О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                  № 64   гр.София,  27.01.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                  Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева   като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 33 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 12.11.2009г. по гр.д. № 2693/ 2009г., с което Пловдивски ОС, като е потвърдил определение от 22.06.2009г. по гр.д. №650/2009г. на Пловдивски РС, е приел, че делото не е подсъдно за разглеждане от български съд. Жалбоподателят – З. Д. Д. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде делото бъде изпратено за разглеждане от Варненски ОС. Ответникът С. П. П. не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното определение въззивният съд, потвърдил определение от 22.06.2009г. по гр.д. №650/2009г. на Пловдивски РС, е приел, че делото не е подсъдно за разглеждане от български съд. С обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на районния съд окръжния съд за това, че спорът за упражняване на родителските права относно заместване съгласието на бащата за издаването на международен паспорт на детето следва да бъде разгледа от испански съд, а не от български, тъй като майката и детето живеят в И. В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като съществен въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за компетентността на българския съд когато ищецът е български гражданин, но има обичайно местопребиваване в чужда държава, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред окръжния съд, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, а именно за точното определяне международната компетентност на български съд, по който няма трайно установена практика, което налага необходимостта от тълкуване на правната норма и създаване на съдебна практика по повдигнатия въпрос, което е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая следва да се приеме, че българският съд има международна компетентност на разгледа конкретния спор с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1 чл.85 от Кодекса на международното частно право. Налице е спор относно упражняване на родителските права между родители български граждани, касаещо правата им по отношение на дете български гражданин. Видно е по делото, че ответникът има обичайно местопребиваване в България и отечественото право е по-благоприятно за интересите на детето поради обстоятелството, че издаването на международен паспорт на същото следва да се извърши от български държавни органи, при спазване изискванията на българското законодателство. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира че обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество на Пловдивски РС. Предвид изложените съображения, съдът     О п р е д е л и :     о т м е н я в а определение от 12.11.2009г. по гр.д. № 2693/ 2009г. на Пловдивски ОС и потвърденото с него определение от 22.06.2009г. по гр.д. №650/2009г. на Пловдивски РС. връща делото на Пловдивски РС за разглеждане иска на З. Д. Д. срещу С. П. П. с правно основание чл.72 СК/отм./.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: