр.дело № 3344/12 на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.