О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 313 София, 15.07.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2336 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. М., чрез процесуален представител адв. С. Е., против определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 1149/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на гр. д. № 3183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Фактори“ АД, чрез процесуален представител адв. И. А.-Р., в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Производството е образувано по предявен от Г. Д. М. против „Фактори“ АД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане, сумата от 25 617,85 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца недвижим имот – офис № .., находящ се в [населено място], СО – район „М.“, [улица], „Б. Ц.- Е.“, ет. .., с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № ... г. на Началник на СГКК – София, с площ 109,59 кв. м., за периода от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до окончателното плащане. С решение № 266322 от 31.10.2021 г. по гр. д. № 1895/2021 г. по описа на Софийски градски съд искът е уважен за сумата от 22 008 лева, а за разликата до претендираната сума от 25 617,85 лева е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от „Фактори“ АД в осъдителната му част. Пред въззивния съд „Фактори“ АД е представило удостоверение, от което е видно, че дружеството е предявило срещу Г. Д. М. иск за установяване на собствеността и предаване владението върху същия имот по чл. 108 ЗС, по който е образувано гр. д. № 3183/2022 г. по описа на Софийски градски съд. В съдебно заседание процесуалния представител на „Фактори“ АД е уточнил, че основанието за собственост, което „Фактори“ АД претендира е изтекла в негова полза на придобивна давност в периода 2009 г. – 2019 г. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е спрял производство по предявения иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на чужд недвижим имот до приключване с влязъл в сила акт на гр. д. № 3183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, заведено от ответника по делото „Фактори“ АД срещу ищеца по чл. 108 ЗС за същия недвижим имот на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приемайки, че двата спора са в отношение на преюдициалност. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, законодателят, като основание за спиране на висящия исков процес, е предвидил хипотеза, "когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора". Така формулираното основание за спиране не поставя ограничения за момента, в който следва да бъде направено искането за спиране – това искане може да се направи във всеки един момент на висящия съдебен спор. При данните по делото за висящ спор за правото на собственост на процесния недвижим имот, правилно въззивния съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между делата, като от изхода по ревандикационния иск, зависи уважаването иска по чл. 59 ЗЗД. Оплакванията в жалбата, че по предявения иск по чл. 59 ЗЗД ответното дружеството се е позовало, че е ползвало имота въз основа на сключен с „Ест“ АД заем за послужване, което изключва намерението му за своене на имота е несъстоятелно и не кореспондира с данните по делото, предвид изричното изявление на процесуалния представител на „Фактори“ АД в проведеното на 05.07.2021 г. открито съдебно заседание за придобиването на имота по давност. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1149/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: