Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 14 май 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 7/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Д. И., защитник на подсъдимия И. И. Г., срещу въззивно решение № 206 от 12.11.2019г., постановено по внохд № 432/19г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изложени са обстоятелствени съображения за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и постановеното ефективно изтърпяване. Прави се искане за изменение на въззивното решение и прилагане на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адв. И., поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Подсъдимият И. И. Г. поддържа казаното от защитника му и моли жалбата му да бъде уважена. Подсъдимата М. И. Г. и нейният защитник – адв. К. Б., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а определените наказания за справедливи. Пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 64 от 27.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. №1056/2019 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия И. И. Г. за виновен в това, че на 11.10.2018 г. в [населено място], като извършител, в съучастие с М. И. Г., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества - марихуана, с общо нетно тегло 133,13гр. на обща стойност 798,78лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета на 2 /две/ години и глоба в размер на 5 /пет/ хиляди лева. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от 4 /четири/ години. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата М. И. Г. е за виновна в това, че на 11.10.2018 г. в [населено място], като извършител, в съучастие с И. И. Г., без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана, с общо нетно тегло 127,66гр. на обща стойност 765,96лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК й е наложил наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което е отложил за срок от 3 /три/ години, и глоба в размер на 5 /пет/ хиляди лева. С присъдата подсъдимият А. П. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 206 от 12.11.2019г., постановено по внохд №432/19г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, първоинстанционната присъда е била изменена, като е отменено приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия И. Г. и е постановено да изтърпи ефективно наложеното му наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим. В останалата й част присъдата е била потвърдена. Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния 15-дневен срок, от активно легитимирано лице, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, но по същество е неоснователна. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т. 2 от НПК, при което И. И. Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С оглед посочената диференцирана процедура, предходната съдебна инстанция законосъобразно е индивидуализирала санкцията за подсъдимия, спазвайки правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, които препращат към разпоредбата на чл. 58а от НК. За престъплението по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наложените на подсъдимия Г. наказания са определени правилно при превес на смекчаващите вината обстоятелства, независимо, че настоящият състав констатира допуснати неточности относно установеността на някои от значимите за индивидуализацията на наказанията обстоятелства. В кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства са били включени чистото съдебно минало, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното деяние, както и младата възраст. Въззивният съд не е пренебрегнал и отегчаващите обстоятелства – немалкото количеството на инкриминираното наркотично вещество, редовната употреба на забранени субстанции, превърнатото разпространение на марихуана в дейност за получаване на доходи, както и возещата роля, която е имал в осъществяване на престъплението в съучастие със сестра си. Неправилно и незаконосъобразно апелативният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство лошите характеристични данни, изводими от предишно осъждане по нохд № 89/13 г. на Районен съд – Карлово /с наложено на подсъдимия наказание обществено порицание/, по което е настъпила реабилитация по право. След настъпила реабилитация, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които са свързани със самото осъждане, е недопустимо това осъждане да бъде ценено сред данните, характеризиращи личността на подсъдимия. Заявената от защитата трудовата ангажираност на подсъдимия /след извършване на деянието/, за което обстоятелства са били представени доказателства пред въззивната инстанция следва да бъде приета като смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не може да доведе до корекция в наложеното наказание и не променя крайния извод на предходната инстанция. Въпреки допуснатите от контролираната инстанция, посочени по-горе неточности досежно установеността на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, същите от една страна не променят тяхното съотношение, а от друга не са от такова естество, че в конкретния случай да повлияят на размера на определените на подсъдимия наказания. В тази връзка е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящия случай значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, обуславят отмерването на законосъобразни и справедливи по размер наказания - лишаване от свобода в размер на три години, редуцирано с една трета на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Наведената претенция за явна несправедливост на наказанието досежно приложението на чл.66 от НК, е неоснователна. Прилагането института на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките на чл.66 от НК, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Извън двете формални юридически предпоставки съществен критерий за приложение на условното осъждане, е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната превенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. Комплексната преценка, направена от въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с условно осъждане, се възприема и от този съдебен състав. Правилно са оценени както данните, характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тези, касаещи личността на подсъдимия Г.. Ето защо, настоящият състав счита, че правилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.66 от НК. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206 от 12.11.2019г., постановено по внохд № 432/19г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: