Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299
София, 16.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1337/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. С. срещу решение №10110 от 29.01.2021г., постановено по в.гр.д. №5639/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №1374/26.02.2019г. по гр.д.№15123/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-3 с-в.) е отхвърлен предявеният от Ю. С. като частичен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2014г., за разликата над 5 000лв. до присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 120 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и игнориране на събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства, без посочване на причината за това. Оспорва се извода на съда, че поддържаното от ищцата заболяване „постравматична епилепсия“ не е резултат от процесното ПТП, като се излагат доводи, че от представените по делото медицински документи, от заключенията по извършените две съдебно-медицински експертизи, както и от показанията на свидетелката С., по безспорен начин се установява, че вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г., ищцата е получила „симптоматична епилепсия с вторично генерализирани клонично-тонични пристъпи“. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на Гаранционен фонд да заплати на ищцата още 115 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както разноски за всички съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение с ДДС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващата воля на съда, а именно:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не ?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителните разрешения, дадени с ТР №1/21.10.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“. Твърди се, че изводите до които е достигнала въззивната инстанция, са в противоречие с постановките в т.ІІ от ППВС №4/1968г. досежно приложението на чл.52 ЗЗД, регламентиращ справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“. Според жалбоподателката въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2008г. по т.д.795/2008г. на II т.о. и решение №1/26.03.2012г. по т.д. 299/2011г. на II т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Гаранционен фонд, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касаторката основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №1374 от 26.02.2019г., постановено по гр.д. №15123/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-3 състав, в частта му, с която по предявения като частичен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищцата Ю. Ю. С. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2014г., за разликата над сумата от 5 000лв. до размер на сумата от 120 000лв., при обща претенция от 300 000лв, като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявеният от Ю. С. против Гаранционен фонд иск за посочената разлика от 5 000лв. до 120 000лв. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за осъждането на Гаранционен фонд да заплати на Ю. С. на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 5 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2014г, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2015г.
С оглед липсата на касационна жалба от Гаранционен фонд срещу въззивното решение в частта му, с която искът да обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 5 000лв., следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана отговорността на ответния Гаранционен фонд по чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на ищцата на обезщетение за получените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. по вина на напуснал местопроизшествието водач на неидентифицирано МПС - лек автомобил, който към 18.30ч.. на 16.09.2014г. в [населено място], на кръстовището на улиците „Х. С.“ и Й. Х. - Джинот“ е отнел предимство и е ударил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от Г. С., в който е пътувала на предна дясна седалка пострадалата ищца Ю. С..
Въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на произшествието ищцата Ю. С. е получила контузия на дясната темпорална (слепоочна) област на главата, довела до разстройство на здравето, неопасно за живота, и дисторзия (навяхване) на шията, които са причинили болки и страдания за срок от един месец. Съдът е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди за тези увреждания е в размер на 5 000лв, посочвайки че се съобразява, с критериите за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото относно: възрастта на пострадалата, и нейното обществено положение; вида броя и медико-биологичните характеристики на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период (по- малко от един месец); отсъствието на негативни трайни здравословни последици; обществено - икономическите условия в страната и с лимита на застрахователните обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност“ към деня на увреждането - 16.09.2014г.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5 000лв. до 120 000лв., въззивният състав е обсъдил заключенията на вещите лица по извършените медицински експертизи : д-р Ю. Й.- съдебен експерт по телесно здраве и д-р Х. М. - специалист – неврохирург, както и представените по делото медицински документи. Съдът е посочил, че:
- в подкрепа на твърдението за получена „посттравматичната епилепсия“ в пряка причинна връзка с процесното ПТП, ищцата е представила медицински документи, изходящи от лекари, които във всичките случаи не са възприели външната страна това заболяване и на практика са възпроизвели твърденията на ищцата за получени гърчове и епилептични припадъци;
- от всичките медицински документи с изключителната степен на достоверност е резултата от компютърната томография на главния мозък, извършена на 30.03.2015г. във „Втора МБАЛ София“ АД, с който е констатирано „изоденсен с хомогенна структура мозъчен паренхим в двете мозъчни хемисфери, без убедителни данни за огнищни лезии и архитекторални дисторзии. Нормално изразена сулкация за възрастта. Субтенториални скруктури - нормално изразени. Симетрична недилатирана вентрикулна система. Селарен и параселарен регион - без видими патологични промени. Нормално пневматизирани клетки на мастоидите.“;
- вторият значим медицински документ е епикризата, издадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, където ищцата е била приета планово в „Клиниката по неврология“ за периода от 28.02.2017г. до 03.03.2017г. като в рамките на този тридневен период са поведени изследвания след твърдение от страна на пациентката, че последният пристъп е две седмици преди датата 28.02.2017г. Поставена е временната работна диагноза „посттравматична епилепсия“ само по анамнестичните данни за това заболяване, посочени от пациентката. В посочения период не са наблюдавани пристъпи, а кръвната картина и нива на електролити са присъщи на възрастта на здрав пациент. Извършените две изследвания „ЕЕГ“ и резултати от тях не са дали основание да се постави по несъмнен начин диагнозата „посттравматична епилепсия“. Началникът на клиниката и лекуващите лекари изрично са написали на последния ред на първа страница в епикризата „препоръчва се МРТ /магнитно - резонансна томография/ на главен мозък в амбулаторни условия за диагностично доуточняване.“;
- по делото няма данни да е направена на ищцата магнитно - резонансна томография на главния мозък в амбулаторни условия, което да установи по несъмнен начин това заболяване, а при наличието му - да се определи неговото развитие за в бъдеще;
- твърдяното от ищцата заболяване „посттравматична епилепсия“ и неговия генезис е обсъждано от вещото лице д-р Ю. Й. теоретично, което е обосновало необходимостта от допускане на нова експертиза, която е извършена от вещото лице д-р Х. М.;
- вещото лице д-р Х. М. определя провеждането на това магнитно - резонансна томография на главния мозък като „абсолютно задължително“, поради което не е могъл и не е дал отговор на поставения му въпрос пред първата инстанция „ какво развитие ще има това заболяване и неговите последици за ищцата“.
Въззивният състав е приел, че по делото не е установено наличието на „посттравматична епилепсия“ и причинна връзка на заболяването с процесното ПТП. Според съда този извод следва от: 1.) резултата от томографското изследване на главния мозък на ищцата, което установява отсъствието на огнищни лезии и архитекторални дисторзии; 2.) обстоятелството, че никой от лекарите, които са преглеждали и лекували ищцата не са имали непосредствени възприятия за гърчове и припадъци, а издадените от тях медицински документи удостоверяват описателните оплаквания на ищцата; 3) добрите показателите на кръвната картина и електролити, които са установени и описани в епикризата и 4.) отсъствието на проведено абсолютно задължителното за окончателната диагноза МРТ. С оглед горното съдът е подчертал, че не следва да се кредитират заключенията на двете вещи лица, извършили медицинските експертизи, в частта им, в която излагат фактически констатации за наличието на това заболяване. В заключение съдът е обосновал извода за недоказаност на твърдението на ищцата за наличие на „посттравматична епилепсия“, която да е в пряка причина връзка с ПТП, акцентирайки, че такова заболяване не е установено по несъмнен начин с МРТ и никой от лекарите, съставил медицински документ не е възприел припадъци и гърчове, за да опише по тяхната външна изява и продължителност във времето дали са малки или големи.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед въпрос №1 в изложението на касаторката: „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не ?“. На първо място, въпросът не е значим за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният състав е изложил аргументирано съображенията си защо счита, че с оглед събраните по делото доказателства, не се установява по несъмнен начин твърдението на ищцата за получена „посттравматична епилепсия“, която да е в пряка причина връзка с процесното ПТП. Представените от ищцата медицински документи, както и заключенията на вещите лица по извършените съдебно-медицински експертизи са обсъдени в обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, като въззивният състав изрично е обосновал становището защо според него не следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица в частта им, касаеща теоретичната възможност ищцата да е получила посоченото неврологично заболяване в резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 16.09.2014г. Несъгласието на касаторката с фактическите изводи на съда в случая е относимо към правилността на обжалваното решение (неговата обоснованост по смисъла на чл.281, т.3 ГПК), която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК.
Отделно следва да се има предвид, че дори да се приеме, че така формулираният въпрос е значим за конкретния правен спор, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация, тъй като въпросът не е решен в противоречие с постановките в мотивите към ТР №1/21.10.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава касаторката. От една страна, цитираното в изложението тълкувателното решение не третира противоречиво решавани от съдилищата въпроси, свързани с обсъждането на доказателствата по делото и с респ. с изискванията по чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на съдебното решение. От друга страна анализът на мотивите на обжалваното решение сочи, че същото е в унисон с разясненията, дадени в мотивите към т.2 от ТР №1/21.10.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно собственото си становище относно истинността на фактическите твърдения на страните. Както бе посочено по-горе, за да бъде допуснато касационно обжаалване, процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на въззивното решение и въпросите под №2 и №3 в изложението: Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“ и „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“. И двата въпроса са относими към критериите за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, но не и към оспорения с касационната жалба извод на съда за недоказаност на твърдението на ищцата за получена от нея „посттравматична епилепсия“, която да е в пряка причина връзка с ПТП. В касационната жалба липсва оплакване, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5 000лв. за получените от ищцата контузия на дясната темпорална област на главата и дисторзия на шията, причинили болки и страдания за срок от един месец, е несправедлив. Отделно следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за посочените по-горе увреждания, въззивният състав е посочил, че се съобразява, с критериите за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и с обществено - икономическите условия в страната и с лимита на застрахователните обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към деня на увреждането.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторката Ю. С. следва да бъде осъдена да заплати на Гаранционния фонд сумата 100лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10110 от 29.01.2021г., постановено по в.гр.д. №5639/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Ю. Ю. С. - ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд от [населено място], [улица], ет.4, сумата 100 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: