Р Е Ш Е Н И Е   № 14   гр.София, 19 март  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари    две хиляди и десета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 587/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Софийската градска прокуратура против протоколно определение от 24.06.2009 год. по въззивно нчд № 2559/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХІІ-ти състав. Поддържат се доводи за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила с прекратяването на делото на основанието по чл.318, ал.2 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по искането във въззивния протест. Осъденият Е. Н. К. и чрез служебния защитник, оспорва основателността на касационния протест и прави искане да бъде оставен без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и прави искане делото да се върне и съда да се произнесе по довода за нарушение на закона с определяне на наказанието при условията на чл.24 НК в занижен размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 15-ти състав е образувал чнд № 2061/2009 год. по искането на осъдения Е. К. за групиране на наказанията, наложени му с влезлите в сила присъди по образуваните за извършени от него престъпления девет общ характер дела, които е конкретизирал. Въз основа оценката на събраните от съда доказателствени материали – справки и бюлетини за съдимост, справка от Министерство на правосъдието-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията затвора гр. Пазарджик” и с оглед становището на страните, че са налице предпоставките за групиране, е постановил протоколно определение от 14.04.2009 год. Приложил е чл.25 вр.чл.23 НК като е наложил общо наказание по 8 от влезлите в сила присъди – 2 години, което е увеличил с 6 месеца на основание чл.24 НК, и е определил режим на изтърпяване. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по две от делата и е определил съответния режим на изтърпяване. Приложил чл.59, ал.1 НК и чл.25, ал.2 НК за случаите на предварително задържане и изтърпени части от наказания. Прокурор от Софийската районна прокуратура е подал протест като е оспорил законосъобразността и справедливостта на определението в частта относно приложението на чл.24 НК. С разпореждане от 07.07.2009 год. съдията докладчик е приел, че са налице предпоставките на чл.318, ал.2, изр.2 НПК и протеста е недопустим, защото е уважено искането на прокурора да се приложи чл.24 НК. Това разпореждане, с което е постановено връщане на протеста, е обжалвано пред Софийския градски съд, който с оспореното определение по въззивно чнд № 2061/2009 год. и по изложените съображения за недопустимост на протеста поради уважаване на искането да се приложи чл.24 НК е прекратил съдебното производство, но е върнал делото на същия съд и състав да изпълни указания за постановяване на акт, с който да се „скрепи” разглеждане на делото, образувано по искане на осъдения и това със същото основание, но по предложение на прокурора. Протестът срещу посоченото определение е основателен. Делото, по което първоинстанционният съд се е произнесъл, е било образувано по искането на осъдения. В съдебното заседание, проведено на 14 април 2009 год., осъденият го е поддържал, а прокурорът (според становището, записано в протокола) е поддържал като основателно предложението, и е направил искане за приложението на чл.24 НК. В срока за обжалване е подаден протест с искане размера на наказанието по чл.24 НК да бъде увеличен, тъй като, макар и в тази част определението да е законосъобразно, наказанието предвид данните за личността на дееца и на деянията обществената им опасност е завишена. Първоинстанционният съд е постановил връщане на този протест по съображения, че е недопустим предвид забраната по чл.318, ал.2, изр.2 НПК. Това становище е неправилно, но е възприето и от въззивния съд, за което е изложил съображения в атакуваното определение. Прокурорът е страна в наказателното производство и е упражнил правата си да се произнесе по основателността на искането за приложението на чл.25-23 НК и е направил искане да се увеличи наложеното общо наказание като се приложи чл.24 НК. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.25 вр.чл.23 НК, защото лицето е било осъдено с отделни присъди като е наложил едно общо наказание от отделните присъди като по този начин не е изменил никоя от тях, а само е групирал наказанията по съвкупността, за която има основание. Това общо наказание е най-тежкото от определените, но е по-малко от сбора на всички наказания за тях. След това е изпълнил задължението си (без значение дали има искане от прокурора) и е обсъдил въпроса за наличието на условия за приложението на чл.24 НК и независимо от това, че делото е образувано по искането на осъдения и по този начин ще се утежни положението му.величаването на наказанието става по силата на закона, а не въз основа на искане от страна в производството или преценка на съда. След като констатира, че са налице предпоставките за приложението на чл.24 НК, съдът е длъжен да го приложи, спазвайки принципа за законоустановеност, и да увеличи общото наказание, когато има основание да направи извод, че само по този начин биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 НК.величението на само с 6 месеца е било оспорено в протеста по съображения за несъответствие с обществената опасност и е обосновано искането за увеличаване до максималния размер, предвиден в чл.24 НК-до една втора. В случая нормата на чл.318, ал.2, изр.2 е неприложима. Въззивният съд неправилно е потвърди разпореждането за връщане на въззивния протест, вместо да се произнесе по направеното в него искане, и е приел, че протеста е недопустим, позовавайки се на записаното в съдебния протокол становище на прокурора, че поддържа предложението (вместо искането на осъдения). Такова тълкуване е неправилно и то следва от съдържанието на определението за възприетата воля на прокурора за произнасяне от съда. Образуваното по предложение на прокурор чнд № 2746/2009 год. не е било предмет на разглеждане по чнд № 2061/2009 год., но правилно е прекратено с разпореждането от 07.07.2009 год. Съдът вече се е произнесъл по приложението на чл.23-чл.25 НК по отношение на същия осъден и за наказанията по същите дела и е процесуално недопустимо отново да се произнася с друг съдебен акт. Изложеното води до извода, че протоколното определение от 24.06.2009 год. следва да бъде отменено изцяло, защото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание за произнасяне по доводите в протеста за приложението на закона и справедливостта на наказанието. Предвид горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 24.06.2009 год. по въззивно нчд № 2559/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХІІ-ти състав и ВРЪЩА делото на същия съд друг състав от стадия на съдебното заседание за ново разглеждане и произнасяне по протеста на прокурора от Софийската районна прокуратура. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: