Р Е Ш Е Н И Е № 207 София 13.12.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 771 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Т., И. С. и Ц. Ц. Д. срещу решение №412 от 1.10.2010г., постановено по в.гр.дело №526/2010г. на Русенския окръжен съд. С последното е уважен иск на [фирма] – Р. по чл.135 ЗЗД. Касаторите поддържат всички отменителни основания на чл.281 ГПК. Изложени са оплаквания за неправилност на решението,поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон, и за необоснованост. Касаторите считат, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че задължението на Д. възниква от неизпълнени задължения по приета стока по експедиционни бележки, не се прави разлика между задължение на юридическото лице – страна по договорите за продажба и задължение, възникнало на основание менителничното поръчителство. Решението противоречи на чл.135, ал.1 ЗЗД когато фактите установяват, че действието прехожда възникването на вземането на кредитора. Поддържат, че в чл.135 ЗЗД се съдържат два самостоятелни иска – по ал.1 и ал.3 и че в исковата молба няма твърдения сделката да е извършена с цел увреждане на кредитора. Не е взето предвид обстоятелството, че Д. не е единствен собственик на прехвърлената част от името, както и че преобретател по договора за продажба е отв. С., съпруг на М. С. и по отношение на него не може да се приложи презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Касаторите искат отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. В открито съдебно заседание процесуалния представител на М. Т. поддържа касационната жалба. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма] – [населено място] излага съображения за потвърждаване на решението на Русенския окръжен съд. Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание поддържа становището си за оставяне в сила на въззивното решение като правилно. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с определение от 21.09.2012г. по правния въпрос: коя сделка определя пасивната легитимация на лицето, подписало записа на заповед като авалист по предявен срещу него П. иск, тогава когато менителничния документ обезпечава каузална сделка, по която е страна само издателя на записа на заповед. Съдът е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, като в исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че след образуване на изпълнителното дело въз основа на издадени изпълнителни листове на основание записи на заповед, дружеството е установило, че Ц. Д., като солидарен длъжник, се е разпоредила с ½ ид.ч. от притежаван в съпружеска имуществена общност недв. имот / апартамент в [населено място]/. С тази сделка длъжникът се е освободил от единственото си имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредитора. Покупко-продажбата е извършена в полза на лице – сестра на длъжника, за което е налице законовата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД. Поддържано е твърдение, че пари по сделката няма данни да са броени и че длъжникът е продължил да живее в прехвърления имот. Едва в пледоариите по същество и в писмената защита ищецът е поддържал, че е налице увреждане на кредитора по чл.135, ал.3 ЗЗД. След преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че вземането на ищеца е възникнало след прехвърлителната сделка, достатъчно за отхвърлена на иска като неоснователен. За да постанови обжалвания резултат – уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, Русенския окръжен съд е приел, че с извършената с нот.акт №143/28.04.2006г. продажба на ½ ид.ч. от апартамент, съпружеска имуществена общност на ответниците Ц. Д. и Д. Д., на М. С. /нейна сестра/, са увредени интересите на кредитора – ищец по делото [фирма]. Окръжният съд е направил извод, че записите на заповед, с които се ангажира отговорността на Д. като физическо лице се отнасят до неизпълнени нейни задължения по представените по делото експедиционни бележки за доставка на семена и препарати от м.март, април и май 2006г. О. връзка между ищеца и Ц. Д. е възникнала от момента на предаване на семената, поради което считано от датата на издаване на експедиционните бележки, тя е имала качеството на длъжник спрямо кредитора [фирма]. Ц. Д. е длъжник не от момента на издаването на записите на заповед, а от момента в който е възникнала облигационната връзка между нея и дружеството – ищец. Затова ищеца и ответницата Д. имат качествата на кредитор и длъжник преди разпоредителната сделка с недв. имот. Съдът е приложил презумцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД – знание на купувача по договора за продажба, който е сестра на длъжника. За неоснователно е прието възражението за несеквестируемост на предмета на договора, като единствено жилище на продавачите. На практика окръжният съд се е произнесъл по иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Д. Й. Д. е починал в хода на исковото производство на 2.12.2010г. и е оставил за наследници Ц. Ц. Д. съпруга и М. Д. Д. и Д. Д. Д. – деца. Същите са конституирани като страни. По правния въпрос: За да се отговори на материалноправния въпрос следва да се изходи от правната същност на авала. Според правната теория и съдебна практика авалът по своята правна характеристика е едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителничното задължение на друго лице /хонорат/. Едностранното волеизявление на авалиста задължително трябва да бъде обективирано върху менителничния ефект или върху прекрепен върху него лист /алонж/. Авалистът не може да противопостави на приносителя на записа на заповед възражения, които хоноратът би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава. Авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основания за недействителност и на задължението на авалиста. Следователно задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение, с юридически факт – едностранната правна сделка. Авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение, което се различава от договора за поръчителство по ЗЗД, поради което за него не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал.3, чл.147 и чл.148 ЗЗД / решение №185 от 22.11.2010г. по т.д. №136/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по чл.290 ГПК/. Записът на заповед е също абстрактна сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде създадено между издателя и едно трето лице облигационно правоотношение / каузална сделка/. В този случай записа на заповед служи като обезпечение за изпълнение на каузалното правоотношение. От правната характеристика на записа на заповед като ценна книга и авала следва, че задълженията на издателя на ефекта и авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки. В този смисъл отговорът на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение е: пасивната легитимация на лицето, подписало записа на заповед като авалист, по предявен срещу него иск по чл.135 ЗЗД, се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от каузалната сделка, страна по която е само издателя на записа на заповед. По съществото на касационната жалба: По делото няма спор, че ответницата Ц. Ц. Д. е управител на дружеството [фирма]. Дружеството е страна по договори за търговска продажба с ищеца [фирма] – [населено място]. За да бъде обезпечено изпълнението на задължението по договорите за продажба, купувачът – търговско дружество е издало два броя записи на заповед от 29.05.2006г. Записите са подписани от представляващия дружеството управител Ц. Д.. Едновременно с това в качеството си на физическо лице тя е подписала авала и е станала менителничен поръчител на задължението на издателя на записа на заповед. При така установените факти за страните по договорите за търговска продажба, на задължените лица по записа на заповед и авала, незаконосъобразен е извода на въззивната инстанция, че записите на заповед ангажират отговорността на Ц. Д. като физическо лице за неизпълнени от нея задължения по представените по делото експедиционни бележки за получени от дружеството семена и препарати. От там е направен незаконосъобразен извод, че фактическото задължение на Д. е възникнало преди прехвърлянето на имота. Задължено лице по договорите за продажба е страната по търговската сделка – юридическо лице, като самостоятелен правен субект. Доколкото Ц. Д. е управител на дружеството, само в това си качество тя носи отговорност за изпълнение на задълженията на търговското дружество. С оглед на обстоятелството, че по издадените изпълнителни листове като авалист Ц. Д. е солидарно отговорна, наред с търговското дружество [фирма] – [населено място], трябва да се даден отговор увреждаща ищеца сделка ли е продажбата по нот.акт № 143 по нот.дело №57/2006г. Фактическия състав на чл.135 ЗЗД включва следните елементи: вземане на кредитора и извършване на действие от длъжника, което уврежда кредитора. В хипотезата на чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД се изисква знание на длъжника за увреждането и знание на третото лице, когато сделката е безвъзмездна в хипотезата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. В последния случай субективния елемент на знание за увреждане трябва да бъде доказан от кредитора. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска – чл.135, ал.3 ЗЗД. Ако действието е извършено преди пораждане на вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали за да го увредят. С разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД в този случай не се прилага. Правното основание се извежда от наведените в исковата молба обстоятелства по предявения иск. / решение №179 от 11.05.2011г., по гр.дело № 1198/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК / По делото не се спори, че вземането на ищеца не е погасено от солидарно отговорните длъжници. С нот.акт за покупко продажба /един месец преди задължението по авала/ ищцата Ц. Д. лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Д. Д., са се разпоредили в полза на сестра си - М. С. с ½ ид.ч. от апартамент, намиращ се в [населено място]. Договорът е възмезден, но по делото не е имало спор, че пари не са броени. Ответниците са поддържали становище, че сделката е симулативна. С този договор двете страни са уредили възникнали преди това отношения, свързани с гледането и издръжката на тяхната майка. Не се твърди, че Д. разполага с друго имущество, чрез осребряването на което кредиторът може да събере вземането си. Правен е довод, че това е единственото жилище на Ц. Д. и то се явява несеквестируемо. От горното следва, че ищецът е доказал качеството си на кредитор, както е доказано, че ответницата Д. е негов длъжник. В случая разпоредителната сделка предхожда по време възникването на задължението на Д. по авала, поради което не може да бъде обявена за недействителна на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Липсва един от елементите от фактическия състав – вземането да предхожда разпоредителната сделка. В исковата молба не се излагат твърдения, че длъжникът и купувача са сключили договора с намерения да увредят кредитора. Такива доводи са правени от ищеца едва след даване ход по същество, поради което не се обсъждат. В заключение на основание чл.293 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и отхвърлен искът по чл.135, ал.1 ГПК като неоснователен поради противоречие с материалния закон. По делото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед на това спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се отхвърли предявения иск като неоснователен. В зависимост от изхода въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На осн.чл.78, ал.3 и чл.81 ГПК ще следва да се присъдят разноски на ответниците Ц. Ц. Д. и М. Ц. С.. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №412 от 1.10.2010г., постановено по в.гр.дело № 526/2010г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] иск против Ц. Ц. Д., М. Д. Д. и Д. Д. Д. [населено място], двамата като наследници на Д. Й. Д., и против М. Ц. С. и И. Д. С. – [населено място] за обявяване като недействителен договора за продажба от 28.04.2006г. на ½ ид.ч. от недв. имот, представляващ ап.№3, принадлежащите му избено помещение №3 и таванско помещение №3 и припадащите се ид.ч. от общите части на сградата бл.14 вх.Б ет.2 в [населено място], ул.Б.” №16, сключен с нотариален акт № 143 рег. № 1536 дело № 57 от 2006г. на нотариус В. А.. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на М. Ц. С. разноски в размер на 800 лв. и на Ц. Ц. Д. в размер на 600 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: