О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 гр. София, 18 февруари 2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Явор Гебов като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 23/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Районен съд – гр. Сливен и РС – гр. Ямбол, повдигнат от последния с определение № 1 от 03.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1361/2019 г. по описа на същия съд. Постъпило е писмено становище от прокурор при ВКП, който изцяло се солидаризира с мотивите на РС – гр. Ямбол досежно неоснователността на десезирането на РС – гр. Сливен от разглеждането и решаването на делото, образувано по жалба на „фирма“, поради и което счита, че а.н.д. следва да се изпрати по компетентност на РС – гр. Сливен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред РС – гр. Сливен е било образувано а.н.д. № 1327/2019 г. по повод подадена жалба от „фирма“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Наказателно постановление № 86 от 29.05.2019 г. на директор на /дирекция/, издадено въз основа на АУАН № 103 от 07.05.2019 г., с което на жалбоподателя е била наложено административно наказание- имуществена санкция, в размер на 2 000 лв. по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за нарушение на чл. 44, ал. 1 от същия закон. С протоколно определение от 28.11.2019 г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на РС – гр. Ямбол по компетентност, като е приел, че твърдяното нарушение, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, е било извършено на територията на [населено място]. Този извод съдебният състав по образуваното а.н.д. № 1327/2019 г. по описа на РС – гр. Сливен е направил въз основа на две обстоятелства. От една страна, се е позовал на посоченото в АУАН място на извършване на нарушението /промишлена площадка, находяща се в [населено място]/, а от друга – на проведения в хода на откритото съдебно заседание /на 28.11.2019 г./ разпит на актосъставителя и свидетел по делото – А. Г.-М.. С определение № 1 от 03.01.2020 г. по образуваното пред РС – гр. Ямбол а.н.д. № 1361/2019 г. съдията - докладчик е прекратил делото с мотиви, че в атакуваното НП мястото на извършване на нарушението не било посочено коректно, като освен това, липсвали и обстоятелства, които да свързват извършването му със съдебния район на РС – гр. Ямбол. В същото определение е изразено убеждение и за наличие на противоречие между процесуалния закон и постановения от РС – гр. Сливен съдебен акт. Съдията – докладчик е приел, че по правилата на чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, проверката относно подсъдността се извършва в разпоредително заседание и тъй като това е неприложимо за дела, извън тези, образувани за престъпления от общ характер, то за административнонаказателни дела проверката следвало да се извърши в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, който бил и последният възможен процесуален момент за прекратяване на производството на основание местна подсъдност. Цитирано е и определение № 13 от 27.01.2015 г., постановено по ч.н.д. № 70/2015 г. по описа на ВКС. С оглед изложеното е необходимо да се имат предвид няколко обстоятелства: На първо място, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление или електронен фиш е мястото, където е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина, компетентен е СРС. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В настоящия случай действително в НП не е изрично посочено, че промишлената площадка, където е било извършено твърдяното административно нарушение, се намира на територията на [населено място], но в АУАН /в т. 4 – дата и място на извършване на нарушението/ това обстоятелство е изрично описано, като в акта /т. 5 – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено/ са отбелязани и географските координати на дренажната бетонова шахта, в която се твърди, че има събиране на води и която се намира на процесната площадка, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. Същите географски координати са възпроизведени и в НП, съответно служат за безпротиворечиво определяне на местоизвършването на деянието, а именно – [населено място]. Второ, свидетелските показания на актосъставителя и заявените чрез тях факти не могат да бъдат основание за промяна на местната подсъдност, тъй като касаят въпроси по съществото на делото и следва да бъдат обсъждани единствено по отношение законосъобразността, респ. незаконосъобразността на НП, не и досежно подсъдността. Въпреки това, РС – гр. Сливен валидно е прекратил производството пред себе си, тъй като измежду двете посочени от него основания за изпращане на делото по компетентност на РС – гр. Ямбол, едното е местоизвършването на твърдяното нарушение съобразно посоченото в АУАН. За пълнота на изложението следва да се акцентира и върху обстоятелството, че РС – гр. Ямбол е направил връзка между препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН и разпоредбата на чл. 248 от НПК, цитирайки определение на ВКС. Сега действащата редакция на посочената разпоредба от НПК регламентира разпоредителното заседание, което се провежда единствено при съдебни производства по повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, т.е. по наказателни дела от административен характер същата е неприложима. Определение № 13 от 27.01.2015 г., постановено по ч.н.д. № 70/2015 г. по описа на ВКС, засяга различна фактология и съобразява разпоредбата на чл. 248 от НПК действала преди изменението й с ДВ., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 год. С оглед изложеното и съобразно чл. 59 от ЗАНН, ВКС приема, че местно компетентният съд да разгледа жалбата на „фирма“, срещу НП № 86 от 29.05.2019 г. на директор на /дирекция/, е Районен съд - гр. Ямбол. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА а.н.д. № 1361/2019 г. по описа на РС – гр. Ямбол за разглеждане и решаване от същия съд. Препис от определението да се изпрати на РС – гр. Сливен – за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./